Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 29 юли 2011 г.
Открито в 9,05 ч.
29/07/2011
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Процедура – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вчера след обяд в полупразна зала протече дебатът по първо четене на проекта за изменение на българската Конституция. Вчера пленарното заседание беше прекратено, поради това че в пленарната зала нямаше необходимия кворум. Всъщност още от самото начало на дебата беше очевидно, че няма необходимите 121 народни представители.
Днес обаче, след току-що извършената регистрация, се оказва, че народното представителство е налице и моето предложение е да направим това, което е най-нормалното в тази ситуация – след като вчера приключи дебатът по проекта за промени на българската Конституция, днес в пленарната зала да бъде извършено гласуване, така както изисква чл. 154 на българската Конституция. Няма никаква пречка, след като дебатът е приключил вчера в присъствието и на господин Дянков, днес да се извърши това гласуване, за да докажете (шум и реплики от ГЕРБ), че наистина искрено вчера сте искали да дебатирате този въпрос и да продължите по-нататък с промените в Конституцията. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, не мога да допусна до гласуване това Ваше предложение по следните съображения.
Днешният ден е определен изцяло с прието от Народното събрание решение за парламентарен контрол. Не се предвижда възможност за законодателна дейност, а няма и предложение за включване като точка в дневния ред, тъй като не е приключило гласуването по тази точка и няма как просто аз да допусна едно така свободно гласуване, без каквато и да била надлежна процедура за това. Вие сте опитен юрист и аз разбирам, че съзнавате несъстоятелността на това, което предлагате.
Процедура – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, Вие имате формално основание за това, което казвате – за днешното пленарно заседание няма включена като точка гласуване на законопроекта за изменение в Конституцията.
Но, госпожо председател, Вие имате правомощия по правилника – пълното право, както направихте и в началото на тази пленарна седмица с други въпроси, да включите, да предложите на пленарната зала като точка първа от днешното пленарно заседание да бъде гласуване на законопроекта за промени в Конституцията.
Дискусията приключи вчера, такава каквато едва ли може да се нарече за дискусия, но Вие обявихте край на така нареченото обсъждане. На част от него присъства и министърът на финансите, преди да отиде в спортната зала по неизвестни причини. Така или иначе съвсем естествено е този въпрос да приключи днес с гласуване и решението е във Ваши ръце да направите предложението и на пленарната зала, разбира се, да подкрепи с гласуване това Ваше предложение. Ако не го направите, Вие продължавате по вчерашната линия, която, за съжаление, възприехте, да си затворите очите пред липсата на всякаква възможност за сериозна дискусия пред очевидната липса на кворум в самото начало на дискусията и да продължите да оронвате авторитета на Народното събрание. Така че решението е Ваше. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, Вие сте прав, че съгласно чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): В изключителни случаи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В дневния ред в началото на пленарното заседание.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Затова говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако днес имаше предвидена законодателна дейност, бих могла да направя това. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Тъй като днес денят е изключително посветен само на парламентарния контрол, не мога да приложа това правомощие, което всъщност е и правна възможност – казва се „председателят може”.
Новопостъпили питания за периода 22-29 юли 2011 г.:
Постъпило е питане от народния представител Яне Янев към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно цялостната кадрова политика на МВР. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Яне Янев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно цялостната политика на правителството за борба с корупцията и организираната престъпност в контекста на изводите, направени в Мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември 2011 г.
Постъпило е питане от Антон Кутев към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиките на МВР за борба с едрата организирана престъпност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Меглена Плугчиева и Петър Курумбашев към Нона Караджова – министър на околната среда и водите, относно политиката на МОСВ за управление на природните и националните паркове в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Пламен Орешарски и Меглена Плугчиева към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно законовите възможности общините да вземат решения за дългосрочен общински дълг. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември 2011 г.
Постъпило е питане от народните представители Мая Манолова и Евгений Желев към Стефан Константинов – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването в областта на трансплантациите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на питане от народния представител Емил Радев;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на питане от народния представител Димитър Горов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
Процедура.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Госпожо председател, дами и господа народни представители, господин вицепремиер, господин министър! Процедурата ми е по начина на водене във връзка с един върнат въпрос, защото това е част от начина на водене на Народното събрание. Задал съм въпрос за дисциплинарно уволнение по време на болест на човека. Това е грубо нарушение на законите и на трудовото законодателство в България, а не е само трудовоправен спор, както е записано, а е от обществен интерес. Ако това е политиката на министъра на транспорта – да уволнява дисциплинарно по време на болест човек, считам, че този човек няма място не само в правителството, а и на която и да е ръководна длъжност в тази държава, наречена Република България – нашата родина. Категорично възразявам срещу този начин на отговор. Неслучайно съм го поискал писмено, за да бъде ясно какви са били мотивите. Казано е: „Думите отлитат, написаното остава”.
Ще задам още веднъж този въпрос и ще го задавам, докато не ми се отговори. Този въпрос не го задавам само аз, задават го българските синдикати и той е съгласуван с тях, за да го задам.
Още веднъж Ви призовавам, госпожо председател на Народното събрание: въпросът е от обществено значим интерес. Не е от обществено значим интерес кой с какви рокли ходи, на какви приеми ходи, а това, че се нарушават законите и се уволняват български граждани дисциплинарно по време на болест. Това е безобразие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов, в конкретния случай е налице спор за право. Съгласно българската Конституция споровете за право се решават по предвидения в Кодекса на труда начин. След като са сезирани надлежните органи, е недопустимо преди произнасяне и влизане в сила на решението на български съд, да се коментира от други институции. (Шум и реплики от КБ.)
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Това не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Изглежда става традиция в петък да се протестира за върнати въпроси, но няма как да не го направя.
Случаят е доста сериозен. На 20 този месец зададох въпрос към вицепремиера и министър на вътрешните работи относно случай, при който има убита жена пред очите на нейния син. Убийството е извършено със законно притежавана пушка, след което убиецът се самоубива.
Госпожо председател, всъщност въпросите не ги задавам аз, а бащата на разстреляната жена. Той държеше да чуе отговори на простички неща: кой и кога е разрешил на този човек да притежава такава пушка? Дали жената е съобщавала на органите на реда за заплахи, отправяни от този човек към нея? Човекът е търсил детето в училището преди да извърши това зверско убийство.
Вие ми връщате въпроса с мотивите, че това е следствена тайна. Колегите, които разбират от тези въпроси, казват, че след като убиецът се е самоубил, следствието би трябвало да бъде прекратено, тъй като няма срещу кого да бъдат повдигнати обвинения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Би трябвало, но не е прекратено.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това, което искам да Ви кажа, госпожо председател, е, че на такива въпроси трябва да се отговаря, защото у хората, които искат да чуят отговорите на тези въпроси, остава усещането, че нещо не е както трябва.
Затова аз ще Ви предам, госпожо председател, двете молби на бащата на убитата жена, към министър-председателя и министъра на вътрешните работи. Моля поне в писмена форма да отговорят на този човек, защото всичко останало губи смисъл. (Подава документите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Други процедури и изявления от групи? Няма.
Парламентарният контрол започва с отговорите на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков.
Първо е питането към вицепремиера Симеон Дянков от народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер относно прехвърлени 1 млрд. 400 млн. лв. от Националната здравноосигурителна каса към фискалния резерв.
Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! В края на миналата година със Закона за държавния бюджет Вашето правителство присвои над 1 млрд. 400 млн. лв. пари, събрани от българските граждани за здраве. Казвам „присвои” с ясното съзнание, че това не е пресилено. Тогава това беше направено въпреки реакцията на парламентарната опозиция, въпреки негодуванието на синдикатите, въпреки протестите на съсловието, въпреки изумлението на българските граждани, на българските пациенти. Уверявам Ви, че и всички ние не сме се примирили с тази безцеремонност – вместо за здраве парите на българските граждани да се използват за запълване на дупките в бюджета, да крепят дефицита, да играят спасителна сламка на вашия бюджет.
Тогава Ви предупредихме, уважаеми господин Дянков, първо, че това ще демотивира хората изобщо да внасят здравни вноски, че това ще срути доверието в Националната здравноосигурителна каса. Така и стана, защото почти една година по-късно броят на българските граждани, които не се осигуряват, е вече 2 милиона.
Тогава Ви предупредихме, че парите в здравния сектор, които и така не стигаха, след този акт ще бъдат по-малко. Така и стана.
Днес можем да констатираме, че, първо, парите не стигат за общинските болници. От началото на тази година са фалирали болниците в Бобов дол, Радомир, Брезник, Ивайловград, Кула, Трън, да не ги изреждам.
Второ, парите не стигат за диспансерите. Въпрос на време е кога ще фалират и те, предвид новата методика, която беше приета от Здравното министерство и недостатъчното финансиране.
Парите ги няма и за лекарства, уважаеми господин Дянков, защото, според разчетите на Здравната каса са предвидени месечно по 32 млн. лв. за лекарства, а реално касата харчи и плаща 40 млн. лв. Въпросът е докога ще стигнат тези пари, още повече, че миналата седмица се случи нещо изключително тревожно – една столична болница – Националният онкологичен център, престана да приема пациенти по една-единствена причина, че няма пари за лекарства за онкологично болните. Тук мога да добавя, че липсва и апаратура за лъчетерапия и че онкологично болните наистина са обречени, при положение че нямат лекарства, с които да се лекуват.
Парите не стигат и за трансплантации. Преди около месец Министерският съвет прие едно постановление, с което практически обрече болните деца, тъй като те, вместо на държавата, ще трябва да разчитат на дарения, а знаете как се събират пари в тази криза. Затова нашата констатация е, че след този акт на присвояване на 1 млрд. 400 млн. лв. парите в здравния сектор съвсем не стигат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: И нашето питане е какво всъщност направихте за тези пари, за какво бяха изразходвани? И ще оставите ли здравната система да се гърчи в безпаричие, ако се окаже, че тези пари са налични в държавния резерв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Министър Дянков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, посоченият във Вашето питане финансов ресурс е част от фискалния резерв, независимо дали е депозиран по сметки на Националната здравноосигурителна каса, или по сметки на републиканския бюджет. Банковите сметки, чиито салда са включени в обхвата на фискалния резерв, са всички сметки, включени в системата на единната държавна сметка, както и останалите, обслужвани от Българската народна банка сметки на бюджетни предприятия. Тук попадат и средствата, депозирани по сметки на Здравната каса и на централния бюджет в Българската народна банка. В този смисъл прехвърляне няма, тъй като средствата, депозирани както по сметки на Националната здравноосигурителна каса, така и по сметки на централния бюджет, винаги са били част от фискалния резерв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за два допълнителни въпроса, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, господин министър, госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин министър, Вие не дадохте отговор на най-важния въпрос – какво се случва с грижливо събираните през последните десет години целеви средства от здравноосигурителни вноски на българските граждани. Това бяха пари, които се събираха в продължение на десет години като резерв, който резерв трябваше да послужи при реформирането на болничната помощ. В края на миналата година по един скандален и безпрецедентен начин, господин министър, Вие национализирахте повече от 1 млрд. 400 млн. лв. целеви пари от здравноосигурителни вноски на българските работодатели, на българските работници и служители.
Не само с това се задоволихте, а и нещо повече – 340 млн. лв. от здравноосигурителни вноски, събирани пак от българските работодатели и българските граждани, Вие решихте да ги прехвърлите към бюджета на Министерството на здравеопазването.
ГЕРБ дойде с обещанието да реформира болничната система. Господин министър, Вие напълно се провалихте в тази дейност, защото тези пари, които бяха целево събирани, за да се подпомогне реформата в болничната помощ, Вие ги използвате, за да крепите текущия бюджетен дефицит. С парите на Националната здравноосигурителна каса Вие крепите фискалния резерв, използвате целевите средства за фискални цели, което е непочтено и Вие трябва публично да признаете това тук, в пленарната зала.
На следващо място, ГЕРБ дойде с признанието и с обещанието да реформира напълно болничната помощ. Единственото нещо, което направихте, преброихте леглата, създадохте условия за закриване на общински болници, създадохте условия за затрудняване на достъпа на българските граждани, особено в отдалечените региони за болнична помощ.
Приключвам, господин председател, с два уточняващи въпроса.
Господин министър, каква е структурата на фискалния резерв към днешна дата, каква част от него е с целево предназначение и каква част е с общо предназначение?
И вторият въпрос е: възнамерявате ли да информирате Народното събрание в хода на бюджетната процедура за 2012 г. за изразходването на средствата от здравноосигурителни вноски, съгласно § 27 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2011 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Адемов! Отговорите и на двата въпроса са кратки и ясни: парите, за които става въпрос, бяха и си остават част от фискалния резерв и те не са харчени. Благодаря за вниманието. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, отговорът на вицепремиера Дянков ни дава основание да се възползваме от Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да внесем подписи на народни представители с предложение за разисквания за проект на решение до края на пленарното заседание.
Уважаеми господин Дянков, в здравната система, откакто Вие сте финансов министър и вицепремиер с ресор здравеопазване се случи какво ли не. Лечебните заведения работиха по какви ли не бюджети – то не бяха прогнозни, то не бяха годишни, забележете, отворени с фиксирани рамки, тримесечни, лимитирани, делегирани. В крайна сметка се мина на чисто бюджетиране. Фалираха болници – дотук са десет, ще има още. Най-голямото ви постижение обаче, несъизмеримо с нищо друго, е национализацията, експроприацията, одържавяването, както искате го наречете, на онези 1 млрд. 400 млн. лв., които са внесени за здраве от българските граждани. Поражението е дълготрайно, защото демотивирахте хората да се осигуряват и в момента неосигурените са около 2 000 000 – абсолютен рекорд!
Още през месец октомври 2009 г. впрочем в изявление заявявате: „Резервът на Здравната каса трябва да бъде отблокиран, а не да стои по сметки с ниска доходност.” И още: „Фискалният резерв от 8 млрд. лв. може да се използва за по-висока доходност” – заяви Симеон Дянков. „Разумно е част от резерва да е в търговски банки” и в края на 2010 г. това вече е факт с промяна в Закона за държавния бюджет. Бяхте последователен от времето, когато бяхте министър на няколко месеца досега.
Дължите отговор какво се случва с тези пари, къде са те, защото резултатът и пораженията са дългосрочни и ние искаме в едночасов дебат на следващо заседание след ваканцията да намерим отговор на тези въпроси, защото ги дължите на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте 61 подписа от 61 народни представители. (Подава папка на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Нека да бъде заведено, за да има основание да се произнеса, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание колегата Павел Шопов е поискал отлагане на отговора на питането му към вицепремиера господин Симеон Дянков относно политиката на правителството по отношение на гражданите с многогодишни спестовни влогове. Същото е депозирано на 29.07.2011 г., № 154-05-105.
Преминаваме към въпрос от народния представител Георги Анастасов относно некоректни документи.
Господин Анастасов, заповядайте да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин председателстващ, дами и господа народни представители, господин вицепремиер, господин министър! Моят въпрос е свързан с многото съобщения – това е само малка част (показва папка с документи), не мога да донеса всичко, много е тежко да се носи, които са получили хора от бизнеса, и то за много дълги периоди назад, изключително некоректно изпратени до тях, с изключително заплашителен тон.
В тях се казва: „покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК”. Няма да чета фирмите, защото те не желаят. Те се страхуват, така както работниците се страхуват да задават въпроси, защото никой не им отговаря и нямат закрила, която трябва да получат от Народното събрание.
Всичките тези хора са си платили данъците. Всичките!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Как го разбрахте това?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Много просто – направена е справка. Аз ще обясня. Примерно тази първата, към всяко съобщение имам листче – на 31 март 2006 г. са платили 1259 лв. данък!
Следващите са платили 2856 лв. 62 ст. и така нататък, и така нататък, да не ги цитирам. Всичките са платени в периода до 31 март!
Отзад, на гърба пише, забележете, изключително заплашително:
„1. Публичен изпълнител.
2. Внимание! Препоръчваме ви да изплатите своевременно задълженията си, защото подлежите на наказателна отговорност.”
Вие нали разбирате, че един съвестен човек от дребния и средния бизнес, когато получи такова съобщение, се разтреперва?! Нали си давате сметка? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Второ, някои недобросъвестни служители от НАП казват, че това било, виждаш ли, вина на счетоводителите! Защо не са поискали те досега удостоверение за липса на задължения? Не знаете ли какво се случва в държавата? И така нататък, и така нататък.
Понеже времето ми изтече, после ще задам доуточняващ въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Дянков, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Анастасов, съгласно Данъчно осигурителния процесуален кодекс на всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка. В сметката се отразяват обстоятелствата, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и осигурителни вноски.
Съществува възможност част от лицата да са платили своите задължения, но същите да подлежат на допълнително уточнение от задълженото лице. Такива са случаите, в които са постъпили плащания – или непълни, или некоректни. Например невярна банкова сметка или неточен код за вид плащане, липса на период на задължението и така нататък. Възможни са и допуснати грешки от търговските банки при пренасяне на информацията от платежните нареждания.
С цел облекчаване на клиентите и ограничаване на грешките през тази година НАП предприе действия за намаляване броя на сметките и кодовете за вид плащане. Това доведе до по-малко на брой платежни нареждания и по-малко средства за обслужване на плащанията.
Служителите на НАП разчитат и ще разчитат и на навременната обратна връзка от страна на данъчно задължените лица. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Анастасов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Ще започна оттам, където свърших одеве въпроса си. Много от служителите в НАП, пак подчертавам, са добросъвестни хора и работят с изключително ниски доходи при много тежки, мизерни условия, неподлежащи на коментар. Не знам дали сте ходили из данъчните служби, но аз, понеже съм икономист, съм се занимавал със счетоводно данъчна защита на фирми и прекалено добре познавам условията, в които работят тези служители. Знам качеството на тяхната работа.
Но това е било разпореждано от Министерството на финансите, от ръководството на Министерството на финансите – да започнат да изпращат такива покани за доброволно събиране. Тези служители, които са казвали: „Това е изплатено”, имало е негласна разпоредба към почти всички фирми за 2005 г. – за да не изтече срокът за давност, да се пуснат такива покани за доброволно изплащане!
Това е, меко казано, странно, което иска да убие бизнеса! Има служители, които не са изпълнили тези безумни разпоредби и те са наказани.
Да не говорим за това, че има някои разпоредби, в които сте карали в данъчните констативни актове да пише политическия статус на проверяваното лице! Странно! В което пише, с очите си съм го виждал това нещо: „Представител на еди-коя си партия ...”
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Къде е това? Покажете го.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Аз ще Ви го покажа, само ще махна имената. Ще махна имената и ще Ви го покажа с подписа на вашите служители. Ще махна и мястото, където е, за да не преследвате този човек! Защото това е политическо преследване!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Покажете го! Чисти глупости!
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Ще Ви ги покажа, ще ги видите. Бил е кандидат за общински съветник от еди-коя си партия. Точно това го пише в констативния акт!
И не ми казвайте, че говоря глупости, защото аз съм умен човек, за разлика от някои други, които казват, че сте увеличили милионерите в България! Само че Вие ги увеличихте, защото хората закриха бизнеса си, предпочитат да не Ви плащат данъци...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: На въпроса, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: ...и да получават лихви, вместо да се занимават с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Моето е изтекло, но на някои други ще изтече скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика? – Не. Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Николаев Иванов относно снабдяване на данъчните складове на течни горива с необходимите измервателни уреди.
Господин Иванов, заповядайте да развиете въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на 26 юни тази година изтече крайният нормативно установен срок, в който всички данъчни складове на течни горива в страната трябваше да бъдат снабдени със съответните измервателни уреди, които да са свързани онлайн с информационната система на Агенция „Митници”. Това при неговото реализиране трябва да осигури по всякакъв начин изпълнение на условието да се знае какво количество гориво влиза и какво количество гориво излиза от един данъчен склад.
За мен това е един от най-мощните инструменти, които могат да намалят, от една страна, измамите с ДДС и акцизите поради фиктивен износ. От друга страна, това е средство за борба със сивата икономика.
Единствената компания, господин министър, която не изпълни законовото задължение, беше „Лукойл”. „Лукойл” имаше на разположение една година и три месеца от 26 март 2010 г., когато наредбата беше публикувана. В резултат на това напълно основателно лицензът на „Лукойл” беше отнет.
Господин министър, когато зададох моя въпрос преди десет дни, правителството не беше взело това решение, поради това първият от въпросите в моето изложение фактически отпадна.
Вие действително спазихте закона, но аз веднага Ви задавам въпрос, на който се надявам да отговорите тук, пред народните представители и хората, които ни гледат и слушат, а той е: ще защитите ли, господин министър, докрай необходимостта България да покаже, че в нея върховенството на закона не може да бъде нарушавано, независимо дали компанията е малка или голяма, независимо дали е българска или чуждестранна. А защитата на върховенството на закона има само едно измерение – лиценз на „Лукойл” да бъде даден само, когато изпълни законовото изискване за монтиране на тези измервателни уреди.
И още един въпрос от тези, които съм задал, е актуален: направена ли е пълна данъчна проверка на това дружество и какви са резултатите от нея? Проверката я започнахте преди около три месеца и обявихте, че в средата на месец юли тя ще бъде завършена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Дянков, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! След изтичане на срока, в който всички лицензирани складове трябваше да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове и Наредба 3, Агенция „Митници” предприе проверки в данъчните складове за производство и складиране на течни горива.
Резултатът от проверките е следният: 74 от лицензираните складове са привели дейността си, съгласно изискванията на Наредба 3, четири складодържатели не са привели дейността си, съгласно изискванията на Наредба 3, и вече са преустановили дейността си. Има връчени две решения за прекратяване на лицензи за управление на данъчни складове за производство и складиране на течни горива. Това са решенията, които Вие споменахте за „Лукойл Нефтохим – Бургас” АД и нефтен терминал „Росенец”.
Проверката на други два данъчни склада за течни горива все още не е приключила окончателно, но я очакваме до дни. Във всички случаи при прекратяването на лиценз за управление на данъчен склад за акцизни стоки е предвидено извършване на контрол по реда на Глава петнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
И относно двата допълнителни въпроса: уважаеми господин Иванов, прилагаме закона без да се правят изключения.
Защитата на интересите на българската държава ще продължи докрай! Лицензът на компаниите, които не са привели дейността си, спрямо изискванията на Наредба 3, може да се върне само тогава, когато те на 100%, напълно са изпълнили изискванията и на Наредба 3, и на Закона за акцизите и данъчните складове.
И относно втория Ви въпрос – докъде е данъчната проверка. Да, такава проверка наистина тече. В „Лукойл – България” тази проверка вече е завършила. В „Лукойл Нефтохим – Бургас” тази проверка трябваше наистина досега да е завършена, но предвид на отнемането на лицензите има няколко допълнителни стъпки, които трябва да се направят относно инвентаризация на наличните ресурси и следователно тя ще продължи може би още десетина дни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За реплика – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз Ви поздравявам за Вашата позиция!
В Република България всяка позиция, която защитава националния интерес и защитава факта, че ние трябва да бъдем и правова държава, действително трябва да бъде окуражавана и поздравявана.
Що се касае до „Лукойл” и финансовата проверка, за която споменах, аз изхождам от доклад, който беше адресиран до Вас от шефа на НАП господин Красимир Стефанов, който съобщава, че относно постъпленията от ДДС за първите пет месеца на текущата 2011 г., постъпленията от ДДС от „Лукойл” са намалели с около 60% и са със 123,7 млн. лв. по-малко, отколкото постъпленията през 2010 г.
Аз съм убеден, че производството и потреблението на горива от „Лукойл” в Република България по никакъв начин не са намалели с 60%. И остава наистина въпросът какво се е случило там и какво се случва може би и дали именно в това не се намира и отговорът на въпроса защо в единствените данъчни складове, в тези четири, но те са много големи, които имат над 70% от капацитета на данъчните складове в страната ни, не са монтирани измервателни устройства, които трябва да спрат както фиктивния износ, така и незаконното разпространение на част от горивото на територията на страната.
Продължете по този път, господин министър! Имате подкрепата на хората, които искат да видят България действително равноправен партньор на всички останали страни! Не допускайте монополисти или най-малкото хора от компании с господстващо положение на пазара да диктуват условията и да нарушават законите. Защитете страната! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли, господин Дянков? Не.
Благодаря за участието на вицепремиера господин Дянков в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос към министъра на външните работи господин Николай Младенов.
Първият въпрос е от народния представител Пенко Атанасов относно закриване на консулската служба в гр. Новосибирск, Русия.
Заповядайте, господин Атанасов, за да развиете въпроса.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Господин министър, Вашата политика в областта на външните работи и политиката, която следвате, по регулиране на разходите на Външно министерство, сигурно има логика. Вероятно това е една от причините за закриване на консулството в Новосибирск.
Въпросът ми към Вас е: какви са мотивите това да се случи? Смятате ли, че това е в интерес на държавата?
Можете да проверите сам, но всяка година, особено лятно време, месеците от юни до август – по два пъти седмично сме имали полети до Варна и до Бургас. По два пъти казах! Сега това е намалено до веднъж седмично и то само до Варна.
Мисля, че това е много сериозен проблем за нашия бизнес. Ако такова Ви е отношението към политиката, към икономиката на страната, в случая към туризма, мисля, че сте на много грешен път. Затова Ви питам: господин министър, какви са мотивите наистина и оправдано ли е това за държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Младенов.
Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Господин Атанасов, генералното консулство в Новосибирск е открито през 2002 г. с мотива, че то ще допринесе за обслужването на руските туристи в България, тъй като е било предстоящо откриването на въздушна линия между града и нашата страна. За целта са били наети помещения за работа и жилища за настаняване на служителите. Нормално са работили един генерален консул и местно лице. През летните месеци са изпращани допълнително служители за ръчна работа по издаване на визи. В този си състав консулството е обработвало от 4000 до 6000 визи годишно.
През 2006 г. посолството в Москва сключи договор с аутсорсингова фирма, която е специализирана във визови услуги в 52 държави на петте континента. Това е през 2006 г.
През 2010 г. фирмата откри офис и в Новосибирск и чрез анекс към договора поема обслужването на руските туристи за България.
Това ни даде възможност да преустановим дейността на генералното консулство, а не да го закриваме. До месец юли до бюрото на фирмата в Новосибирск са подадени над 3000 формуляра за визи, което съответства на средното количество в последните години. Разликата е в това, че вече министерството не прави никакви разходи – нито за хора, нито за помещения, нито за допълнително командировани наши служители.
За ефективността на системата искам да посоча, че към 20 юли т.г. в Москва са издадени 217 хил. 777 визи, докато за цялата 2010 г. те са 246 хиляди, а за 2009 г. – 177 хил. 200.
Подобно е положението в Украйна, където очакваме двойно повишение на броя на визите спрямо миналата година.
Искам да отбележа, че в момента само нашето посолство в Москва издава средно по 4000 визи на ден, така че отговорът ми на Вашия въпрос е, че действията, които предприехме в Новосибирск са в интерес на България, на българския бизнес и на двустранните ни отношения с Русия.
Ще продължим да намаляваме разходите за консулска дейност като използваме външни изпълнители навсякъде, където това е възможно, защото е и икономически ефективно. Така консулските ни служители ще могат да се съсредоточат върху дейностите, свързани с обслужване на гражданите и защитата на техните права и интереси зад граница. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин министър, от отговора Ви би трябвало да бъда доволен, но не съм, и ще Ви кажа защо. Това, което цитирате, сигурно е вярно, но позволете ми да не се съглася с факта. С тези си действия как ще обясните, че два чартъра седмично до Бургас и два чартъра до Варна сега ги няма, а са само веднъж седмично и то до Варна? Как се случва това? Как обяснявате Вие, че ситуацията е станала по-добра, след като сте предоставили на аутсорсинг тази служба? Затова не приемам този отговор. Мисля, че той сериозно куца.
По този начин е ощетена държавата ни и туризмът, защото страните от Средиземноморския регион се намират в революционна ситуация и почиващите избягват да ходят в този регион. За България се очакваше, че ще поеме една част от този годишен поток, но това не се случва. Сигурно и кризата е виновна донякъде, но това намаление, което се е случило, не го приемам. Говоря Ви за Новосибирск.
Ясно е, че като цяло посолствата ни в Москва и Киев вероятно са увеличили визите си, но мисля, че те биха могли и от тази част на Сибир да бъдат многократно увеличени предвид ситуацията, затова не приемам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Дали приемате отговора, или не го приемате, честно да Ви кажа, това не ме вълнува. Факт е, че през тази година благодарение на дейността на Министерството на външните работи над 40% е увеличен притокът на туристите от Русия към България.
Както казах и преди малко, и ще повторя, може би този път ще приемете – до момента на територията на Русия са издадени 217 777 визи. Ако искате да приемете, може да го сравните с 2009 г., когато за цялата година са били 177 200, когато това можем да постигнем с намаляване на разходите за българската държава с правенето на българските визи по-достъпни, защото благодарение на действието на това правителство в момента България има най-благоприятния възможен визов режим за руски визи, какъвто никога досега не е имала от миналата година. Това е политика на правителството за насърчаване на туризма, за привличане на чужденци към нашите курорти и ние много успешно се справяме с това. Така че ако искате, го приемайте, ако искате, не го приемайте, но това са фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Лъчезар Тошев относно отбелязване на приноса на проф. Иван Шишманов към европейския процес по повод на 150-ата годишнина от рождението му.
Заповядайте, господин Тошев, да развиете въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър! На 22 юни 2012 г. се навършват 150 години от рождението на проф. Иван Шишманов – една бележита личност, строител на нова България. На него дължим повечето от нашите културни и просветни институти, музеи, Народния театър и прочее. Но малко известно е, че проф. Шишманов взема участие в Първия конгрес на Паневропейското движение през 1926 г. във Виена. Този конгрес се е състоял от 3 до 6 октомври 1926 г. по инициатива на основателя на тази идея граф Рихард Куденхоф-Калерги. След началото на този европейски процес, днес ние вече имаме една обединена Европа, която е преодоляла конфликтите, които са я разделяли и които са водели до големи човешки жертви, материални щети и така нататък. Европа замества конфронтацията със сътрудничеството.
На конгреса във Виена проф. Иван Шишманов не представлява само себе си. Той представлява и Царство България, тъй като е изпратен от българското правителство – това е кабинетът на Александър Цанков. Ето защо днес можем да кажем, че българската държава е участвала в самото начало на европейския процес. Това е малко известен факт и следва да бъде отбелязан по достойнство.
Професор Шишманов е първият професор, който в Германия и в България изнася лекции за паневропейската идея. Първият професор изобщо, а не първият български професор. Той успява през 1928 г. да издейства и една финансова помощ за пострадалите от земетресението в Южна България – пак чрез Паневропейското движение. Той е и заместник-председател на Съвета на Паневропейското движение и председателства една от сесиите на Първия конгрес на Паневропа.
Професор Шишманов през 1927 г. предупреждава, че ако идеите за обединена Европа не се реализират, е възможно да има нов, много по-страшен военен конфликт, в който ще загинат милиони хора.
По повод неговата 150-а годишнина, която съвпада с 20-годишнината от членството на България в Съвета на Европа, е добре да бъде припомнено неговото дело. Ето защо Ви моля да отговорите на следния въпрос: смята ли Министерството на външните работи да организира отбелязването на 150-ата годишнина от рождението на проф. Иван Шишманов и ролята му за създаването на Паневропейското движение и какви прояви планирате по този повод? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Младенов, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Тошев, както Вие казахте, проф. Шишманов е един от най-видните строители на съвременна България. Не само Народният театър, Музикалното училище, Художествената академия, Етнографският музей, много читалища и библиотеки България има благодарение на него.
Малко е известно, че Иван Шишманов е и първият български посланик за много кратко време в свободна Украйна 1918 г., преди тя да попадне в ръцете на Съветска Русия. По-късно неговият син – проф. Димитър Шишманов, е назначен през 1943 г. за министър на външните работи и изповеданията. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и навлизането на съветските войски в България е осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран през 1945 г.
Министерството на външните работи отдава голямо значение на това, което проф. Шишманов е направил, и на предстоящата през следващата година 150-годишнина от рождението му. Смятам, че тази годишнина трябва да се отбележи в контекста на членството на България в Съвета на Европа, 20 години от което се навършва през следващата година, както и 5-годишнината от членството в Европейския съюз. Всички тези събития могат да се свържат с наследството, което проф. Шишманов ни е оставил.
Държавният културен институт към министъра на външните работи подготвя организирането на изложба, която ще обхваща основни периоди и събития от неговия житейски и творчески път. Ще бъдат представени акценти от неговата силна връзка с духовни водачи на европейски страни, дълбоката му убеденост и вяра в общоевропейската идея и последователността в изграждането му като европейски деец. Той е един не само от бащите на съвременна България, но е и един от интелектуалните бащи на обединена Европа, както и Вие сам посочихте. Експозицията ще бъде част от културната програма на българските дипломатически мисии в Европа и ще запознае чуждата публика с осезаемото присъствие на проф. Шишманов в европейското политическо и културно пространство.
Бих искал също така да съобщя, че преди месец проведох среща с депутатите от българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, обсъдихме и в рамките на координационния съвет за политиката ни в Съвета на Европа различни идеи за отбелязване на годишнината през следващата година. Една от идеите, която обмисляме, е организирането на специфична изложба по време на юнската сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през 2012 г. Уместна част от тази изложба би могъл да бъде самият проф. Шишманов и неговото дело.
Разбира се, има и други идеи, които в момента обсъждаме в министерството, свързани с тази годишнина, но сме открити и за предложенията на народните представители по какъв начин да почетем паметта на един от големите строители на съвременна България, забравен в един период от 50 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Тошев, заповядайте за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, господин министре! Професор Иван Шишманов е бележит свищовски възрожденец, голям българин и велик европеец. Това е именно повод ние да припомним делото на нашите отци-основатели – тези, които изградиха съвременна България. Да не го забравяме, но също така да направим достояние неговото дело и на нашите европейски партньори, защото той заслужава да бъде познаван и в Европа, за която е мечтал и се е борил. Днес ние имаме тези идеи, които Паневропейското движение лансира през 1926 г. Те вече са реалност. Вече имаме единна европейска валута, единна банка, границите са премахнати, има свободно движение на хора, стоки, капитали и международен научен обмен на професори и преподаватели между университетите (университетски академичен обмен). Това също е било предложение на проф. Шишманов на първия конгрес на Паневропа. Тези негови заслуги следва да бъдат помнени от нас, признателните потомци, и да бъдат известни и на европейската общественост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, искам да се присъединя към казаното от господин Тошев и да се съглася с него.
Ползвам повода, че вземам трибуната, по друг, за съжаление тъжен повод. За съжаление след тежко заболяване е починал великият българин Джон Дими Паница на 80-годишна възраст, в Париж.
Бих помолил уважаемите народни представители, ако може, с едноминутно мълчание да почетем паметта на Дими Паница, който много от нас познаваме и който също отива сред тези, които са строители на най-съвременна България с многото усилия, които положи за изграждането на съвременната българска политическа класа, с помощта, която оказваше на деца, които нямат родители и няма къде да живеят. Бог да го прости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги! (Всички стават. Едноминутно мълчание).
Господин Младенов, благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Продължаваме с питане към министъра на труда и социалната политика господин Тотю Младенов.
Питането е от народния представител Антон Кутев относно оптимизиране на пазара на труда.
Господин Кутев, заповядайте да развиете питането.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Питането ми е във връзка с мерките, които правителството предприема и ще предприеме за оптимизиране пазара на труда. Това питане е предизвикано от факта, че намирайки се в икономическа криза, една икономика като българската, която не е кой знае колко добре структурирана по принцип, изпитва особени затруднения по отношение на пазара на труда.
Аз не знам какъв е точният брой на заетите в отрасли от типа на шивашката, обувната и подобни промишлености, но със сигурност е голям. Със сигурност тези промишлености са в общи линии доста неравнопоставени на пазара в момента и със сигурност те изискват нискоквалифициран труд, който е широко разпространен в България. Безспорно е, че не само споменатите, но и други отрасли в момента губят актуалната си икономическа стойност за държава като България, тоест за държава в Европейския съюз, която прави десетки и стотици хиляди хора да остават практически безработни в момента, защото със затварянето на подобни предприятия няма какво друго да правят те. Това поставя въпроса за оптимизирането на пазара на труда и за усилията, които държавата особено сега, в момент на криза трябва да положи, за да може тези хора да бъдат адекватни и да може да спасим държавата от социална криза.
В резултат на усилията на правителството обаче аз забелязвам точно обратните тенденции в обществото. От една страна виждам не толкова усилия за ограничаване на безработицата, колкото усилия за ограничаване на регистрацията на безработицата. Преди няколко дни се оказа, че един процент е разликата между едните и другите изчисления на безработицата – достатъчно ясен показател, че се стремим да ограничим регистрирането, а не да се борим с безработицата реално.
Показател за това са изключително много факти. Ще използвам фактите на Националния статистически институт, в които сравнението между първото тримесечие на 2010 г. и на 2011 г. е абсолютно показателно, защото към 2011 г. всъщност имаме безработица с 54 хиляди души повече, а най-тежък е коефициентът на безработицата при младежите до 24 години, където една трета от тези младежи попадат в този брой.
Освен че имаме проблеми с регистрацията на безработицата, трайно се увеличават безработните, увеличава се делът на сивата икономика, замразяват се и се намаляват доходите.
Защо задавам въпроса във връзка с пазара на труда? Защото всички знаем, че активните мерки на пазара на труда, които през 2009 г. бяха в размер на 190 млн. лв., за 2010 г. бяха намалени на 65 млн. лв., а през 2011 г. – на 73 млн. лв. Какво се получава? В момент, в който имаме увеличаване на безработицата, в който влизаме явно в икономическа криза, парите за активни мерки на пазара на труда, тоест за преквалификация и за подготовка на хората започват да намаляват рязко с пъти. При това положение аз не мога да си представя каква трябва да бъде политиката на правителството, във връзка с което е свързан и моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Кутев.
За отговор има думата министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, кризата се отрази изключително негативно върху пазара на труда. По-ниското търсене на труд и свитото предлагане на нови работни места ограничиха възможностите за включване в трудовия пазар. Някои отрасли бяха значително засегнати от кризата, което съществено промени търсенето на работна сила.
Промени настъпиха и в структурата на безработицата. Работодателите най-напред освободиха неквалифицираните работници и младите хора без опит и стаж. За да се балансира и оптимизира пазарът на труда и да се смекчат негативните последици от икономическата криза, бяха предприети действия за запазване на съществуващите и създаването на нови работни места за намаляването на безработицата и подобряване качеството на живот.
В тази връзка правителството осъществи конкретни действия, финансирани със средства от държавния бюджет, както и от Европейския социален фонд.
Подобряване на възможностите за заетост в професионалното развитие чрез обучение. За повишаване качеството на работната сила, необходимо в периода на икономическото възстановяване, се инвестира значителен финансов ресурс. В рамките на Оперативната програма „Човешки ресурси” се финансира обучение на голям брой безработни и заети лица. Към края на м. юни в обучение са включени 94 хиляди, от които 30 хиляди в обучение за придобиване на професионална квалификация. Положителен е фактът, че по схемите, насочени към безработни лица, се провеждат обучения в съответствие с потребностите на работодателите и с осигурена последваща заетост. По последни данни на Агенцията по заетостта в обучение, обвързано с последваща заетост, са включени 23 хиляди безработни лица. В заетост след обучение са включени 19 хиляди безработни лица, от които 16 500 – по Програма „Развитие”, стажуване на младежи и така нататък.
Интегрирането на пазара на труда на неравнопоставените групи е другото приоритетно направление за действие. За неравнопоставените групи, които са най-уязвими в период на криза, се реализират програми и мерки за обучение на заетост. Активизирането на трудовото посредничество чрез трудовите посредници в бюрата по труда. За полугодието на тази година в бюрата по труда са обявени над 70 500 работни места на първичния пазар, на работа са устроени 60 хиляди безработни.
Наред с горепосоченото следва да се отбележи, че в подкрепа на преструктурирането на икономиката и оптимизирането на пазара на труда Министерството на труда и социалната политика подкрепя развитието на социални услуги и социална икономика, създаването на зелени работни места, насърчаването на вътрешната териториална мобилност с цел работа. По схема от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” над 9000 лица работят като лични асистенти, 1400 – като социални асистенти, 2160 – като домашни помощници.
От началото на годината до края на месец юни са създадени 514 „зелени” работни места – това го правим за първи път тази година в Националния план по заетостта.
За подобряване на съответствието между търсенето и предлагането на труд в рамките на Оперативна програма „Човешки ресурси” ще се реализира операция „По-близо до работа”, в която 9200 лица ще ползват преференции за транспорт до работното място. Очаква се схемата да стартира през месец август, тоест следващия месец тази година.
За намаляването на безработицата във всички области се изпълняват 153 регионални програми по заетост, финансирани със средства за активна политика на пазара на труда. Броят им е почти два пъти по-голям в сравнение с миналата година.
От началото на годината до месец юни по тези програми на работа са устроени 2144 лица в дейностите: ремонт и поддръжка на пътна мрежа, озеленяване, археологични дейности, работа в библиотеки и читалища, предоставяне на социални услуги и други. Данните за регистрираната безработица показват, че всички изброени действия влияят позитивно на пазара на труда. Броят на безработните намалява от около 363 000 през месец януари тази година на около 318 000 през месец юни тази година.
В заключение искам да подчертая, че Министерството на труда и социалната политика , заедно с бизнеса работи за развитието на дейностите по определянето на прогнозирането на потребностите от квалифицирана работна ръка, което има ключова роля за адекватното предоставяне на динамичните проблеми, образование и обучение.
Що се отнася до средствата, господин Кутев, за които казахте, че са били намалени през тези години от държавния бюджет – да, но те бяха допълнени със средства от Оперативна програма „Човешки ресурси”. Така че общо от двете места средствата за активни мерки на пазара на труда – обучение, квалификация и субсидирана заетост както на заети, така и на безработни лица, достигат до 160 млн. лв., което е почти толкова, колкото е било през 2009 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За два допълнителни въпроса – заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Първо, от това, което изброихте, ако трябва да се замеряме с цифри, искам да Ви кажа, че и аз имам доста цифри, които показват горе-долу обратното на това, което говорите Вие.
Спрямо първото тримесечие на 2010 г. и първото тримесечие на 2011 г. имаме заети лица на петнадесет и повече години със 120 000 по-малко; имаме безработни лица общо с 54 000 повече; имаме коефициент на безработица с 1,8% по-голям, който, както казах, за безработните до 24 години е с 5,3% по-голям и стига една трета, тоест всеки трети в тази възрастова група е в този коефициент; имаме обезкуражени лица с 56 000 повече. Казвам го, за да Ви кажа, че ако се замеряме с цифри, цифри имам достатъчно. Всеки трети млад човек е без работа, над осем пъти са намалели средствата за „Красива България”, а нови програми няма.
Ще се спра на по-важното от тези неща и на факта, че Вие твърдите, че, видите ли, с оперативната програма замествате липсите, които се появяват в бюджета. Искам да Ви кажа, че към 2009 г., към края на предишното правителство, декларираните средства по Оперативна програма „Социално развитие” са 340 млн. лв. През това време Вие сте договорили само 250 млн. лв. от тях, в смисъл – това са платените, договорените са много повече. Платените пари през цялата програма до момента са 250 млн. лв. В същото време парите, които сте намалили от бюджета, са повече от 250 млн. лв. – тоест Вие намалявате от бюджета пари с повече от 250 спрямо 2009 г. Цялата програма не е платила 250 млн. лв., но всичките 250 млн. лв. плюс още 100 са били договорени при предишното правителство. Предполагам какво ще тръгнете да говорите сега.
Най-важният ми въпрос към Вас, господин министър, е: има ли координация в правителството – в смисъл, когато Вие говорите как се грижите за безработицата, която всъщност расте, и за обезкуражените лица, те също растат, в същото време министър-председателят излиза и казва, че IT-специалисти трябва да стават овчари и да пасат овце. Това държавна политика ли е, политика на правителството ли е, или министър-председателят понякога си говори глупости? Държа да ми отговорите на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, нека не замеряме хората с цифри, защото те не се интересуват от тези цифри, интересуват се от реалните неща.
Що се отнася до статистиката, искам да Ви цитирам данни за второто тримесечие на тази година спрямо първото тримесечие на тази година. В сравнение с първото тримесечие на тази година броят на заетите лица през второто тримесечие на тази година е увеличен с 43 300 души. Пак по статистиката – нивото на безработицата: второто тримесечие на тази година спрямо първото тримесечие на тази година безработните са намалели с 27,4 хиляди. Това е тенденция, която показва, че в Националния план за заетост, който се разработва, искам да ви обясня: изпращат се писма до всички министерства, до всички агенции, до всички социални партньори и се прогнозира как да бъде направена за съответната година на базата на Оперативна програма „Човешки ресурси” и също на базата на потребностите на бизнеса както за заети, така и за безработни лица.
Именно от тази гледна точка и данните, които преди малко ви прочетох от националната статистика, показват, че през второто тримесечие на тази година спрямо първото тримесечие на тази година се увеличава както броят на заетите лица, така намалява и броят на безработните лица. Надявам се, че тази тенденция ще продължи и на базата на по-голяма заетост, на повече инвестиции, ще има възможност да има повече приходи в бюджета за една по-добра социална политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Ясно е, че безработицата има сезонен характер и както казахте, хубаво е да не се замеряме с цифри, защото има цифри, които в по-дългосрочен мащаб, показват обратното. За мен е безспорно, че през месеците май и юни ще се намалява безработицата, защото идва сезонната заетост на морето.
Но нали знаете, че това е последният парламентарен контрол за тази сесия и следващия път ще се видим през месец септември или октомври. Тогава сезонната заетост вече ще е отминала и Вашите цифри за тримесечието ще са съвсем други. Много ми е интересно как тогава ще го направите, защото Вие знаете доста повече отколкото казвате. Тоест с това, което в момента цитирате, Вие се опитвате да будалкате и мен, и гражданите на България, а и господа депутатите.
Ясно Ви е, че същите тези цифри категорично няма да са същите през месец септември и октомври, когато отпаднат най-малко стотина хиляди души, които сега са сезонно заети по морето. Така че това, което цитирате като цифри може да е вярно, но не е коректно. Ако Вие като министър разчитате на това, че в средата на годината са се намалили безработните и са се качили заетите места, благодарение на това, че туризмът е глътнал 50 или 100 000 нови работни места, искам да Ви кажа, че това няма да Ви реши проблема.
Септември и октомври, когато всъщност ще е най-тежката криза, именно тогава Вие ще се окажете в най-сериозен проблем. Иначе данните, които могат да се цитират, най-интересното е по повод на оперативната програма, защото виждам, че в голяма степен Вие разчитате на оперативната програма.
Искам да Ви обърна внимание обаче, че точно тези данни, точно тези оси от оперативната програма – ос-1 и ос-2, които са насочени точно към пазара на труда, в момента те имат най-слабо усвояване – гледам данни, които са от 31 май 2011 г.
Според данните, към 31 май имаме 4,6% усвояване по оперативна програма по ос-1 и съответно 9,8% по ос-2. Става дума за период, който е от 2007 до 2013 г., а ние вече сме в средата на 2011 г. Тоест ние влизаме след средата в края на периода и имаме 4,6% точно по онази ос, която практически касае активните мерки по пазара на труда. За мен имате адски много работа в спешен порядък, защото през месец септември ще водим пак разговор и тогава дори малките доводи, които сега имахте, няма да важат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: От името на политическа партия – декларация.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви запозная с Декларация на Парламентарната група на Синята коалиция относно качеството на вложените материали при строителството на автомагистрала „Тракия”:
„Синята коалиция изразява притеснение относно качеството на материалите, влагани в строителството на автомагистрала „Тракия”. Извършеният внимателен анализ на предоставената техническа експертиза разкрива редица съществени недостатъци в нея, които в бъдеще биха могли да създадат сериозни рискове за живота и здравето на хората, използващи магистралата.
Кои са те? Определените максимални обемни плътности на скелета са по-големи от тези на бетона и стоманобетона, което е абсолютно неоправдано. Част от пробите и определеното водно съдържание не отговарят на изискванията да не се различават с повече от плюс-минус 3% от оптималното водно съдържание.
На трето място, характерът на повечето от представените криви на слягане показва, че почвата е неуплътнена.
Не на последно място, в предоставената ни техническа документация липсват над 20 страници и е странно защо. По време на парламентарен контрол министър Росен Плевнелиев заяви, че вложените материали в насипа на ЛОТ-2 на автомагистрала „Тракия” отговарят на всички изисквания и добави, че политиците трябва да оставят на експертите да си свършат работата. Точно това направихме и ние – попитахме експертите. Именно тяхната експертиза, заключенията, които ви прочетох, показва, че поради посочените сериозни забележки представените протоколи не могат да бъдат приети за достоверни и не могат да дадат обективна представа за качеството на вложените материали.
Затова Синята коалиция настоява да се извърши изследване на пробите от автомагистрала „Тракия” от независима пътна лаборатория и да се даде обективен отговор за качеството на влаганите при строителството материали.
Заявлението на министър Плевнелиев, че за него темата е приключена, е безотговорно и бягство от проблема.
Предупреждаваме го, че ако автомагистрала „Тракия” започне да се руши, както впрочем това се случва вече с магистрала „Марица”, цялата отговорност носи именно той и ние няма да спрем да търсим тази отговорност от него, независимо на какъв пост ще бъде тогава.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Цветан Костов Костов относно проверки, осъществявани от Дирекция „Инспекция по труда” в Плевен през м. юни 2011 г.
Заповядайте, господин Костов, да развиете въпроса.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, през м. юни 2011 г. Плевенската дирекция „Инспекция по труда” извършва проверки в община Плевен и кметствата Ралево, Ласкар, Тодорово и Горталово, които будят недоумение и, според мен, тотално се разминават с правилата за осъществяване на контролна дейност. При посещение в тях инспекторите не са представили писмени заповеди за целта и обхвата на проверката и не са се легитимирали със служебни карти, както повелява Устройственият правилник на Агенцията. Трудно обясним е и фактът, че в кметствата Ласкар и Ралево проверяващите са били придружени от районен инспектор от Второ районно полицейско управление – Плевен. Тези обстоятелства пораждат усещане за нерегламентиран и недопустим натиск върху представители на местната власт няколко месеца преди предстоящите избори. Това, съчетано с факта, че директорът на Инспекцията по труда – Плевен, Владислав Николов е и секретар на общинското ръководство на Политическа партия ГЕРБ, определено предизвиква притеснение и съмнения за злоупотреба със служебно положение.
Господин министър, въз основа на изложеното, поставям на Вашето внимание следния въпрос:
Каква е оценката Ви за действията на подчинените Ви контролни органи и, ако тя е негативна, какви мерки ще предприемете, за да бъде приведена дейността им в съответствие с нормативната уредба? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Младенов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, съгласно Устройствения правилник на Главна инспекция по труда, контролната дейност на дирекциите „Инспекция по труда” се реализира посредством планирано и непланирано инспектиране. В конкретния случай в края на м. май тази година в Инспекцията по труда в Плевен са постъпили искания от страна на териториалните поделения на Националната агенция за приходите (НАП) в Плевен и във Велико Търново за извършването на съвместни проверки на база сключено споразумение между НАП, НОИ и Главна инспекция по труда за съвместен контрол. За целите на организацията на тези съвместни проверки органите на НАП са предоставили на Инспекцията по труда в Плевен списък на задължени лица, които следва да бъдат обект на контрол при съвместните проверки. В този списък, като обект на контрол, са посочени ред общини и кметства, между които е и община Плевен. С оглед на тези обстоятелства е организирана и извършена през м. юни 2011 г. съвместна проверка от Инспекцията по труда в Плевен и НАП – Плевен.
Видно от изложеното, проверката не е извършена по инициатива на самата Инспекция по труда, а за изпълнение на поетите от страна на Главна инспекция по труда ангажименти за съвместни действия с органите на НАП за по-ефективно упражняване на възложените за двете институции контролни правомощия.
При откриването на проверката и посещението си в община Плевен инспекторите по труда са удостоверили правомощията си със своите служебни карти. Действащото законодателство и вътрешните актове на Главна инспекция по труда не поставят изискване за издаването на нарочна заповед за извършване на всяка конкретна проверка и нейният обхват, съответно и на инспекторите по труда. Има специална Конвенция на МОТ по този въпрос – за инспектирането на труда.
При извършването на проверката в община Плевен е установено наличието на договори за изработка, които са разкривали белезите на трудови такива. За изясняването на характера на тези договори, контролните органи са посетили местата на работа на изпълнителите, а именно намиращи се в кметствата Ралево, Ласкар, Тодорово и Горталово и са събрали сведения за условията на работа от изпълнените по посочените договори.
При посещението в кметствата Ласкар и Ралево инспекторите по труда са били придружени от служител на полицията, тъй като в същите дни е било планирано извършването на съвместна проверка с органите на полицията на работни места в сечищата, в близост до този район. Представителят на полицията не е участвал в проверките по работните места в кметствата, а само е изчакал инспекторите по труда да приключат своите задължения в тези обекти.
Проучил съм въпроса, искал съм писмени обяснения от служителите. Смятам, че те са си вършили съвестно работата, от една страна, и, от друга страна, са изпълнили споразуменията, които имаме с НАП, с НОИ и с други контролни органи за осъществяването и по-голяма ефективност на контрола. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – господин Цветан Костов.
Заповядайте, господин Костов.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора. Въпреки доловимите различия в нашите гледища, аз продължавам да уважавам Вашата решимост да сложите ред в повереното Ви ведомство. Но тъй като не съм убеден, че изложеният случай е изолирано явление и тъй като сме в предизборно време, очаквам с приближаване на изборите да се пораждат желания у властимащи да използват служебното си положение в партиен интерес.
Ето защо се обръщам още веднъж с апел към Вас за мерки, които да обусловят контрол на министерството върху подчинените Ви контролни органи. Дано само те вече не са преминали под контрола на едно друго министерство, за което има индикации в изложеното от мен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Костов, искам да Ви уверя, че Главна инспекция по труда е една от най-публичните институции и действията на всеки инспектор се следят под лупа от цялото общество – от синдикати, от работодатели, от местна власт, от изпълнителна власт, от неправителствени организации, от работници и служители. Това, което правят инспекторите по труда е обществено дознание. Искам от тях да си вършат работата в рамките на закона и да направят всичко възможно, заедно с другите контролни институции, да се намали нивото на сивия сектор в България, да се спазват здравословните и безопасни условия на труд от работодателите, за да може в крайна сметка да няма експлоатация на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите, и в същото време да се дават най-добри практики по спазването на трудовото законодателство на бизнеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Лъчезар Тошев относно функционирането на социалните служби във Варна, във връзка със случая с госпожа Ваня Георгиева.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, господин министър! Случаят с Ваня Георгиева стана известен по повод внесения от господин Корнезов Закон за евтаназията. Това е една бивша учителка от Варна, на 53 години, която има многобройни тежки заболявания и е в много трудно социално положение. Поради невъзможност да се справи сама със ситуацията, в която се намира, тя е пожелала да умре и да бъде евтаназирана, което е един голям шамар за нашата държава, която може да допусне някой, който е в нужда, да не получи необходимата помощ.
Този проблем има два аспекта – медицински и социален. Задал съм въпрос и към министъра на здравеопазването, но в случая обществените очаквания към Вас са, че социалните служби във Варна ще се погрижат за госпожа Георгиева. Тя има право и на личен социален асистент, което е един от нейните проблеми, чиито услуги да бъдат заплащани от социалната система на България. Ако тя самата не може да подаде необходимите документи, трябва да й се помогне, за да го направи. Това е съвсем нормално и е част от човечността, която следва всички ние да изповядваме.
Обръщам се към Вас със следния въпрос: какво са предприели социалните служби във Варна и Министерството на труда и социалната политика по случая с госпожа Ваня Георгиева? Ако нищо не е било предприето от тях, или то е било очевидно недостатъчно, какви мерки ще вземете Вие лично като министър спрямо тези служби във връзка с този обществено значим случай? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Искам да Ви информирам, че Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията за социално подпомагане помага на много такива хора. Ние не го тръбим, ще ви обясня и по този конкретен случай какво сме направили.
Във връзка със сигнала, който е получен, са предприети незабавни действия за изясняването на обстоятелствата по този случай. Домът на госпожа Каменова е посетен на 1 юли тази година от представители на Бюрото за социална закрила „Победа” и на 4 юли 2011 г. от служител на дирекция „Социално подпомагане” – Варна. От извършеното социално проучване е получена информация и е установено, че госпожа Каменова е 53-годишна, няма близки и роднини, които биха могли да й окажат подкрепа. През 2000 г. е загубила единственото си дете при трагични обстоятелства. С експертно решение на ТЕЛК са й определени 88% трайно намалена работоспособност. Госпожа Каменова не притежава движима и недвижима собственост и от 4 години живее на свободен наем. От дирекция „Социално подпомагане” – Варна е извършена социална оценка по реда на чл. 12 от закона. Служителите на дирекция „Социално подпомагане” – Варна са я посетили и консултирали относно действащите проекти за реализирането на територията на община Варна, по които могат да й бъдат предоставени социални услуги в общността, домашен помощник и домашен социален патронаж. Запозната е с всички възможности за ползването на различни социални услуги, делегирани от държавата дейности. Липсата на собствено жилище, както и заболяването й я обуславят като най-подходяща за социалната услуга „Защитено жилище”, за лица с физически увреждания, където настанените лица водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти. В тази връзка са й предоставени комплект от документи за ползването на този вид социална услуга.
Уважаеми господин Тошев, госпожа Каменова се намира в тежка житейска ситуация и експертите на Министерството на труда и социалната политика са на мнение, че е необходимо да й бъде оказана и психологическа подкрепа, с цел намирането на алтернативи за справяне с последствията от преживяното и оказване на съдействие за настаняване в подходяща социална услуга „Защитено жилище”. На територията на гр. Бяла, област Варна функционира такъв вид социална услуга и към момента има налично свободно място. На 11 юли служителите от дирекция „Социално подпомагане” – Варна, са провели разговор, в който госпожа Каменова е заявила, че й е необходимо време, за да вземе решение. Всичко, което е трябвало, сме направили. Оттук-нататък нека да оставим жената сама да прецени – ако поиска, ще бъде настанена в това жилище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплика – господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър. Дано с тези действия да сме помогнали в конкретния случай и по принцип за в бъдеще да бъдат вземани незабавни мерки за подобни случаи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли? Не.
Благодаря на министър Тотю Младенов за участието в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, по повод питането от народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер относно прехвърлени 1 млрд. 400 млн. лв. от Националната здравноосигурителна каса към фискалния резерв, отправено днес към заместник-министър председателя и министър на финансите господин Симеон Дянков, беше направено изявление от госпожа Джафер. В Деловодството на Народното събрание под № 154-02-83, днес в 9,37 ч., е постъпило искане, което е подписано от 61 народни представители, с което се иска насрочването на разисквания по това питане. Самото предложение отговаря на изискванията на чл. 92, ал. 1 от нашия правилник, поради което на основание чл. 92, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията за 2 септември 2011 г. – това е петък, от 11,00 ч., при условията на правилника, така както е посочено в чл. 92, ал. 2 и 3.
Господин Найденов, имаме 1 час и 36 минути с Вас, така че сега ще дадем почивка половин час и тогава ще продължим с въпросите и отговорите към Вас.
Колеги, в 11,10 ч. продължаваме тук в залата.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, заповядайте в пленарната зала, за да продължим по парламентарния контрол с въпроси и питания към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Първото питане е от народния представител Меглена Плугчиева относно Горските мерки в Програмата за развитие на селските райони.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, горският сектор на България има важна икономическа, социална и екологическа значимост за развитието на страната. След последните радикални реформи, направени, произтичащи и течащи все още в сектора, на базата на новия Закон за горите, има сериозни сътресения. Сътресенията са именно във финансов, в организационен, в структурен план има все още неподработена законна уредба и секторът не работи пълноценно.
В същото време финансовата характеристика е влошена максимално от скромния бюджет, предвиден за тази година – да постъпят от горския сектор 85 милиона приходи и да се направят 55 милиона разходи за инфраструктура, залесяване и цялостно устойчиво развитие на сектора. За съжаление резултатите са незадоволителни. В тази рамка Програмата за развитие на селските райони и така наречените Горски мерки могат да играят голяма роля. Там са предвидени 70 млн. евро, именно за стабилизиране и увеличаване на икономическия капацитет и потенциал на сектора, както за изграждане на инфраструктура, главно пътна инфраструктура, и съответно за други дейности, които биха подпомогнали и стабилизирали горския сектор.
Към момента има също една изключително тревожна тенденция средствата по тези мерки да не се използват, проектите, които са изпълнени, не са разплатени, което допълнително се отразява негативно върху развитието на горския сектор, имам предвид както на държавния, така и на общинския горски сектор и на частните горовладелци.
В тази връзка е и моето питане към Вас. След като сме в средата на програмния период и при тази тревожна тенденция, какъв е процентът на договаряне на средствата? Как те се изразходват и какви са шансовете наистина да бъде наваксано загубеното досега и да могат средствата пълноценно да влязат за устойчиво развитие и стопанисване на горите в България, независимо от собствеността им. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, бих искал да започна с това, че информацията, която ще Ви предоставя в момента, е актуална към 25 юли тази година.
Под Мярка 122 – „Подобряване икономическата стойност на горите” от Програмата за развитие на селските райони до момента няма сключени договори за подпомагане. По Мярка 223 – „Първоначално залесяване на неземеделски земи” в Държавен фонд „Земеделие” са постъпили 83 заявления за подпомагане с обща стойност на публичните разходи 14 млн. 637 хил. лв. От тях са одобрени 54 заявления и имаме сключени 49 договора със стойност на субсидията 6 млн. 536 хил. лв., което представлява 8,3% от целия бюджет по мярката. Изплатените до момента заявки за плащане са 19 броя на обща стойност 636 хил. 463 лв., което представлява 0,8% от бюджета на мярката. Мярка 226 – „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни мерки” в Държавен фонд „Земеделие” са постъпили 93 заявления за подпомагане с обща стойност на публичните разходи 11 млн. 503 хил. лв. От тях са одобрени 48 заявления и имаме 45 броя сключени договори на стойност на субсидията 4 млн. 358 хил. лв., което представлява 7,6% от целия бюджет на мярката. Изплатените до момента заявки за плащане са 15 броя на обща стойност 466 хил. лв., което също представлява 0,8% от бюджета на мярката.
Бих искал да отбележа, че обработката на заявленията за подпомагане от страна на Държавен фонд „Земеделие” се извършва в срок и няма забавяне, като до момента са отхвърлени две заявления и се обработват всички останали 12 заявления, постъпили по мерки 223, 226 през периода на прием – месец април тази година.
Ще ви изброя някои от основните причини за сравнително ниския интерес за кандидатстване по така наречените Горски мерки.
Първо, налична е дребна по размер частна собственост, което от своя страна води и до малки суми за подпомагане.
Второ, собствениците са отдалечени от горите си и не се интересуват от тях.
Трето, общините предпочитат да изготвят и изпълняват проекти, свързани с други дейности като приоритетно се готвят проекти – и Вие го знаете – по мерки 321 и 322, и възможностите за инвестиции в горите остават на заден план. Само по-едрите собственици имат интерес от кандидатстване за превантивна дейност.
Това, което ние предприехме като мерки, за да облекчим потенциалните бенефициенти по Горските мерки, като по този начин ги насърчим да кандидатстват, на първо място, извършихме промени в наредбите за прилагане на мерките с цел облекчаване на изискванията за кандидатстване.
Второ, правим широка информационна кампания за възможностите за финансиране и подкрепа по мерките.
Трето, предвидено е и се провежда специална информационна кампания по групи бенефициенти от трите мерки за подпомагане на инвестиции и дейности, свързани с горите. Разбира се, извършваме непрекъснати консултации с настоящи и бъдещи бенефициенти по телефони в приемната на Министерството на земеделието и храните и в Държавен фонд „Земеделие”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност, госпожо Плугчиева, да зададете два допълнителни въпроса към министър Найденов.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, от изнесените данни личи, че Вие се съгласявате в казаното от мен, че изпълнението на програмата е крайно незадоволително. От предвидените по програмата общо 140 млн. лв. Вие говорите – по отделните мерки от 600 хиляди до най-голямата цифра, която споменахте – 11 милиона. Това са нищожни средства, които влизат като инвестиция в горите, при условие че там има крещяща нужда както от залесяване, така и изграждане на съответните горски пътища и цялостна инфраструктура, така и за подпомагане на частните горовладелци и общините.
В крайна сметка се оказва, че програмата и респективно Фонд „Земеделие” не правят необходимото и към това трябва да добавя непрекъснатите оплаквания от държавните горски стопанства за това, че е нарушен диалогът с тях, а даже и на централно ниво – между Фонд „Земеделие” и Агенцията по горите.
От 2010 г. при Вас е постъпила съответно докладна записка на Агенцията по горите, с която е трябвало да се даде възможност на експерти от Агенцията по горите да могат те да бъдат включени в оценката на проектите, защото това е една тясно специализирана материя и би могла да спомогне за ускоряване на процеса и отделно – за подпомагане на всички тези възможни бенефициенти да бъдат по-активни, да се подкрепят, да им се помогне при подготовката на проектите. Това касае особено мерките, които споменахте, за повишаване икономическата стойност на горите.
Още по-сериозно стоят нещата при инфраструктурата, където знаете, че поради липса на достатъчна горска пътна мрежа е нарушено и затруднено както истинското стопанисване, така и воденето на сеч в горите, съответно и не се осигурява нужното залесяване. Там не се дава тази възможност нито на държавните горски стопанства, нито на частните стопани. Няма яснота и няма плащания и по „Натура 2000”. Отделно трябваше да задейства допълнителна мярка 114, която да дава възможност държавните горски стопанства именно да водят своята консултантска специализирана дейност към точно тези нуждаещи се от такава помощ частни горовладелци в различните райони на страната. Тази мярка също не работи!
В същото време, трябва да допълня още, че режимът, който е въведен на прозорци – отваряне за определен период за приемане на проекти, затруднява изключително много и държавните горски стопанства, и частните горовладелци. Там имаме един производствен цикъл, който зависи от вегетацията и подчиняването на бюрократичните режими, които се въвеждат от фонда, влизат в пълен контраст и противоречие и затрудняват допълнително работата.
Затова моят допълнителен въпрос към Вас е какви мерки Вие предприемате и ще се предприемат, за да може наистина – бройте ги от 140 милиона, 11-12 милиона усвоени – останалите 130 млн. лв. да могат да влязат пълноценно по предназначение в горския сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Основният проблем на тези горски мерки е липсата на интерес от страна на потенциалния бенефициент. От данните, които Ви предоставих, видяхте, че по едната мярка няма подадени проекти. Ние не можем да търсим вина в Държавен фонд „Земеделие” или в Изпълнителната агенция по горите, защото няма как да накараме някого насила да подаде заявление или проекти за подпомагане.
От данните, които Ви предоставих, виждате, че останалите подадени проекти са разгледани максимално бързо и в срок.
Ние съсредоточаваме усилията си да популяризираме тези мерки. Какво правим конкретно, за да предизвикаме интерес и да се случи използването на този немалък финансов ресурс?
Първо, направихме анализ и смятаме, че горният таван от 300 хил. лв. за подпомагането на даден проект определено е нисък. Може би това е една от причините и затова с промяна в наредбата този горен праг е премахнат, тоест няма лимит. Надяваме се, тъй като инвестициите в горите са доста по-скъпи от 300 хил. лв., това да задейства потенциалните бенефициенти.
Другото го споменахте във Вашия уточняващ въпрос – прозорците. Предвиждаме тези мерки да бъдат постоянно отворени, защото прозорци би следвало да се въвеждат, когато има огромен интерес към определени мерки и следва те да бъдат администрирани в определени срокове. Когато обаче няма интерес, ние ще направим така – тук приветствам Вашето мнение – мерките да бъдат постоянно отворени.
И следващото, на което разчитаме, вече са факт шестте държавни горски предприятия. Съвсем наскоро имах национално съвещание с новите директори, които получиха регистрация в публичните регистри. Поставени в условията на конкуренция, се надявам наистина да бъдат по-инициативни и да вървят към усвояване на тези средства. Готови сме и очакваме от новите горски предприятия, от бордовете на директорите, от страна на браншовите организации в областта на горския сектор всички предложения, които смятат, че биха довели до по-голям интерес, да бъдат своевременно отразени, както направихме по отношение на останалите мерки за развитие на селските райони по Програмата за развитие на селските райони, където имаше свръх интерес и знаете, че по доста от мерките бюджетът отдавна е свършил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Плугчиева, имате думата за отношение.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, първо, с признанието, че нещата не вървят добре, не можем да спрем дотук и да считаме, че темата е затворена. Казвате, че не можете да ги накарате насила да кандидатстват, но аз смятам, че могат да се направят няколко неща.
Първо, наистина да опростите процеса на приемане и цялостна организация на оценка на проектите и съответно също така можете да подпомогнете частните горовладелци, като подготвите типови проекти и на тези хора се помогне да кандидатстват по съответните мерки.
Същото се отнася и за общините.
Трето, сега е моментът създадените държавни горски предприятия при липсата на средства и при оскъдицата, в която са поставени, дори да ги задължите да правят съответни проекти и да кандидатстват и да използват наличния финансов ресурс. Разбирам от справката от Министерството на финансите, че средствата, които са предвидени до края на годината за горския сектор, няма да бъдат осигурени. Тук става дума точно за залесяване, за възстановяване на нарушени терени, за зелени инвестиции и за инвестиции в екологичното бъдеще на нацията. Това не може да бъде подценявано и ако не е въпрос на деня, то става въпрос на нацията в близкосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Господин министър, освен това съм готова да ви подготвя програма с действия и конкретни предложения и да подпомогна вашите действия, за да може тези пари по Програмата за развитие на селските райони реално и фактически да влязат в горския сектор като инвестиция – в залесяване, противопожарна охрана, горски пътища и подобряване на качествената и количествената характеристика на българските гори. Това ще Ви го дам в началото на месец септември, за да можете да го ползвате и да го приложите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народните представители Пенко Атанасов Атанасов и Спас Янев Панчев относно ситуацията с шапа в Странджа.
Господин Панчев, заповядайте да развиете въпроса.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, драги колеги, господин министър! Последният случай на шап беше открит през 1996 г. в с. Малко Шарково. Петнадесет години по-късно, безметежни за развитие на животновъдство и лов в региона на Странджа, до последният ден на месец декември миналата година, когато беше отстреляно в землището на Малко Търново, на с. Кости, едно прасе, болно от шап. При проверката в началото на месец януари тази година се оказа, че има заразени животни в стопанствата на земеделски производители в с. Кости, които бяха унищожени. След това в община Царево, в община Средец също бяха открити през месец март заболели животни, които също бяха унищожени.
Оказа се, че през тези години контролът по границата беше занижен, на границата липсваха дезинфекционни разтвори за влизащите коли и така нататък.
Държавата пое ангажименти и изплати щети на земеделските производители за унищожените животни, но пое също ангажимент да осигури пари за прехрана на животните в района, в който беше наложена карантина. Всъщност, в седем области имаше наложена карантина, която е вдигната от 1 юни, но карантинният период все още продължава за регионите на Малко Търново, Царево, Средец, също в областта на Созопол и Приморско.
Беше поет също ангажимент да бъде изградена ограда в продължение на 182 км на границата с Турция.
Направихме заседание на Комисията по земеделието и горите, на което бяха обсъдени въпросите и бяха поети сериозни ангажименти от страна на министерството. Беше поет ангажимент всичко да бъде свършено в срок.
Бях на посещение в региона на Малко Търново и се срещнах с много земеделски производители. Господин министър, искам да Ви информирам, че хората са открили банкови сметки и чакат парите, които сте обещали за прехрана на животните. До този момент по нито една банкова сметка няма постъпили средства.
Поинтересувах се как върви изграждането на оградата. Оказа се, че до този момент няма нито проектна документация, нито проведена процедура, нито е започнало по какъвто и да е начин изграждането на оградата, която обещахте да бъде направена, макар посоченият от Вас срок да е 1 октомври. Има още време за това, но се съмнявам, че ще успеете да го направите в този срок, след като пропуснахте седем месеца, в които можеше да се работи.
Уважаеми господин министър, въпросите ми към Вас са следните. Какво прави министерството в обещанието си да ликвидира последствията от шапа? Кога ще бъде вдигнат окончателно карантинният период за селищата, за които говорихме? Какво е Вашето становище за развитието на животновъдството в Странджа? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Панчев! Бих искал да започна с това, че на 29 юни 2011 г., с решение на Европейската комисия се отмениха наложените ограничения за придвижване на животни и продукти от тях, непретърпели обработка, в областите Кърджали, Сливен, Хасково, Варна и Шумен. Отменени са ограниченията за животни и продукти от тях в община Елхово и община Тунджа от област Ямбол и в общините Несебър, Карнобат, Айтос, Руен, Поморие, Камено и Сунгурларе вследствие на одобрената програма, която българската Агенция по безопасност на храните представи пред Европейската комисия.
Остават ограниченията, наложени с Решение на Европейската комисия от 19 януари тази година за общините Царево, Малко Търново, Созопол, Приморско и част от Средец, област Бургас, както и община Болярово, която е част от община Стралджа, област Ямбол. Тези ограничения ще бъдат в сила до 30 септември.
Всички стопани на принудително убитите животни вече са обезщетени, а за направените разходи за фураж, необходими за изхранване на възприемчивите животни за периода на наложената карантина бяха изплатени от Държавен фонд „Земеделие” помощи „де минимис” в размер на 1 млн. 221 хил. 790 лв. на 536 земеделски стопани. Аз не зная кои сметки са гледали тези стопани, но със сигурност парите са излезли от Фонд „Земеделие”, така че трябва да са по техните сметки. Съветвам ги да ги проверят отново. Тази информация е актуална към онзи ден, така че няма логика те да са изплатени, пък да не са си ги получили.
Тук е моментът да спомена, че на заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” на 23 юни 2011 г. беше взето решение да бъде предоставена съответната помощ и на нерегистрирани земеделски стопани, тъй като от всички кандидатствали едва 20% бяха регистрирани като земеделски производители по Наредба № 3 и реално само те подлежаха на подпомагане, така че ние сме направили и този жест към животновъдите от този район.
Както вече знаете, на 20 април Министерският съвет взе решение да бъде изградена гранична мрежа между Република България и Република Турция с дължина 181 км, както и да бъде ремонтирана съществуваща мрежа с дължина 28,5 км с оглед ограничаване разпространението на шап и други заразни болести по животните. Организацията по изграждането на мрежата беше възложена на областните управители на Бургас, Хасково и Ямбол. Министерството на земеделието и храните вече изготви и предостави техническата спецификация за изграждане на граничната мрежа, а Българската агенция по безопасност на храните на 1 юли изпрати предупредително писмо до областните управители за предприемане на незабавни мерки с оглед спазване на срока за изграждане на мрежата, така че това не е ангажимент на министерството, а на съответните областни управители.
По отношение на въпроса Ви за изготвяне на стратегия за развитието на животновъдството в Странджа, бих искал да Ви уведомя, че понастоящем водим консултации на национално и европейско ниво за осигуряване на финансов ресурс и създаване на съответната регламентация. Следва да имате предвид, че към момента фермерите от общините, които се намират в необлагодетелствани райони, какъвто е районът на Странджа, могат да кандидатстват за първи път през тази година по схема за отглеждане на овце-майки и кози-майки в необлагодетелствани райони, съгласно Наредба № 2 за специфичните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане на общини, намиращи се в обхвата на приложението на тази Наредба № 2 за определяне на критериите за необлагодетелствани райони и нейният териториален обхват. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика.
Господин Атанасов, Вие ли ще направите? Заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Няколко пъти задаваме този въпрос за шапа под една или друга форма в процеса на развитието на самата болест, в снемането на бариерите. И това, разбира се, ще продължи да бъде обект на нашето внимание, защото сме изключително обезпокоени от това, което реално се случва. Вие казвате, че е изплатено на всички земеделски производители. Не говоря за унищожените животни. Говоря за тези, на които животните бяха под карантина, които не бяха болни, които и сега са под карантина. И аз твърдя, това е вече повече от два месеца, ние го обсъждахме в комисията и аз казах, че има такива, които нищо не са получили и няма да получат, въпреки че са земеделски производители, въпреки че са регистрирани, спазили са всички условия, които Вие сте изискали, но те няма да получат средства заради една очертана линия в кои граници да бъдат обезщетявани, въпреки че и зад тази граница картината продължава да си стои.
И аз Ви моля, господин министър, да обърнете внимание на този въпрос, защото той е от изключителна важност за земеделските производители. Да, по „де минимис” получиха някои средства. Но Вие представяте ли си какъв е размерът по „де минимис” и какво означава това за един голям производител, за който, примерно, 15 хил. лв. са двуседмичната издръжка на животните, които има? За тях – просто нищо. Това е другият въпрос.
И големият въпрос, който ние обсъждахме на комисия и който не виждам по никакъв начин, е програмата, виждането за развитието на животновъдството в Странджа. Тогава Цветан Димитров, Вашият заместник-министър каза, че не иска да споменава подробности и аз останах с впечатлението, че има разработена такава програма и ние ще бъдем свидетели на това.
Казвате „28 км”. Къде станаха от 181 на 28 км? Не бягайте от отговорност, защото отговорността за оградата и за последствията от шапа е именно Ваша, господин министър, и ние не можем да бъдем доволни от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов, аз не бягам от отговорност, но искам да Ви напомня, че министерството се казва на земеделието и храните. Това не е строителна фирма, ние огради не правим. И точно поради тази причина оградата е възложена с решение на Министерския съвет на областните управители, които следва да организират съответните процедури и тези огради да се направят. Няма как и в нито една държава от Европейския съюз Министерството на земеделието не строи огради. Това по отношение на това, че твърдите, че се бяга от отговорност.
По отношение на търпението Ви, че не са получени средства, аз отново повтарям, казах го и преди малко в първоначалния си отговор – изплатени са средствата по „де минимис” на всички животновъди, които следва да получат това обезщетение. Да, по програма „де минимис” има горен праг, Вие го споменахте, 15 хил. лв., но това е единствената възможност тези средства да стигнат до хората. И тъй като този горен таван е определен от Европейската комисия, ние не можем да го прехвърлим.
Разбира се, има и друг момент, който аз много пъти съм коментирал при среща с животновъди – когато става въпрос за по големи ферми, когато са инвестирани достатъчно средства, тези хора трябва да знаят, че те трябва да застраховат бизнеса си, защото държавата може да помага на тези, които са по-малките. Но наистина огромните, големите ферми, големи и по отношение на такива загуби, и по отношение – виждате – флуктуациите на пазара с цените, ние не можем като държава да носим отговорност за това, че ще се случи нещо. Просто те трябва да застраховат бизнеса си, държавата да подпомага в рамките на разрешеното, и на всички, в горния таван от 15 хил. лв., средствата им са изплатени.
Това мога да кажа на Вашите допълнителни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е отново от народния представител Пенко Атанасов Атанасов и той е относно издаването на сертификат за безопасност.
Имате думата, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Две думички по предния въпрос.
Да, те са се застраховали, но нали разбирате, че това е извънредна ситуация, на която застрахователите няма да обърнат внимание, защото реално няма щета.
По настоящия въпрос.
Господин министър, убеден съм, че до Вас е стигнало, под една или друга форма, недоволството на производителите на плодове, които имат желание да изнасят и, за да изнесат продукцията, им е необходим сертификат – сертификат за безопасност или за остатъчни количества на пестициди в продукцията си. Този сертификат е абсолютно необходим и без него не може да бъде изнесена продукция.
Това тази година е изключително трудно. Давам Ви конкретен пример. Вие, условно казвам, сте производител на череши. Искате този сертификат, давате пробата и чакате една седмица. Какво се случва с продукцията за тази седмица и по начина, по който е организирана работата за издаването на сертификати само на две места в страната – в Пловдив и в София, нали разбирате, че това е от изключителна трудност. Вие с Вашата политика на ограничаването на лабораториите до какво сте довели? До изключително голямо затруднение за издаването на сертификатите и до това, че създавате невъзможност за реализация на продукцията на тези производители. А основният им приход, разбира се, е от това да произведат и да реализират продукцията си.
Затова, във връзка с това е въпросът ми: кой е органът, който издава този сертификат за безопасност на плодовете при износ, къде се извършват анализите? Аз разбирам, че са на две места, но защо са на две места? И защо са тези закъснения по издаването на сертификата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, предполагам, че във въпроса си визирате сертификата за съответствие на обявеното качество на пресни плодове и зеленчуци, предназначени за реализация на пазара, тъй като това е конкретният термин.
В съответствие с чл. 40, ал. 1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз изпълнителният директор на българската Агенция по безопасност на храните осъществява контрола за съответствие на обявеното качество на пресните плодове и зеленчуци с изискванията за качество, уредени в регламент на Съвета № 1234 от 2007 г. Контролът за съответствие на обявеното качество на пресни плодове и зеленчуци се осъществя чрез инспекторите по контрол на качеството към 28-те областни дирекции по безопасността на храните в страната.
На основание чл. 7, ал. 1 от Наредба № 16 от 28 май 2010 г., за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, търговците на пресни плодове и зеленчуци трябва да излагат, предлагат за продажба, доставят или реализират по друг начин, за своя или за чужда сметка, пресните плодове и зеленчуци, означени в съответствие с нормативните изисквания за качество.
На контрол за съответствие на обявеното качество подлежат всички партиди пресни плодове и зеленчуци, предназначени за износ, за вътрешния пазар, за преработка или за внос. Контролът за съответствие се извършва от инспекторите по контрол на качеството на всички етапи на търговията с пресни плодове и зеленчуци, включително търговията на дребно, както и по време на транспортирането. Проверката за съответствие на обявеното качество се извършва чрез вземане на средна проба в определените необходими количества по реда на Регламент на комисията № 543 от 2011 г.
При извършване на проверките инспекторите се легитимират със служебни карти, издадени от изпълнителния директор на българската Агенция по безопасност на храните.
Когато при износ или внос качеството на партидата пресни плодове и зеленчуци и нейното означение съответстват на изискванията на стандартите за предлагане на пазара, инспекторът издава веднага след извършване на проверката сертификат за съответствие с пазарните стандарти на Европейския съюз.
Сертификатът за съответствие се номерира, подписва и подпечатва от инспектора, извършил проверката. Издава се в три екземпляра, като първият екземпляр с печата се предоставя на търговеца, вторият екземпляр остава за съхранение в съответната Областна дирекция по безопасност на храните, а третият екземпляр остава при инспектора по контрола на качеството.
В случай, че в резултат на проверката се установи, че партидата от пресни плодове и зеленчуци не съответства на изискванията на стандартите за предлагане на пазара, инспекторът по контрол на качеството издава констативен протокол с предписание за отстраняване на констатираните несъответствия и съответната стока не се допуска за износ или внос от страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин министър, или ние не се разбрахме, или тези, които са Ви готвили отговора, не са разбрали какво искам да попитам. По Вашите думи би трябвало в 28-те области да има такъв орган, който да издава този сертификат. Реално това не е така!
Само в Пловдив и в София, твърдя, че е така, се издава такъв сертификат. Ако подадеш в София, има опасност не само да ти изгният плодовете, ами до другата реколта да не получиш резултат. В Пловдив е относително малко по-бързо, но и там е проблем.
Големият въпрос не е уреден по начина, по който Вие говорите от трибуната на Народното събрание! И това е много голям проблем, господин министър.
Много Ви моля да обърнете внимание, защото това изключително много пречи и спъва работата на тези производители, които имат интерес да изнасят продукцията си. Не един и не двама земеделски производители са се обръщали към мен, аз съм убеден, че и към Вас са се обръщали, защото те изпитват изключително големи затруднения в тази част.
Пак Ви моля – направете така, че тези лаборатории да служат на нашия земеделски производител и когато наистина продукцията му е качествена, не да чака 3, 4, 5 дни или седмица, а да получава сертификат още на първия ден, за да може да реализира продукцията си, защото това е продукция, която бързо се разваля. Аз мисля, че добре разбирате въпроса.
Пак се обръщам към Вас – наистина проверете го, въпросът е от изключителна сериозност и е важен за нашите производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Искате ли думата за дуплика? Не желаете.
Преминаваме към въпрос от народния представител Антон Константинов Кутев относно предложение на Министерството на земеделието и храните за преобразуване на ПУСС, с. Ситово и (господин Кутев, ще Ви помоля да идентифицирате буквите и да изтълкувате тези съкращения) ПЗГ „Добруджа”, гр. Силистра в ПЗГ „Добруджа”, гр. Силистра.
Имате думата да развиете въпроса си.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Става дума за Професионалното училище по селско стопанство в Ситово. Ситово не е село, наистина пише така в заглавието, а е община. Другото е Професионална земеделска гимназия „Добруджа” в гр. Силистра. Очевидно, може би за министъра, задавам този въпрос на много ранен етап, защото става дума само за едно писмо, с което очевидно се започва, надявам се, че се започва съгласувателна процедура и че там няма решение.
Проблемът всъщност е, че това професионално училище в Ситово е изключително важно за местната общност по няколко причини. Първо, образованието в него наистина е добро. Това, което се вижда като резултати от различни състезания, проведени от Министерството на образованието, младежта и науката, учениците от това училище заемат често пъти по-добри места, отколкото тези от по-голямата професионална гимназия, която се намира в Силистра.
Съгласувателната процедура предвижда евентуално сливане на двете училища, което за мен на практика означава прехвърляне на ситовското училище в Силистра.
Проблемът, ако това се случи, повода, по който задавам въпроса, е да видя какви са намеренията на Министерството на земеделието и храните, защото според мен, а и според общината, и според местните жители, с които съм говорил, подобно сливане е изключително неблагоприятно за местните общности.
Първо, защото по-голямата част от тези ученици в Професионалното училище в Ситово са от изключително бедни семейства. Те просто няма да могат да изпращат децата си до Силистра.
Второ, защото общината полага наистина сериозни грижи за това училище – те са им осигурили столово хранене, финансират периодично училището, практически общината има реален ангажимент към училището. Тоест не става дума само за това общината да чака държавата да даде нещо, а наистина, оценявайки необходимостта от училището, общината, въпреки тежката ситуация, криза и така нататък, си е направила труда да направи вложение в училището.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: какви са реално намеренията на Министерството на земеделието и храните и какво предвиждате конкретно за това училище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, ефикасността на публичните разходи е основна цел на провежданата от правителството и в частност от Министерството на земеделието и храните административна реформа. Тя обхваща както административните звена в министерството, така и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити от цялата система на земеделието, храните и горското стопанство.
Училищната мрежа, финансирана чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, се състои от 95 броя образователни структури. Тя е втората по големина система от структури в сферата на отрасловото професионално образование и обучение след тази на Министерството на образованието, младежта и науката.
Училищната мрежа към Министерството на земеделието и храните не е реформирана. Тя се нуждае от сериозни промени, защото е отражение на регионалните потребности от кадри в земеделието, хранителните технологии и горското стопанство отпреди повече от 20 години.
Предприетите действия за преструктуриране на училищната мрежа са в изпълнение на мерки от Плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация, приет с Решение на Министерския съвет № 560 от 29 юли 2010 г. и Програмата за изпълнение на Стратегията за децентрализация 2010-2013 г., приета с Решение на Министерския съвет № 454 от 2 юли 2010 г. Тези мерки са от смесена компетентност, тъй като отговорни за изпълнението им са също Министерството на образованието, младежта и науката и общините.
Централен едноличен държавен орган по откриването, преобразуването и закриването на училища в Република България, включително и тези към Министерството на земеделието и храните, е министърът на образованието, младежта и науката.
В Министерството на земеделието и храните от месец май 2010 г. е създадена Постоянна работна група, която изготви функционален анализ на училищата, финансирани чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните. На основание чл. 12, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и във връзка с изпълнението на решенията на Министерския съвет с писмо от 31 май Министерството на земеделието и храните, в качеството си на финансиращ орган формулира мотивирано предложение за преобразуване чрез сливане на девет училища, като това са предимно училища, разположени на територията на едно и също населено място, или такива, които са разположени на територията на една област, и за преминаване към общинско финансиране на 19 училища, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните.
За групата училища, предложени за преобразуване чрез сливане, в които попадат и визираните от Вас училища, е спазен принципът на териториалната близост с оглед подобряване ефективността на публичните разходи.
Бих искал да подчертая, че практиката по оптимизиране на образователните структури показва, че училищата, които се преобразуват, повишават своята финансова стабилност, подобряват управлението на приходите и разходите и като резултат предлагат по-качествено професионално образование и обучение.
Имаме ясна представа за това, че в малките общини, каквато е община Ситово, функционирането на училището, финансирано чрез държавния бюджет на Министерството на земеделието и храните, осигурява не само придобиване на средно образование и професионална квалификация, но има и важна социална функция, защото интегрира и реинтегрира младите хора в общността на конкретното населено място чрез получената от учениците професионална подготовка. Това се отнася с още по-голяма сила за силистренския регион, където земеделието има сериозен дял в структурата на регионалната икономика.
Освен това сме убедени, че качествената земеделска продукция може да бъде произвеждана и реализирана на пазара само от земеделски производители, притежаващи качествена професионална подготовка, а за това е необходимо държавата да концентрира своя ограничен финансов ресурс в по-малко на брой, но предоставящи по-качествено земеделско образование професионални гимназии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Кутев, имате думата за реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз наистина много се надявах да не чуя това, което ми казахте, в смисъл, че аз наистина смятах, че става дума за някаква процедура, която е в началото и която съответно може да бъде спряна и няма да бъде довършена.
Ако правилно разчитам това, което казахте току-що, Вие казахте, че в рамките на общо оптимизиране на образователната мрежа, която имате там, Вие всъщност сте направили плана как тези ще ги слеете и ще закриете училището в Ситово.
Ако това е така искам да Ви кажа, че ще срещнете огромното съпротивление на населението там и не е проблемът само в населението.
Тезата за това, че ще се подобри образованието не е вярна по най-малко две причини.
Първата е, че не съвпадат специалностите, тоест специалностите, които се изучават в Ситово и тези в Силистра, са различни.
Втората е, че образованието в Ситово е недвусмислено доказано, че е по-добро от това в Силистра.
Третото е, че общината има абсолютно пряк ангажимент, включително в писмо до Вас кметът е изразил възможността и желанието да се преобразува училището в общинско, тоест общината, имайки предвид социалната функция на това училище, е готова да поеме разходите за него в много по-голяма степен.
Отгоре на всичко, Вие, предполагам, че си давате сметка, че в това училище учат ученици от Ситово, Дулово, Главиница, Тутракан. Тутракан е на 30 км от Ситово, но е на 60 км от Силистра. В края на краищата тези от Тутракан, които трябва да отидат и да учат в Силистра, просто няма да отидат. И пак Ви казвам, че става дума за социално слаби семейства.
Казвам Ви съвсем категорично и не във формата на заяждане: не бива да правите това с училището. Намерете начин, говорете с общината и намерете начин да спасите училището дори за сметка на общината, защото общината е изразила готовност за това. Затварянето на това училище ще бъде много сериозен проблем за региона и няма да мине без поражения, включително и политически, за ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика, господин министър?
Заповядайте!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, ясно е едно в тази стратегия: 95 училища или професионални гимназии в състава на министерството няма как да продължат да съществуват.
Аз имах среща с директорите на тези училища. Голяма част от тях признаха, че наистина в сегашната ситуация, при намалелия брой ученици, при проблеми с издръжката, те не могат да съществуват и този план за преструктуриране беше обсъждан в доста широк формат. Вие виждате, че не го правим. Между другото аз споменах в отговора си, че това е заповед, която съм издал в началото на миналата година, за да може да се направи най-доброто. Знам много добре, Вие сте прав в това, че закриването на едно училище е много тежко решение.
Ако Вие твърдите, тъй като аз не познавам ситуацията нито в Силистренското, нито в другото училище, тоест не съм бил там на посещение, и ако наистина това е по-доброто, а силистренското е по-слабото, дайте да мислим за обратния вариант.
Това, което аз мога да поема към Вас като ангажимент, е, че ще стопираме засега това движение. Ще искам да преразгледаме ситуацията. Ако има опция да преструктурираме така, щото да остане това училище, то това ще бъде за сметка на училището в Силистра. Изправени сме пред дилемата ние ще имаме ли по-добро професионално образование в селското стопанство, ще можем ли с този лимитиран бюджет да издържаме тези училища?
Ето, наскоро говорих с директорите на ветеринарните техникуми. В момента има доста ветеринарни техникуми, няма нужда от толкова кадри, а всички са в окаяно състояние. Аз това предложих и на тях: кажете кои да останат, за да можем да запазим това образование. Самият аз съм възпитаник на такъв техникум.
Аз благодаря, че наистина нямаше заяждане във Вашия въпрос. Отворен съм и ако искате можем да ги посетим, включително и при мое посещение в региона да отида лично, защото това решение е тежко. Когато разкриваме структури – там е ясно, но когато се закрива училище, е друго. Отворен съм, можем да отидем и на място, да погледнем можем ли да помогнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Спас Янев Панчев относно изградената система за борба с градушките.
Господин Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, драги колеги! Господин министър, въпросът за борбата с градушките е пряко свързан с осигуряването на зърнено-фуражния баланс на страната, а така също и със защитата на земеделската продукция.
През 1968 г. е изградена система за противоградна защита. Изпълнителната агенция за борба с градушките, която е на Ваше подчинение, господин министър, е една от най-модерните и добре работещи такива системи в региона. Тя осигурява защита на над 15 млн. декара земи в областите на Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен.
България, за съжаление, е една от най-градобитните държави в света. В последните 20 години се наблюдава значително увеличение на честотата и интензитета на градушките.
Земята, която в момента Вашата агенция защитава, е, за съжаление, недостатъчна за площите, които се обработват в България.
Моят въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е: какви са възможностите на Изпълнителната агенция за борба с градушките да разшири своята работа и влияние в региона на Северозападна България? Разбира се, става дума и за други региони на страната, защото има все още региони, които са силно зависими от градушките, а там, за съжаление, Изпълнителната агенция няма участие и влияние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля за отговор, господин министър.
Заповядайте!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панчев, за всички ни не е тайна, че вследствие на климатичните промени зачестяват природните бедствия като наводнения, предизвикани от порои, унищожителни градушки, слани, урагани, ветрове, смерчове и други. Тези явления причиняват огромни загуби за земеделските производители и съответно водят до поскъпване на определени храни и суровини, което се отразява на всички потребители.
За съжаление, понастоящем Фонд „Земеделие” компенсира само загубите на земеделските производители при нанесена стопроцентова щета. На практика производителите с по-малка щета не могат да получат никакво обезщетение.
От друга страна, стандартната система на застраховане и обезщетение не е ефективна. Очевидно е, че следва да се държи сметка за естеството на дейностите и характера на застрахованите обекти, в случая земеделски култури и животни.
Мярка 67 от Плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация предвижда разработване на нова Стратегия за развитие на противоградовата защита и за защита от природни бедствия на селскостопанската продукция и земеделските земи, съобразени с практиката в други европейски страни и преструктурирането на Изпълнителната агенция за борба с градушките в пазарен субект.
В изпълнение на мярката беше създадена работна група от експерти, която имаше за задача да извърши цялостен преглед на организационната структура и на функциите на финансово-счетоводната политика, проверка на актуалното състояние на недвижимото и движимо имущество на агенцията.
Работната група представи доклад с препоръки за конкретни стъпки за развитие на противоградовата защита.
Едно от предложенията на работната група е да се промени действащия в момента механизъм на финансиране на дейността на противоградовата защита и на защитата от природни бедствия като се въведе плащане на задължителни вноски от фермерите. Средствата от вноските следва да се събират в специален Гаранционен фонд за защита и обезщетяване на земеделските производители при природни бедствия към министъра на земеделието и храните. Със създаването на този фонд ще се даде възможност на всички земеделски производители да кандидатстват за обезщетение при нанесени щети. По този начин ще се създаде ефективен и работещ механизъм за компенсиране на загубите, причинени от природни бедствия.
В изпълнение на Мярка 67 от Плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация при преобразуването на агенцията ще бъдат решени и въпросите, свързани с размера на капитала на създаденото търговско дружество, на базата на оценката на необходимите за извършване на дейността му дълготрайни материални активи и определяне на цена на услугите, предоставена от бъдещото търговско дружество.
Ще бъдат регламентирани и други услуги, за които дружеството ще може да събира приходи чрез по-ефективно използване на технологичното си оборудване.
Към момента в България има 12 метеорологични радара, от които 9 се управляват от агенцията, а 3 от тях са модернизирани и са на едно световно ниво. Те биха могли да бъдат използвани не само за целите на борба с градушките.
В допълнение бъдещото търговско дружество също ще може да кандидатства пред Гаранционния фонд за отпускане на средства за превантивна дейност, която да осъществява.
Изброените мерки, господин Панчев, ще доведат до поставяне на противоградовата защита на пазарни принципи. Към момента защитаваната от агенцията територия е 17 млн. дка, от които 12 милиона са обработваеми в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен. При реализирането на планираните мерки ще създадем предпоставки в посока разширяване на защитената територия, както и предпазване от рискове и от други атмосферни явления, освен градушките. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Панчев, имате думата за реплика.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, ние подкрепяме мерките, които Вие предприемате, защото за българското земеделие това е много важен въпрос. Една организация, структура като изпълнителната агенция, издръжката на която годишно е около 10 млн. лв., осигурява защита на земеделска продукция за над милиард. Добре е това да продължи, защото много трудно може обикновеният земеделски производител да се бори с природата, а с наличието на изпълнителната агенция успеваемостта в това отношение е значително по-голяма.
Считам, че е нормално, господин министър, Вие да подобрите контактите със застрахователните агенции в областта, за която говорим, в борбата с градушките, защото и застрахователните агенции понасят щети, изплащайки на земеделските производители щетите, а и ми се струва, че като страна от Европейския съюз и приятелска такава на Румъния и Гърция, е добре контактите на изпълнителната агенция да бъдат увеличени в съвместната борба с нашите съседи при решаването на този проблем.
Мисля, че има и неизползвани възможности за коопериране с Военновъздушните сили. Считам, че в това отношение изпълнителната агенция трябва да направи нужното, защото и двете структури са на държавна субсидия и е нормално заедно да работят в осигуряване на навременна информация и борба с тези природни бедствия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Следващият въпрос също е от народния представител Спас Янев Панчев относно срокове за дерогация за животновъдните ферми.
Заповядайте, господин Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, драги колеги, господин министър! Въпросът с качеството на кравето мляко е много сериозен. Той е под наблюдение от Европейския съюз и е от важно значение да бъде прието и да може българските мандри да го използват, да произвеждат продукти и да ги продават.
При присъединяването на България към Европейския съюз беше удължен срокът, в който българските ферми можеха да продължат да произвеждат краве мляко, неотговарящо на изискванията. Този срок беше до 2009 г. Заради липсата на мляко тогава, липсата на фуражи и настъпващата криза с наше искане той беше продължен до края на 2011 г.
Вие, уважаеми господин министър, доколкото знам, в средата на месец март започнахте проверка на състоянието на българските животновъдни ферми и би трябвало до края на месец юни да имате резултата от вашата проверка.
Информацията сочи, че около 2600 700 ферми са първа категория и още около 1000 чакат да получат такава оценка, но над 40 хиляди са фермите втора и трета категория, които и в този момент не отговарят на изискванията. Впрочем броят на тези ферми е значително по-голям, пак по информация от Министерството на земеделието и храните. Броят на семейните ферми с по 2-3 животни, които не влизат в това число, произвеждат мляко за собствена консумация и директно продават млякото на мандрите също е голям. Срокът изтича в края на месец декември.
Ако, уважаеми господин министър, този срок не бъде продължен, няколкостотин хиляди души ще останат без препитание и възможност да работят. Въпросът ми към Вас е: какво правите Вие, за да осигурите дерогация на изискванията по този въпрос пред Европейската комисия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Панчев! С решение на комисията № 861 от 2009 г. на 31 декември 2011 г. изтича преходният период за привеждане на фермите за производство на сурово краве мляко в съответствие с изискванията на Регламент № 853 от 2004 г. В регламента са разписани изискванията към хигиената на фермите за краве мляко за помещението и оборудването, за хигиената по време на доене, съхранение и транспортиране на млякото и хигиената на персонала. Този регламент е издаден в съответствие с волята на държавите членки да се осигури висококачествена суровина за производството на млечни продукти.
Към 1 юли 2011 г. фермите от първа група, покрили стандартите за сградов фонд, оборудване и качество на суровото мляко, са 2679 бр., отглеждащи 104 хил. 960 бр. млечни крави. Фермите от втора група са 813 с 13 хил. 897 млечни крави, а тези от трета група – 43 хиляди, с около 160 хил. млечни крави.
Във връзка с изпълнението на решението на комисията от 2009 г. Българската агенция по безопасност на храните създаде необходимата организация за извършването на проверки във фермите за добив на сурово краве мляко, категоризирани във втора и трета група. Проверките бяха извършени в периода от 18 март 2011 г. до 27 юни 2011 г. от официалните ветеринарни лекари към областните дирекции по безопасност на храните. За извършените проверки на животновъдните обекти, отглеждащи говеда с млечно направление, бяха съставени констативни протоколи и дадени 9451 бр. предписания. През месеците септември и октомври Българската агенция по безопасност на храните ще извърши проверка по изпълнението на предписанията и по готовността за преминаването им в първа група.
Има определен прогрес в окрупняването на млечните ферми от трета група и влагане на повече инвестиции за тяхното модернизиране, но част от тях по обективни причини не са в състояние да спазят сроковете. Една част от фермите са кандидатствали по гаранционния бюджет за покриване на стандартите за качество по Мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони, както и по инвестиционната програма на Държавен фонд „Земеделие”. За тези ферми, кандидатствали по Мярка 121 и взели кредит от Държавен фонд „Земеделие”, ще се реши какъв преходен период ще се поиска съобразно сроковете за извършване на инвестиции.
Друга част от млечните ферми от трета група са тези в планинските райони, където по-бавно и трудно се осъществява преструктурирането и окрупняването. За тях също ще се поиска от Европейската комисия допълнителен преходен период за достигане на стандартите на Общността.
Третата част от млечните ферми са тези, които попадат в региона на Странджа планина. За тях са налице обективни причини за забавяне на процеса на преструктурирането, поради това че са засегнати от заболяването шап по двукопитните животни в началото на тази година.
Окончателното решение за искане за удължаване на преходния период на фермите от трета група ще бъде взето най-късно до края на месец ноември тази година при диференциран подход за периода на дерогацията, като по този начин ще се даде реална възможност на фермите, имащи обективни причини за забавянето на преструктурирането, да постигнат стандартите на Европейския съюз, или ние ще приложим подобен подход на този, който приложихме спрямо мандрите. Всички ферми, които искат, ще получат дерогация, на базата обаче на разписан план, със срокове кога и какво да преструктурират, а не както беше досега, и всички да чакат за пореден път крайния срок. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Панчев, имате думата за реплика.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз и хората, които в момента ни гледат, собствениците на ферми, сме доволни да чуем, че Вие предприемате стъпки и мерки за удължаване на срока за дерогация, такава каквато ни се иска да има. Вие самият посочихте, че има и обективни, и субективни причини все още нашите ферми да не изпълняват на 100% изискванията, които ни поставя Европейският съюз като негова страна членка.
Вие посочихте също, господин министър, че по мярка 121 и през Инвестиционния фонд „Земеделие” могат да се осигурят средства за фермите, които желаят да постигнат това, а така също и да предприемат стъпки за окрупняване на фермите, за да може да се изпълнят изискванията за наличност на доилни апарати, на хладилни системи, на нови и по-модерни сгради – каквито биха отговаряли на изискванията, за да може този отрасъл да продължи да работи в България.
Уважаеми колеги, господин министър, голяма част от млякото, което ние и мандрите в България използваме, е внос от Германия, Унгария, Румъния, а българските ферми, които отговарят на изискванията, успяват да произвеждат едва половината от количеството като квота, което е определено за България, а то е около 450 хил. т при квота 1 милион, която е предоставена за нас. Това е възможност на хората да продължат да работят, да издържат себе си и семействата си и в години на криза, да успеят да осигуряват работа, заетост и средства за препитание.
Господин министър, молбата ни е да продължите да наблюдавате проблемите сред фермерите и да помагате с каквото може, защото те наистина имат нужда от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа! Господин Панчев, не само ще наблюдаваме, но аз ще Ви кажа няколко конкретни неща, които правим по отношение на животновъдството в момента. Осигурихме допълнителен финансов ресурс от 20 милиона, който ще могат да получат българските животновъди и те вече ги получават. Разсрочихме дългосрочните им нисколихвени кредити. С тях, по отношение на преструктурирането на фермите, ги подпомагат хората от общинските земеделски служби и инспекторите от Агенцията по храните.
От 2009 г., когато стартира за първи път мярката за подпомагане „Национални доплащания на глава добитък”, до момента – 2009, 2010 и това, което се предвижда до декември 2011 г., средствата ще бъдат в размер на стотици милиони левове. Тези, които наистина са искали да правят сериозно животновъдство, се преструктурират. Факт е, а аз Ви дадох и примера – около 2600 ферми са първа категория и в тях са съсредоточени почти половината крави. Това са модерни крупни ферми. Тази тенденция ще продължи. Искаме да подпомагаме точно тези хора.
Тези обаче, които не желаят (както се казва в поговорката – „Насила хубост не става”), на тях ще бъде даден ясен знак, че това ще бъде последното отлагане на покриването на изискванията, защото в момента има разлика в суровината – при средна цена да кажем около 40-50 стотинки за литър мляко в България, тези, които са първа категория, тъй като има изключителен интерес към тяхното мляко и съответно дефицит, продават млякото си на 75-80 стотинки. Тоест самите те виждат икономическия интерес от своите инвестиции. Ние ще продължим да ги подпомагаме.
В момента сме обърнати към българското животновъдство, защото очевидно зърнопроизводството в България върви много добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос към министър Найденов е от народния представител Венцислав Асенов Лаков относно Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2008-2010 г., и Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013 г.
Имате думата, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Повод за въпроса ми са проблемите на пчеларите от Врачанско – нашия и Вашия край. Те са Ви информирали за своите проблеми. Писали са Ви, но не са получили отговор. Според тях резултатите от Националната програма по пчеларство 2008-2010 г. показват, че не са усвоени над 2 млн. лв., предвидени за пчеларството. В същото време с голяма част от субсидията, която е отпусната за развитие на отрасъла, се подпомага производството на пчели-майки. Парите не отиват до конкретния производител на мед. В този смисъл въпросът ми е: ще се случи ли така, че субсидията за пчелите да следва кошерите и пчелите, а не да отива само при производителите на пчели-майки?
Второ, ще се справите ли със съществуващия черен пазар. Удивително е (може би ще е интересно за слушателите и зрителите), но има черен пазар на пчели-майки на отводки, като нелицензираната пчела-майка струва 60-70 лв. с отводката, а лицензираната е над 100 лв. Това твърдят пчеларите от Врачанско. Какво се прави, за да се преодолее този проблем и какви средства ще се отпуснат за развитие на отрасъла? Очаквам отговора Ви с интерес, а предполагам, че и много от хората, които имат кошери, също го очакват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате правото на отговор до три минути.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Лаков, Националната програма по пчеларство 2008-2010 г. е изпълнила успешно поставените цели – осигуряване на възможност за финансиране на дребните пчелари, подпомагане за окрупняване на земеделските стопанства, повишаване на доходите и заетостта на същите, и не на последно място – повишаване качеството и конкурентоспособността на българския пчелен мед и на пчелните продукти. Отзвукът от изпълнението на Националната програма по пчеларство за 3-годишния период 2008-2010 г. също е положителен, тъй като българските пчелари получиха финансова помощ в размер на 5 млн. 021 хил. лв. Средният процент на усвояемост на бюджета за периода е близо 70%, като се наблюдава по-засилен интерес през втората и третата година от прилагането на мерките по програмата, докато първата година програмата все още е набирала популярност. За сравнение – в Румъния са усвоени 17% от бюджета за първата година и 54% за втората срещу 88% за България.
В хода на прилагане на програмата беше направен анализ на възникналите проблеми и темповете на усвояемост. По този повод се направиха промени в нормативната уредба и в процедурите по прилагане на програмата. Това даде възможност дребните пчелари в страната да бъдат мотивирани да кандидатстват и така да бъдат подпомогнати финансово в развитието на дейността си. За прилагане на програмата в Държавен фонд „Земеделие” са създадени многократно актуализирани процедури и контролни документи. Всички проверки, които се правят на кандидатите, се документират и съхраняват. Програмата се проверява регулярно от сертифициращия орган на Разплащателната агенция. Има извършена проверка от Сметната палата, като до момента няма установени нередности по прилагането й, включително нарушения от служителите на Държавен фонд „Земеделие”.
Като държава – членка на Европейския съюз, България е длъжна да спазва европейското законодателство и да извършва подпомагането на сектора съгласно действащите регламенти. Директно подпомагане на брой пчелно семейство със средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието по аналогия с други сектори не може да бъде предоставено, тъй като това е възможно само по схеми за директни плащания, които са утвърдени от законодателството на Европейския съюз и по-конкретно в Регламент № 73 от 2009 г. на Съвета, където не е залегнала схема за директно подпомагане на пчелни семейства. Национални доплащания, които по своята същност са директни плащания, но с национални средства, също не могат да бъдат предоставени, тъй като те се отнасят само за секторите, които се подпомагат съгласно законодателството на Европейския съюз и които са посочени в цитирания Регламент № 73.
Поради тази причина не е възможно изплащането на ежегодна субсидия за брой регистрирани пчелни семейства.
Едновременно с това схеми за подпомагане – предоставяне въз основа на цена, количество, единица производство или единица средства за производство, се разглеждат като помощи за оперативни разходи, които са несъвместими с общия европейски пазар.
За Ваше сведение – аналогична е ситуацията и за други сектори на животновъдството като птицевъдство, свиневъдство и зайцевъдство.
За разлика от горецитираните направления обаче пчеларите могат на основание чл. 105 от Регламент № 1234 на Съвета да бъдат подпомагани чрез своя собствена програма. Харесва ли ни или не, България не може да излезе от рамките на предвидените в регламента мерки за подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Лаков. Имате възможност да направите реплика.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Не съм доволен от отговора Ви, господин министър! Това, че по някакви изисквания не може, не е отговор за производителите. Доколкото зная колежката от ГЕРБ Мария Неделчева е предприела мерки и Европарламентът се произнася да стане това нещо и субсидията да следва пчелата.
Въпросът ми е важен и за Вас, защото всички знаят, че без цени няма земеделие, без земеделие няма храни и Вие може да останете министър без портфейл, ако не вземете мерки.
Надявам се, че ще се направи необходимото и като представител на Партия „Атака” искам да Ви уверя, че ние ще настояваме парите, които се отпускат в сектора, да стигнат директно до производителя, а да не бъдат вземани от майкопроизводители от няколко, примерно 20 фирмички, които са лицензирани и получават лъвския пай от цялата тази субсидия.
Направете необходимото, за да съживим отрасъла в северозападна България, която представляваме и двамата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми господин Лаков, не ми стигна времето в първоначалния отговор – това, което казахте, аз вече го направих. Регламентът е такъв, той не позволява и ние не можем да го нарушаваме – това исках да кажа в началото на отговора си. Това обаче не пречи ние да инициираме. Вие казахте, че и колежката, която е член на Комисията по земеделие в Европейския парламент –прави подобни предложения, защото наистина логиката е субсидията да следва този, който произвежда. Направили сме тези предложения! Разговарял съм и с колеги министри от Съвета на министрите на Европейския съюз и се надяваме в следващия програмен период да можем да променим тези схеми, така че пчеларите наистина да бъдат облагодетелствани.
По повод това, че пчелари от Врачанско са ме информирали, а не им е отговорено, бих искал да информирам, че с писмо № 94 ПВС от 22 от 10 февруари е изпратен отговор до пчеларите от област Враца; на 10 февруари е изпратен отговорът на тяхно писмо от 19 януари. Виждате, че в рамките на две-три седмици отговорът е получен. Така че следващото писмо до господин Братинов, който е председател на Пчеларското дружество „Нектар” в гр. Мездра, е изпратено на 28 февруари. Отговорът обаче ни е върнат с обратна разписка, че на посочения адрес не е имало никой. Ще използвам да го предам и на Вас. Така че хората, особено от нашия край, както Вие казахте, откъдето и двамата сме избрани, ще получават отговора си навреме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Спас Янев Панчев относно финансови санкции за плащанията на хектар обработваема площ.
Господин Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, драги колеги! Господин министър, от срещите, които имам със земеделци в страната, има много негативен ефект-проблем относно плащанията на хектар обработваема земя. Оказва се, че голяма част от земеделските производители навреме информират общинските служби „Земеделие” за обработваемата земя. Информацията се приема от съответните служители, които са Ваши подчинени служители, обработва се и през следващата година при изплащането се наказват добросъвестни земеделски производители, които години наред добросъвестно са показвали площите, които обработват. След това се оказва, че част от тези площи са недопустими по вашите разбирания и приети правила за това. Няколко хиляди души са били ощетени в значителна степен – не са получили на сто процента дължимите суми. Притеснението на тези хора е, че не е тяхна вината, разбира се, не казвам, че няма и недобросъвестни земеделски производители, които са направили опит да не покажат точна информация, каквато трябва да е. Счита се, че забавянето на изготвянето на съответните ортофотоснимки е една от причините и съмнението при някои от хората, уважаеми господин министър, е, че неизплащайки субсидията на сто процента, Вие правите икономия от средства, които са предвидени за това. Длъжен съм да Ви го кажа, за да го знаете. Срещите ми с тези хора показват точно това.
Въпросът ми към Вас, господин министър е: извършени ли са всички необходими процедурни актове, нормативни изисквания и други за разрешаването на проблема? Може ли да гарантирате, че през стопанската 2011-2012 г. отново няма да пострадат добросъвестни земеделски производители? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Панчев, благодаря Ви за този въпрос, защото може би щях да поискам в правото си на министър да взема думата по този въпрос от трибуната на Народното събрание. Той е изключително важен. Мисля, че с него не трябва да правим спекулации и да политиканстваме, затова ще се опитам в рамките на тези три допълнителни минути да отговоря какъв е проблемът.
Проблемът е изключително сериозен и той започва от това, че през месец май 2009 г. Европейската комисия проверява как е ставало разплащането на единица площ в България, тъй като това са на сто процента европейски средства и към тях, разбира се, за обработваемите земи има и национални доплащания; констатира сериозни нередности при това изплащане и заплашва България с частично или пълно спиране на европейските средства на единица площ. Вследствие на това на България се прави предписание, под формата на така наречения екшън план или консолидиран план за изпълнение, вследствие на което ние бяхме длъжни да заснемем територията на България с нова ортофотокарта, като срокът, който ни беше поставен е до януари месец 2011 г., да направим 60% от тази територия, а до декември месец същата година – останалите 40%, и да имаме напълно нова, обновена цифрова ортофотокарта, според която да става кандидатстването и изплащането на субсидиите.
Проблемът е в това, че в първите години от членството ни – 2007-2008 г., тъй като България не е разполагала с подобна карта, площите са се обозначавали или заявявали за подпомагане на базата на стари геодезични карти, които са били пълни с грешки и несъответствия. Тъй като комисията е констатирала и е счела това като особено системен и голям проблем, тя ни заплашва, и не само че ни заплашва, а ни се налагат санкции в размер на: за 2007 г. 40 млн. лв., за 2008 г – 49 млн. лв. Тоест до момента ние сме санкционирани с близо 90 млн. лв. за неправомерни изплащания по схемата за единица площ според констатациите на Европейската комисия. Ние изпълнихме ангажимента и в началото на месец януари представихме първите 60%. Те бяха приети след специален одит на Главна дирекция „Земеделие” към Европейската комисия и оторизирахме плащанията, които се случиха в месеците март, април и май, на базата на първите 60%.
В момента се извършва и почти е завършило заснемането и на останалите 40% от територията на България. Към 1 декември, когато следва да започнат европейските плащания на единица площ, България ще има на сто процента обновена ортофотокарта.
Големият проблем е, че има разминаване между старите карти, на които земеделските производители са чертали и новата ортокарта, която, отбелязвам, според данни на Европейската комисия, е най-модерната към момента от всички страни – членки на Европейския съюз. На базата на това разминаване някои от бенефициентите са санкционирани. Има разминаване и на базата на това разминаване част от земеделските производители, ще кажа точно: от близо 92 хиляди бенефициента около 5800 човека бяха санкционирани. Аз дадох възможност, макар че регламентът не ни задължава, тези хора да подадат възражения и около 3900 от тези 5800 подадоха възражения за санкциите, които са получени. Назначена е от мен нарочна 20-членна комисия с участието на представители на браншовите организации и при изключителна прозрачност в един от колегиумите на министерството се разгледаха всички случаи. При тези, при които бенефициентите имаха основание, площите им бяха напълно или частично отменени.
Тези обаче, които не са доволни, имат право, след като получат уведомленията си от страна на Държавен фонд „Земеделие”, в 14-дневен срок да обжалват по административен ред, вече и официално, тъй като това, което направихме до момента, беше неофициално. Така че сме направили всичко.
Аз се срещнах със земеделски производители, и вчера включително бях в гр. Рила, при които екипите ни ще отидат на място в понеделник, и това ще бъде практика. За да свалим напрежението, днес заместник-министър Димитров е в Смолянско, където също се среща с хора, които смятат, че са прави, за да може да им бъде показано в системата.
Каква всъщност е дилемата? Аз мога да направя така, както направи моят предшественик – министър Валери Цветанов. Той разпореди да бъдат изплатени на всички – и тези, които са санкционирани, сумите им. Европейката комисия го констатира. Върнахме парите, наложиха ни глоба. Ако продължа да правя това нещо и аз, по някакъв начин, рискуваме – тук, отново ви казвам, това е национална позиция – рискуваме да загубим милиарди заради ощетени в случая няколкостотин, които са в правото си да смятат, че са прави. Всеки има право да смята до доказване на противното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика, господин Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Да се политизира със съдбите на хората не е нормално, господин министър, и аз не си позволявам. Въпросът ми е добронамерен, защото наистина хиляди хора чакат отговор от Вас и съм убеден, че и сега гледат и слушат това, което казвате.
Аз казвам: част от хората, може би недобросъвестно, са посочили площи, които не отговарят на изискванията. Но в голяма част държавата е била виновна – аз не казвам кой е виновен, че ортофотоснимките ги е нямало навреме или че не са били използвани както трябва. Самият Вие потвърдихте, че месец януари 60, а всъщност 55% от вашия Екшън план с Европейския съюз е бил изпълнен и тези снимки ги е имало вече. Надявам се, че това, което казвате – за тази година остатъкът 45%, своевременно да бъде изготвен, да го има, за да може в следващите години да не се налага хората да не получават на 100% сумите си. Но тук проблемът е, че те не само не получават сумите, но и са санкционирани за част от тези площи, които са посочили в своите декларации и документи, които се изискват при вас.
Желанието ни, господин министър, е не да политизираме, а да направим възможното, а и пред Европейския съюз да се борим, ако има някакви пропуски, да не бъдем най-санкционираната държава. Ние знаем и виждаме съседите ни, другите държави – не казвам, че това е нормално и е практика, но санкциите, които се налагат на тях, са малко. Ние като че ли често се съгласяваме и даваме възможност да санкционират това, което очакваме да получим. За съжаление, ние сме една от държавите, която най-малко получава и неслучайно се борим за това час по-скоро българският земеделски производител да се изравни по субсидия с това, което получават старите държави от Европейския съюз, да се изравни с държавите, които бяха приети преди нас, защото българското земеделие го е имало, било е силно, трябва да го има и за в бъдеще. Това е наш общ ангажимент, господин министър – на опозицията, на Вас, на управляващите, защото бъдещето на България зависи от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ, и за това, че ми дадохте допълнително време.
Уважаеми народни представители! Господин Панчев, ще започна от санкциите, защото Вие казахте да погледна и съседните ни държави. Всяка година Гърция е санкционирана с 25% от сумата, която има да получава, и това е практика в южната ни съседка, докато санкциите, наложени за България за 2007 и 2008 г., представляват 10% от бюджета ни. Така че в това отношение към нас санкциите не са най-строги. Но, за да не станем и ние като гърците с 25% или с повече проценти, трябва да изпълним тези тежки ангажименти, които сме поели.
Важното е, когато всъщност вече към края на годината ще я има новата ортофотокарта, на тези хора, които не са успели по някакъв начин – в началото пропуснах да кажа, че има санкции и с плюс, тоест има положителни корекции, на някои от бенефициентите се доплащат, на базата на тази ортофотокарта, допълнително средства и, доколкото си спомням по памет, те са около 1500.
Къде е големият проблем? При срещите си с мен те казват: да, санкционирайте ме, аз виждам проблема. Сега, когато гледам новата ортофотокарта и това, което съм чертал, виждам, че има проблем, но ме санкционирайте само за 2010 г. Проблемът е, че в регламента пише, че трябва да бъде санкциониран три години назад. Това е всъщност голямата драма и трагедия на тези хора. Тъй като става въпрос най-вече за животновъди с пасища и ливади, се опитваме чрез допълнителните мерки към животновъдите, по някакъв начин те да бъдат поне частично обезщетени за това, което са получили като санкция за годините 2007 и 2008. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Антон Константинов Кутев относно регламентиране на трудовите правоотношения с ръководството на Селскостопанската академия.
Имате думата, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, първо искам да се обърна към Вас и да Ви кажа във връзка с новия морал на ГЕРБ, че трябва да внимавате да не излезе още един депутат от ГЕРБ, защото в момента в залата депутатите от БСП са повече, отколкото депутатите от всички останали парламентарни групи. Ако тръгнем да гласуваме, ще свалим правителството. Затова внимавайте, не ги пускайте да излизат повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Кутев, моля Ви по въпроса! Не политизирайте.
АНТОН КУТЕВ: По въпроса за Селскостопанската академия.
Господин министър, знаем, че със заповед на министър-председателя от 29 юни доц. Костов беше назначен за председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия. Знаете, че това беше един дълбоко оцветен политически процес, в който се прие един цял закон, който, според мен, се наричаше „Закон за освобождаване на Светла Бъчварова”. За да може проф. Бъчварова да бъде освободена като председател на Селскостопанската академия, се положиха изключителни усилия, които бяха много похвални, ако се има предвид колко много сила беше вложена. Предполагам, че има други сфери, в които, ако бяха вложени толкова усилия, щеше да има даже и полезни резултати.
Фактът е обаче, поне доколкото аз разбирам този процес, за председател на академията освен назначаването от министър-председателя, всъщност трябва да има трудов договор. Трудовият договор го подписвате Вие. Без този трудов договор практически не виждам как може да се осъществяват каквито и да било действия от страна на този председател.
Допреди една седмица доц. Костов беше с два други трудови договора – в смисъл имаше един трудов договор с Лесотехническия университет, който, доколкото разбрах, не иска да прекрати, и другият му трудов договор беше като Ваш заместник, тоест като заместник-министър. Тоест, в един период той или е имал три най-различни трудови договора, или не е имал договор. Не мога да разбера какви са трудовите правоотношения на доц. Костов?! Тъй като Вие сте този, който подписва, затова въпросът ми е към Вас: кога сте подписали договора и какви са трудовите правоотношения на доц. Костов като председател на Селскостопанската академия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор до три минути, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, разпоредбите на Закона за Селскостопанската академия се явяват специални спрямо нормите на Закона за администрацията и въпреки че Селскостопанската академия е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на земеделието и храните, министърът на земеделието и храните не се явява работодател на председателя на Селскостопанската академия.
Съгласно чл. 3 от Закона за Селскостопанската академия, тя се ръководи от Управителен съвет, който се състои от председател и 16 членове. Председателят на Управителния съвет е и председател на Селскостопанската академия. Съгласно ал. 4, председателят на Управителния съвет се назначава от министър-председателя, а членовете на Управителния съвет – от министъра на земеделието и храните.
Със Заповед № КВ-77 от 28 юни 2011 г. на министър-председателя на Република България Бойко Борисов Георги Костов е назначен за председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия. В този смисъл аз не сключвам никакъв договор с него. Той има договор като заместник-министър на земеделието, който също е с министър-председателя, и като председател на Селскостопанската академия – отново с министър-председателя.
В този смисъл аз не мога да Ви дам отговор кога ще го назначат, след като той вече е назначен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Кутев, имате думата за реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, това, което ни казвате, просто няма как да е така. Договор на министър-председателя за председател на управителния съвет има, само че председателят на управителния съвет не е изпълнителна длъжност. Трудовите договори в тази държава се регистрират по официален ред в НОИ. Към днешна дата, хайде към дата от преди една седмица, когато съм проверявал, трудов договор на доц. Костов със Селскостопанска академия няма и няма как да има, защото той не може да подпише договор сам със себе си. Когато няма трудов договор на доц. Костов със Селскостопанска академия, той няма правомощия, за да изпълнява своите задължения, а ги изпълнява активно, защото за първите пет дни, докато е бил там, е уволнил 13 души. Когато уволниш 13 души, тоест когато разпишеш в качеството си на изпълнителен орган едни документи и то в случаи, които очевидно касаят човешки съдби, а самият нямаш подписан трудов договор, което проверете, ще Ви покажат и в НОИ, защото трудовите договори в тази държава се регистрират, слава Богу – тогава се оказва, че си направил грубо закононарушение. Между другото това, че е в грубо закононарушение, касае не само 13-те души, които са освободени, а касае и назначаването на неговата заместничка, която има други проблеми, защото тя има друг конфликт на интереси – става дума за доц. Галина Панайотова.
За двата случая съм уведомил и прокуратурата, защото става дума за грубо закононарушение, ако той няма трудов договор. Аз Ви казвам, че преди седмица проверих, че той в НОИ нямаше регистриран трудов договор и в същото време си позволява да уволнява и да назначава хора. Това е абсурдно! Той няма право да го прави и всичките му заповеди, които е издал за уволнение, ще паднат в съда и тия хора ще ги възстановят обратно и държавата, съответно Селскостопанска академия, ще трябва да им плати заплатите.
Учудвам се откъде намирате хора, които нямат идея как се управлява. Трябва да имаш елементарен опит, за да можеш да разбереш, че това не се прави така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика?
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, аз се опитах и в първата част на отговора си да Ви кажа, и Вие го знаете много добре, че съгласно закона председателят на Селскостопанска академия се назначава от министър-председателя. В този смисъл той не сключва договор с министъра на земеделието. Аз назначавам членовете на управителния съвет.
Докато госпожа Светла Бъчварова беше председател на Селскостопанска академия, тя е идвала многократно при мен с молба да сключи трудов договор. Отговорих същото, че не мога да сключа трудов договор с нея. До момента на отстраняването й – на смяната й от премиера, тя нямаше трудов договор подписан от мен като министър.
По същата логика в момента няма подписан трудов договор с мен и сегашния председател на Академията, защото по закон на него работодател му се явява министър-председателят. Ако Вие имате съмнения за нарушение на трудовото право и дисциплина, сезирайте съответните органи, но аз Ви отговарям, че не мога да сключа договор с председателя на Селскостопанската академия, защото по закон той се назначава от министър-председателя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към последния въпрос, който е от народния представител Михаил Райков Миков относно многобройни и повтарящи се нарушения в землището на гр. Дунавци, област Видин.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, преди повече от месец обществеността в гр. Дунавци, Видинско се събра на митинг, предизвикан от повтарящи се многобройни нарушения, изразяващи се в унищожаване на селскостопански пътища – на 150 дка пасища и изорани мери, на около 750 дка общински земи, 400 дка частни земи. Там на тоя митинг се изправиха кмета на общината от ГЕРБ, народният представител от ГЕРБ, областната служба „Земеделие и гори” и оттогава досега – нищо. Всъщност този проблем не е само в гр. Дунавци, има го и в Градец, има го и на други места. Има един голям бенефициент по... (Реплика от министър Найденов.) Да, „Октопода” с различните му отклонения, който просто си прави каквото си иска и никой нищо не прави, за да възстанови закона там. Възниква въпросът: има ли закон там, при нас във Видинско, или няма? Има ли държава?
Аз Ви задавам въпроса: какви мерки ще бъдат предприети? Има много жалби, да не изброявам, сигурно са стигнали до Вас, за да се възстанови законът. Нищо повече! Защото, ако продължава така трябва да призоваваме хората да търсят други средства, след като няма закон, няма институции, органи и техни представители, които да налагат изпълнението на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, моля за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Това не е проблем само за случая, който Вие цитирате. Това е много голям проблем и той се случва ежедневно, особено в кампания. По отношение на частни и общински ниви държавата няма юрисдикция, особено Министерството на земеделието и храните. Вие казвате, че е присъствал директорът на областната земеделска служба. Да, той е присъствал, присъстват и общинските земеделски служби, но те не могат да направят нищо, освен в констативния протокол да подпомогнат по някакъв начин. Ние сме правова държава и ощетените трябва да сезират – могат да се обърнат и се обръщат, предполагам. Вие докато сте били вътрешен министър е имало подобни случаи, когато отива полиция и жандармерия, за да се намеси. Влизат големите машини и или разорават, или ако вече е станало житото го ожънват, а хората пият по една студена вода. Това са спорове между собственик на земята, в случая примерно частни стопани, или общината, и такива, които са отишли...
Да, фирмата, Вие я цитирахте от трибуната, а аз ще я повторя. Да, тази фирма – „Октопод”, която обработва над 1 млн. 200 хил. дка земя, наистина е пуснала пипала навсякъде, но тя не е създадена сега – последните години, създадена е години назад. Разполага с огромен финансов ресурс и техника. Влизат и буквално, както навремето в Дивия запад, отиват – разорават общински пътища, разорават общински земи и мери, частни ниви. По отношение на Държавния поземлен фонд те не смеят.
Не може да искате от мен като министър на земеделието да се намеся по отношение на имоти, които не са в състава на министерството. Проблемът е сериозен и Вие сте прав да го задавате като народен представител. В Комисията по земеделие или в Комисията по вътрешен ред, ако трябва да набележим мерки, с които нещо да се направи, за да може да се спре това, което се повтаря всяка година – правото на силата, правото на големия трактор, големият комбайн срещу малкия собственик. Ние не разполагаме, аз не разполагам нито с жандармерия, нито с полиция, нито с прокуратура. Ако очаквате от мен като министър на земеделието, че мога да реша проблема, просто няма да може да стане. Ние можем да констатираме и да помагаме на хората при изготвянето на техните жалби и това правят нашите служби в момента – подпомагат собствениците и общинските кметове в техните жалби до българската прокуратура и българския съд, защото въпросът е правен, той не е административен и не подлежи на администриране от министъра на земеделието и храните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Миков, имате думата за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, за сведение, понеже казахте, че е регистрирана преди тази фирма, тя удвои и утрои субсидиите, които получава като бенефициент на Фонд „Земеделие” през Вашия мандат, така че да не връщаме топката назад.
Аз ще Ви кажа какво ще направите. Вие имате едни правомощия по Закона за опазване на селскостопанското имущество, където по силата на чл. 7 – Министерството на земеделието и храните упражнява общото ръководство и контрол върху дейността на всички органи. Всички органи! Там влизат областни служби, кметове и прочие, на които с този закон, са възложени задължения по опазване на селскостопанското имущество.
Първата работа, която трябва да направите, е да глобите кмета на община Видин от вашата партия – Вие да го глобите, защото месец и половина нищо не прави. В други землища, други кметове издадоха заповеди за изземване и спират – има някаква реакция, а вашият кмет барабар с вашия депутат отидоха при онези хора и казват: „Институциите да си свършат работата”. Хората остават с впечатление, че работата се замазва, прехвърля се топката между институциите – кмет, областна служба, прокуратура, полиция и няма държава.
Така че, Вие имате правомощията по силата на чл. 40а от Закона за опазване на селскостопанското имущество да глобявате. Вярно е, че глобата не е голяма за „длъжностно лице, което не предприеме действия за изземване от гражданин или от организация, завзета без законово основание или неосвободена след покана, селскостопанска земя, селскостопанска постройка или друго обществено селскостопанско имущество”.
Другото, което Вие можете да направите, е по отношение на селските пътища. По отношение на тях Вие също трябва да се намесите.
Третото, което може да направите – Вие отговаряте за общия контрол на пасищата и мерите – също да предприемете действия по отношение на това. Но вземете и накажете този кмет, който не си върши работата! Имам усещането, че щом е голям производител, всички застават пред него и нищо! Така че имате правомощия и моля Ви да действате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Найденов, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Първо, по отношение на субсидиите. Те нараснаха за всички, не само за тези.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но и декарите им нараснаха!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Декарите нарастват, защото той става все по-силен – отива, кандидатства и получава земята, дава по-големи аренди. Но субсидиите нараснаха за всички. Мисля, че това трябва да бъде приветствано. Друг е въпросът, въпреки че не е обект на този отговор, дали да не сложим по отношение на националните доплащания таван?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Хайде, хайде!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Тъй като по европейските не можем.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Хайде, хайде!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: И не един с 1200 декара да получава 36 млн. лв. субсидии!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Хайде, ще го подкрепим.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря. Това съм го предложил и аз – за националните доплащания да има таван. Защото не е нормално 3,4% от бенефициентите да получават 78% от субсидиите – „Октопод” и тем подобни.
По отношение на кмета, сега разбирам, че е от ГЕРБ. Няма политически чадър. Ако наистина този кмет не си е изпълнил задълженията, аз сега по повод на Вашето питане, ще разпоредя проверка и няма значение от коя партия е – ако не си е изпълнил правомощията, той ще бъде санкциониран. Но със санкцията на този кмет проблемът няма да се реши.
Затова аз наистина ви връщам топката – дайте да седнем и да решим какво да направим, това е един вид Клондайк! Те влизат с големите машини и го правят, общинските власти бездействат или не смеят да се противопоставят, хората, малките, като видят техниката...
Така че твърдо обещавам, аз проверка по този случай ще направя. Ако кметът не си е изпълнил задълженията, ще бъде санкциониран. Но голямата тема остава и с оглед на това да търсим наистина един консенсус, който да предпази малките от големите. Защото ние нямаме интерес това да продължава и все по-малко хора да получават все повече пари, да мачкат хората и да обезлюдяват районите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, министър Найденов, за отговорите, които дадохте.
Да преминем към въпросите и отговорите към министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Първият въпрос е от народния представител Ирена Любенова Соколова относно начина на съществуване, начина на финансиране и функциониране на Специализирана група за деца със специални образователни потребности в 15 Целодневна детска градина, гр. Перник.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно начина на съществуване, финансиране и функциониране на Специализирана група за деца със специални образователни потребности в 15 Целодневна детска градина – гр. Перник.
Уважаеми господин министър, на територията на община Перник съществува така наречената Специализирана група, създадена преди повече от десет години, след решение на общинския съвет. Тя се намира в 15 Целодневна детска градина „Райна Княгиня”. При създаването й най-вероятно е остойностена нуждата от конкретно назовано място и специализирана професионална и терапевтична помощ за деца с проблеми. Както е разписано в Единните разходни стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети през 2011 г., възможността да съществува такава специализирана група в рамките на детска градина може би е автономно общинско решение, тъй като стандартът определя съществуването само на специализирана детска градина, каквито съществуват, да речем, на територията на гр. София.
Реалният проблем обаче е в реалната дейност, която провежда тази специална група, както и начинът на финансирането й. Повод за въпросите ми към Вас са породени след посещение в тази група, където бях по молба на учителките, работещи с децата и след тяхна заявка за финансова помощ, с която да подобрят лошата материална база.
Това, за което Ви моля, е да ми отговорите кои са отговорните институции, ангажирани да проследяват и контролират процеса на финансиране чрез Единните разходни стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети и коя от тях осъществява динамичен контрол при промяна в обстоятелствата? Например как се актуализира финансирането, при положение че част от децата в средата на учебната година преустановят посещението си в групата или се преместят в друго населено място? Коя е институцията, проследяваща как е организирана на общинско ниво политиката на съществуване на специалните детски градини, в случая специалните групи, и кой организира спазването на изискванията при използване по предназначение на държавно делегираните суми в размер на 4131 лв. за дете в специална детска градина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, във връзка с поставения от Вас въпрос ще разделя отговора си на две части. Първо, относно начина на съществуване и функциониране на специализирана група за деца със специални образователни потребности в Целодневна детска градина № 15 „Райна Княгиня” – гр. Перник. Детската градина е общинска по смисъла на Закона за народната просвета. При проверка, извършена от РИО – Перник, е установено, че в утвърдения списък Образец № 2 за учебната 2010/2011 г. от директора на Целодневната детска градина и съгласуван с РИО – Перник, е обособена специална група за деца със специални образователни потребности от общо 13 деца. Посочената група е формирана по реда на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1, Раздел І „Детски градини”, т. 1 – „Целодневни, полудневни и сезонни детски градини” от Наредбата за определяне на броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена, а не по реда на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1, Раздел І – „Детски градини”, т. 3 – „Специални детски градини”, т. 3.1. – за деца със специални образователни потребности и/или т. 3.2. – за деца с езикови и говорни нарушения от същата наредба.
Едно от децата в групата е на ресурсно подпомагане, съгласно изискванията на Наредбата за обучение на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, а за останалите 12 няма документи за процедурно насочване за ресурсно подпомагане и за тях не се прилагат разпоредбите на цитираната наредба. Педагозите, работещи в групата, нямат допълнителна квалификация за работа с деца със специални образователни потребности. В детската градина няма психолог и логопед.
Със заповед на началника на РИО – Перник, са дадени задължителни предписания на директора на детската градина да запознае родителите на децата от групата с възможността на децата да бъде извършено комплексно педагогическо оценяване от екипа за комплексно педагогическо оценяване към РИО – Перник. На територията на област Перник няма специална детска градина по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
За установените при проверката нарушения по отношение на формирането на групата в Целодневна детска градина „Райна Княгиня” гр. Перник, РИО – Перник, е уведомен кметът на община Перник като още са посочени отговорните длъжностни лица, виновни за допуснатите нарушения.
Министерството на образованието, младежта и науката ще предприеме необходимите мерки, свързани с оптимизиране на дейността на РИО – Перник, за осъществяване на по-ефективен контрол във връзка с приема и интегрирането на деца със специални образователни потребности в детските градини на територията на област Перник.
Относно финансирането. Общинска детска градина „Райна Княгиня” – Перник, се финансира от общинския бюджет и съгласно същия закон издръжката на децата в общинските детски градини се поема от общинския бюджет. Задължение на общините е да осигурят и контролират средствата за издръжка, изграждане и обзавеждане на общински детски градини и училища, както и средствата за изпълнение на държавните и образователни изисквания, а именно средствата, свързани с едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общински детски градини, училища и обслужващи звена и нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата за реплика, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз разбирам, че Вие сте проследили пътя на моята преписка и това, за което Ви моля, е да разпоредите проверка по случая и след нея да проведем политиката си така, че нуждаещите се деца да получат помощ, терапия и реална подкрепа, тъй като към момента не е обособен статутът на така наречената нощуваща, интернатна група, каквато в момента е тази, за която говорим и която съществува, но е извън рамката на законовите разпоредби.
Ето какво установих аз при посещението си. Специалната група е по-скоро социална – децата нощуват от понеделник до петък и групата изпълнява всякакви други функции, но не и да осигурява специализирана подкрепа и терапевтична грижа за децата. Тя се състои от тринадесет деца, видях само седем при посещението си, но само едно е преминало през специалната екипна проверка и е на ресурсно обучение. Парите обаче за тринадесетте деца са в размер на 4131 лв. на дете, а детето на ресурсно обучение получава и допълнителните 194 лв. по добавките извън формулата по единните разходни стандарти.
Проблемът или по-скоро злоупотребата продължава повече от десет години, а сумата от 53 хил. 703 лв. е за тринадесет деца и е получена в община Перник със знанието и благословията на РИО. Може да се каже, че това е сума, изтичаща в пясъка – реално не се знае тези специални пари за деца с проблеми, пари за обучители ли са, за специализирана подкрепа или за какво друго? Едновременно с това десетки деца, нуждаещи се от сурдо, тифо и речево-говорни и друг вид обучения, деца с ментални проблеми, хиперактивност и аутизъм не достигат до това да бъдат обучавани със специализирана помощ. Държавата осигурява пари и то за много специалисти и специализирана помощ, в Перник обаче в групата, за която говоря, изглежда те отиват за нощуване и изхранване.
Господин министър, моля да ми отговорите: какво планира Министерството на образованието, младежта и науката във връзка с промяна на статута на поведение и отношение към тези деца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Във връзка с финансовата тема мога само да кажа, че регионалният инспекторат по образование като териториална администрация към Министерството на образованието, младежта и науката за управление и контрол в системата на народната просвета не притежава контролни правомощия, които да му дават право да извършва финансов контрол в общинските детски градини.
След извършените проверки обаче комисията на министерството установи следното, съвсем накратко ще ви запозная с изводите. В нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 17 от ПУДРИО госпожа Ваня Коконова не е осъществила ефективен контрол и е заверила с подписа си и печата на РИО – Перник, Списък – образец № 2 на Целодневна детска градина № 15 „Райна Княгиня” за учебната 2009-2010 и за 2010-2011 г., в които е организирано обучение на групи от деца със специални образователни потребности (СОП), без те да отговарят на изискванията, определени от чл. 9 от Наредба № 1 от 23 януари 2009 г. Госпожа Ваня Коконова не се е съобразила с чл. 1 от Наредба № 1 от 23 януари 2009 г. и е нарушила разпоредбите, определени в чл. 8, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от същия правилник.
Това, което министерството ще предприеме за оптимизиране дейността на РИО, са мерки по усъвършенстване на управлението и контрола в системата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно намерения на Министерството на образованието, младежта и науката за отбелязване на 150 годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов.
Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, господин министре! Днес за втори път споменаваме името на проф. Иван Шишманов. Това е един Ваш предшественик, всъщност Вие стоите в неговото министерско кресло, защото той също е бил министър на просвещението от 7 май 1903 г. до 3 януари 1907 г. В качеството си на деятел на българската просвета проф. Шишманов е основал Софийския университет, създал е Художествената академия, Музикалното училище, което днес е нашата Консерватория, първите училища за слепи, за глухонеми, първото горско училище още в началото на ХХ век, осигурявал е стипендии за обучение на българи в чужбина.
Като цяло може да се каже, че той е един достоен потомък на кръга на свищовските възрожденци, сред които е израснал и е продължил тяхното дело.
За съжаление, по редица причини днес повечето хора в България не си спомнят точно кой беше проф. Шишманов, ако изобщо са чували неговото име. Той е известен главно на учени, литератори, на малък кръг хора, което според мен не е добре, тъй като ние трябва да сме благодарни на тези, които построиха Третата българска държава, един от които е проф. Иван Шишманов.
Неговата 150-годишнина, която е на 22 юни догодина, е добър повод да се организират чествания, посветени на този велик българин и велик европеец, и нашите граждани да научат какво е направил този човек за българския народ.
Точно във Вашата сфера на дейност той е направил твърде много и всички висши училища, които е създал, биха могли по Ваша покана да се включат в отбелязване на честванията, посветени на Иван Шишманов, като по този начин популяризират неговото дело.
В тази връзка, моля за Вашия отговор на въпроса: предвижда ли Министерството на образованието, младежта и науката отбелязване на 150-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов? Какви прояви планирате по този повод? Ще поканите ли висшите училища, създадени благодарение на усилията на проф. Шишманов, да се включат в това честване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Игнатов, имате думата, за да отговорите на въпроса на господин Тошев.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Наистина, проф. Шишманов е огнена личност с огромен принос за построяването на Третата българска държава, виден учен, общественик, един от най-успешните министри на просвещението.
За целта, във връзка с неговата 150-годишнина, предвиждаме в началото на учебната 2011-2012 г. да изпратим писма до всички средни и висши училища, свързани с името и делото на проф. Шишманов, за техните виждания и предложения относно честванията, които ще обобщим като цялостна инициатива, чиято кулминация да съвпадне с датата 22 юни 2012 г.
С оглед постигането на всеобхватност и максимална публичност на юбилея при организацията на честванията ще бъдат поканени за участие и други научни и културни институции – Министерството на културата, Българската академия на науките, Народният театър, Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и други.
След уточняване на програмата ще информирам Вас лично и народните представители за всички подробности и се надявам, че ще можем да разчитаме на Вашата лична подкрепа, както и на подкрепата на народните представители от всички парламентарни групи в Народното събрание.
Въпросът е изключително важен, защото той е един от стълбовете на съвременна европейска България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Тошев, имате думата за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Благодаря Ви, господин министър, за този отговор. Аз съм удовлетворен, че Вие поемате тази инициатива и ще отбележим по достоен начин делото на проф. Иван Шишманов.
Той освен това е създател на Съюза на българските читалища. Неговият чичо – Александър Шишманов, е председател на първото българско читалище, а проф. Иван Шишманов – племенникът, председателства четири поредни мандата този Съюз на читалищата, създаден от него, председателства също мрежата от детски градини и всякакви други образователни и възпитателни учреждения. Всъщност така той създава европейския облик на нашата държава.
Надявам се с общи усилия да можем наистина да припомним делото на този велик българин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика? Не.
Последният въпрос към министър Игнатов е от народния представител Пенко Атанасов Атанасов относно възникналия проблем с приема на ученици след шести клас в ПМГ „Никола Обрешков” – гр. Разград.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, колкото и малко да сме в залата, уважаеми господин министър! В Разград съществува едно учебно заведение – Природо-математическа гимназия „Никола Обрешков”, с традиции, доказало през годините своето място, възпитаниците му са се доказали с реализацията си, с участието си в олимпиади – учебно заведение, което явно се ползва с висок рейтинг на доверие и неслучайно родители и деца в Разград почитат това учебно заведение.
Въпросът ми е във връзка с това, че наистина досега дълги години е съществувал прием на ученици в общообразователната паралелка след VІ клас на ПМГ „Никола Обрешков”. Защо тази година този прием е обявен за незаконен? Кой определя сформирането на паралелки след VІ клас в общинските училища? Законно ли е действал директора на Инспектората и ще бъде ли потърсена отговорност за създадените проблеми на родители и деца? Възможно ли е тази добра традиция с Ваша подкрепа да бъде възстановена? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, да отговорите на въпросите .
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Съгласно разпоредбата на чл. 26а, ал. 6 от Закона за народната просвета, учениците се приемат в V и VІІІ клас в държавните и общински училища по чл. 26, ал. 1, т. 5 в профил „Природо-математически и хуманитарен” след проверка на възможностите им при условия и по ред, определени с Наредба на министъра на образованието. Предвид гореизложеното, приемът на ученици VІІ клас в ПМГ „Акад. Никола Обрешков” гр. Разград е незаконосъобразен.
Броят на паралелките в училищата се определя в началото на учебна година или в първия от класовете на етапа, според чл. 3, ал. 2 от Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена. Първият от класовете в прогимназиален етап е V. Паралелка в VІ клас се формира при наличие на паралелка в V клас за предходната година, или ако е разрешено създаването й чрез нормативен акт, както това е разрешено от чл. 43 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета за паралелките по изкуства и спорт в държавните общински основни и средни общообразователни училища след проверка на способностите на учениците. Паралелка в VІІ клас за учебната 2011-2012 г. в ПМГ „Никола Обрешков” гр. Разград не би отговаряла на нито едно от посочените по-горе условия.
Според чл. 49, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, план-прием се извършва за ученици, завършили VІІ клас или основно образование в профилирани гимназии. Държавният план-прием за общинските профилирани гимназии, за профилираните паралелки в общински средни общообразователни училища и гимназии, се утвърждава за всяка учебна година в срок до 30 март със заповед на началника на Регионалния инспекторат по образованието по направените до 1 февруари предложения от директорите им.
В РИО Разград са постъпили запитвания от директора на Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф” и сигнал от директора на ОУ „Васил Левски” гр. Разград за съществуването на паралелката след завършен VІ клас за Природо-математическата гимназия.
Регламентираният прием в ПМГ „Акад. Никола Обрешков” е утвърден със заповед на началника на РИОР Разград и той е за ученици след завършен VІІ клас. Началникът на РИО Разград е провел разговор с господин Мануел Василев – директор на ПМГ „Акад. Никола Обрешков”, на което директорът е изразил мнение, че е наясно относно липсата на законово основание за формиране на паралелка след завършен VІ клас в повереното му училище. От разговора с господин Василев става ясно, че той само е приел 13 удостоверения за преместване, които не са регистрирани в документацията на училището. Директорът е изразил готовност да преустанови приемането на документи на ученици, ангажирал се е да върне приетите удостоверения до този момент и да изясни на родителите невъзможността техните деца да се обучават след завършен VІ клас в ПМГ „Акад. Никола Обрешков” гр. Разград.
Съществуването на тези паралелки през годините се е основавало на разрешителни писма от МОН, които са подписвани от заместник-министрите Веселин Панчев и Кирчо Атанасов, както и съответните подкрепящи решения на Общинския съвет гр. Разград. Но Вашият въпрос ме убеждава, че трябва спешно да се изпрати проверка по случая, тъй като са допуснати нарушения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика?
Господин Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин министър, благодаря Ви за отговора, но досега тази практика е съществувала. Това е ПМГ, да, но това е общообразователна паралелка. Досега практиката е съществувала и Вие сам казахте, че е имало писма от заместник-министрите от предишното управление. Големият въпрос е защо това не се е случило и защо по този начин не е решен въпросът, след като явно тук има проблем. Аз мисля, че е имало сериозен натиск от страна на шефката на Инспектората спрямо директора на училището. И тук има несвършена работа. Наистина ще бъда доволен, ако Вие направите проверка и този въпрос все пак да бъде разчепкан. Защото не един и два са случаите, когато това се е случвало. Намерена е законовата форма, осъществяван е прием след VІ клас. След VІІ клас е ясно – този, който успее да мине бариерата от изпитите, добре дошъл и да продължава образованието си. Но става въпрос за паралелка, която не е специална, поне аз така го разбирам. Поправете ме, ако греша.
Наистина Ви моля, нека да бъде направена проверка и да се изясни ситуацията и този въпрос да бъде решен. Вие казахте 13 случая. И един да е случаят, пак е нужно да съществува справедливост и в края на краищата въпросът да се реши. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Това, което казахте, ме кара да мисля, трябва да проверим дали винаги писмата, изпращани от заместник-министри, отговарят на закона. Но в случая отново искам да подчертая – директорът на ПМГ „Акад. Никола Обрешков” сам е изразил мнение, че е наясно относно липсата на законово основание за формиране на паралелка след завършен VІ клас. И също така става ясно, че той само е приел 13 удостоверения за преместване, обаче те не са регистрирани в документацията на училището.
Всичко това ме убеждава, че там трябва да се направи една много сериозна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър, за всички отговори, които дадохте.
Да продължим с въпросите и отговорите към Стефан Константинов – министър на здравеопазването.
Първият въпрос към господин Константин е от народната представителка Мая Божидарова Манолова относно отпускане на помощни средства и медицински изделия за хората с увреждания.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът ми касае една група хора в неравностойно положение, за чиито проблеми обществото знае малко. Очевидно е, че правителството на ГЕРБ също знае малко за проблемите на тези хора или най-малкото ги неглижира. Имам предвид хората с увреждания, чиито проблеми бяха предмет на нормативно уреждане с едно постановление през последните месеци. Едно постановление, което е издадено от Министерски съвет и за което отговорност би следвало да носи премиерът Бойко Борисов, но тъй като госпожа Цачева отклони моя въпрос към него, аз го зададох съответно на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов и сега респективно на Вас.
Става дума за едно Постановление № 125, което извършва промени в Правилника за хората с увреждания, по силата на които промени достъпът до медицински изделия и до помощни средства на тези хора става практически невъзможен. Това постановление, респективно промените, са изпълнени с безумни нормативни решения но най-страшното, това, което касае хората, на практика е фактът, че, за да се снабдят с необходимото им помощно средство или медицинско изделие, хората с увреждания вече ще трябва да извървят една сложна бюрократична процедура, която трае в рамките на два месеца.
Вие сте лекар и знаете, че този срок може да бъде фатален в случаите, в които болният се нуждае от антидекубитален дюшек, когато се нуждае от проходилка, ако трябва да започне отново да ходи, когато става дума за ред други практически животоспасяващи медицински изделия за хора, които са в тежко инвалидизиращо състояние. Тоест, макар че става дума за медицински изделия и за помощни средства…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да формулирате въпроса си, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: … несвоевременното снабдяване на болните с тях може да бъде фатално в редица случаи.
Затова моят въпрос е дали Вие ще инициирате нормативни промени, така че достъпът на хората с увреждания до медицински изделия да бъде облекчен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър, да отговорите на поставения от госпожа Манолова въпрос.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам, че същият попада в компетенцията на министъра на труда и социалната политика съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания и чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266 от 2009 г. Така че правилното лице, към което трябва да се обърнете, се нарича министър Тотю Младенов, а не министър Стефан Константинов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, имате възможност за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин министър, съгласна съм с Вас, че самата идея проблемите на хората с увреждания да се решават от няколко паралелни министерства, няколко паралелни институции е достатъчно безумна, защото най малкото по този начин имате възможност да си прехвърляте отговорност и Вие, и министър Тотю Младенов, което и се случва на практика. Ясно е, че помощните средства са ангажимент на Министерството на труда и социалната политика. Медицинските изделия би следвало да бъдат ваш ангажимент.
Всъщност Вие също сте дали своя принос в забъркването на кашата със снабдяването на хората с увреждания с помощни средства и медицински изделия, защото сте издали едно методическо указание, с което практически нареждате медицинският протокол, който е основание за получаване на медицинско изделие, да бъде издаван след задължителен преглед на лицето само от специализирани лекарски комисии. Такива специализирани лекарски комисии, на първо място, съществуват само към болниците в областните градове и към университетските болници, но и в редица областни градове нямаме пример такива, които да констатират неврологични заболявания.
Тук мога да Ви цитирам и едно писмо на директора на болницата във Варна, който казва, че лекарите са отказали да участват в тези лекарски комисии, защото в това методическо указание Вие сте пропуснали да заложите заплащане на транспортните разходи. Съгласете се, че лекарите няма за своя сметка да посещават лежащо болните хора по техните домове в малките населени места, ако за това не бъде предвидено специално възнаграждение.
Представете си един човек, който е на легло, който е инвалидизиран, който, ако иска да получи пари, с които да си купи медицинско изделие или помощно средство, трябва по някакъв начин да се транспортира до областния център, където да бъде прегледан, след това да отиде в съответната административна структура (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), да подаде молба, да изчака 14 дни и след това да изчака още един месец.
Наистина това е доста безчовечно разпореждане както на социалния министър (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), така и Ваше, но понеже Вие, за разлика от Тотю Младенов, сте лекар, ще разберете какъв е проблемът. Много се надявам, тъй като става дума за постановление на Министерския съвет, да внесете промени, с които това постановление да бъде променено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли да направите дуплика?
Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Манолова, аз, доколкото си спомням, във времето, когато уважаваната от мен ваша партия имаше възможност да управлява, не си спомням някога да се е плащало подобно нещо. Така че недейте да ни вините и да говорите за безчовечно отношение, защото това може да се екстраполира и назад, и да кажем, че изключително много безчовечни хора досега са ни управлявали.
По темата наистина няма какво да кажа повече. Прави ми само впечатление, че за да се каже една наредба дали работи, или не, би трябвало да мине известно време и да се оцени. Докато Вашето питане към моя колега, към когото наистина трябва да се обърнете, е моментално след излизането на наредбата, което доста ме впечатлява и според мен показва по-скоро някакъв уклон и желание за изява на позиция, отколкото реално отчитане дали работи или не наредбата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев относно функционирането на здравната система във Варна във връзка с обществено значимия случай на госпожа Ваня Георгиева.
Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, този случай с Ваня Георгиева има два аспекта – социален и здравен. Преди малко министър Тотю Младенов отговори относно социалния аспект на този случай. Сега моят въпрос е към Вас.
Това е една учителка от Варна на 53 години, която страда от много заболявания и поради невъзможност да покрива разходите за своето лечение е изпаднала в отчаяние. Медиите отразиха широко нейното желание да бъде евтаназирана, което е абсолютно недопустимо. Не може някой, който е в беда, да бъде оставен сам да се оправя.
Поради това бих искал да се обърна към Вас с този въпрос: какви мерки сте предприели и ще предприемете, за да може госпожа Ваня Георгиева да получи лечението, от което се нуждае? Имайте предвид, че случаят е толкова важен, че цялото общество очаква Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председател, народни представители! Господин Тошев, от цялостната информация, която получих след разпоредена проверка от РЗИ (Регионална здравна инспекция), гр. Варна, се убеждавам, че в обществото трудно се прави разграничение между здравни, социални, психологически и житейски проблеми, което ме убеждава за пореден път, че съвсем правилно сме застъпили тезата, че не е дошъл моментът за законодателно уреждане на евтаназията.
Моето становище по законопроекта, който всъщност вече беше отхвърлен – аз изтъкнах, че при разглеждането на въпроса за нормативното регламентиране на евтаназията следва да се изхожда от основното предназначение всъщност на медицинската наука и практика, а именно – стремежът да се запази и удължи човешкият живот, да се лекува болният и да се води борба докрай за неговия живот, а не да се използват методи за съкращаването му. Допускането на изключение от този основен принцип на медицинската наука и практика би могло да се осъществи поради много сериозни и основателни причини, наличието на които е установено по безспорен начин, както и при наличието на ясни и законови граници за спазването на правата на гражданите.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК, от място): Аз не питам това!
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Аз Ви отговарям – все пак въпросът е доста отдавна, заради това там е застъпена и тезата за евтаназията. Затова си позволявам.
Случаят с госпожа Ваня Георгиева е комплекс от медицински, социални, психологически и житейски проблеми, насложени в годината. По известни за Вас съображения здравната информация е лична, няма да изброявам нейните заболявания, но Ви информирам, че тя е диагностицирана и лекувана, освен от личния си лекар, и от водещи специалисти в гр. Варна по правилата на съвременната медицина в елитни лечебни заведения със съвременни лекарства. Изписвана е винаги с уточнена терапия за дома и препоръки за контролни лабораторни изследвания и контролни прегледи за соматичното и психичното здраве от общопрактикуващия лекар и от необходимите специалисти.
От медицинската документация, представена ни от личния й лекар, доктор – ще спестя името, е видно, че тя е посещавала всеки месец пациентката и е изписвала уточнената от специалистите терапия. Разполагаме с копия от амбулаторни листа и рецепти, като са осъществени и редовни консултации.
Госпожа Георгиева има и експертно решение номер – и това няма да го кажа, издадено от МБАЛ „Света Марина” ЕАД – гр. Варна.
Вашият въпрос е насочен към здравната система, но ние се запознахме с обстоятелствата и на местната, и на социалната система, и със социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна. Консултирана е за възможността да ползва социална услуга в общността – домашен социален патронаж. Представен й е комплект документи за настаняване в специализирана институция с делегирана от държавата дейност – дом за възрастни с увреждания. Тя споделя пред социалния работник, че не е социален тип и не може да живее с друг в едно помещение.
В случая има общи действия с представителите на Социалното министерство на територията на града и голямо желание за помощ с възможните от нормативната уредба дейности, но все пак изборът е право на госпожа Георгиева.
Във връзка с гореизложеното не мога да приема Вашето твърдение, че този случай, цитирам Ви, представлява всъщност силно обвинение срещу здравната система. По-скоро във връзка с него апелирам да се проведе обективна обществена дискусия по такива изключително сложни обществени отношения като евтаназията. Няма да говоря повече за нея, тъй като мисля, че темата вече беше затворена в Народното събрание – поне към този момент. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Тошев, заповядайте за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Не съм искал от Вас становище по въпроса за евтаназията, тъй като нямам нужда от такова. Аз съм противник на евтаназията. Винаги съм бил такъв – можете да видите от дебатите, когато се е приемал законът. Тя е криминално деяние и е криминализирана в нашия Наказателен кодекс. По този въпрос няма спор.
Въпросът е: може ли някой, който не може да получи лечение, да бъде оставен в състояние на отчаяние – такова, че да достигне до желание да умре? За това говорим.
Моят апел беше да се задейства здравната система във Варна и ако самият човек не е способен сам да отиде и да направи нещо, те да го посетят, да направят необходимото.
Чух от Вашия отговор, че това е направено. Въпросът е: дали направеното е достатъчно? Аз не мога да преценя, но се надявам чрез механизма на парламентарния контрол ние да подобрим възможностите, които има нашата здравна система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Тошев.
Наистина това е направено. Наистина това е медицинска информация и няма как да Ви кажа кой лекар колко пъти я е посещавал, с какви диагнози в кои болници се е лекувала.
Човек може да изпадне в състояние да иска да сложи край на живота си по много причини – загуба на близък, а при нея са се насложили наистина много неща. Наистина на този човек му е изключително тежко и това го разбирам, но не може за това, че има неудачи, защото просто природата или Господ е поставил така нещата и ние веднага да кажем: не, здравната система е виновна.
Колегите, всички, които са работили, са се опитали. Вероятно има много неща, които могат да се направят, но в случая наистина и не само Здравното, а и Социалното министерство са се ангажирали. И за в бъдеще ще продължим да го правим.
Ако ни гледа въпросната госпожа, аз мога да й кажа, че тя винаги може да разчита на Здравното министерство и на Регионалната здравна инспекция, така че ще продължим да й помагаме. Това е, което мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва общ отговор по питане от народните представители Нигяр Джафер, Четин Казак и Георги Колев и на въпрос от народните представители Димитър Дъбов и Мая Манолова. Касае се за проверка в Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен.
Във въпроса на колегите Дъбов и Манолова е уточнено, че става въпрос за шест отделения, като проверката е от Икономическа полиция.
Първо давам възможност на колежката Джафер за три минути да развие питането.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На 28 юни 2011 г. е проведена акция в шест отделения на Многопрофилната болница за активно лечение в Шумен.
По изявление на говорител на Окръжна прокуратура влизането в болницата било планово, проверката е направена по линия на общия надзор на законността.
Уважаеми господин министър, молим за повече информация за тази „планова” проверка, извършена от органите на реда в МБАЛ – Шумен, имайки предвид, че Вие сте принципал на болницата.
Подобен въпрос беше зададен към вицепремиера Цветанов.
Интересна би била Вашата гледна точка по случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Госпожо Манолова, имате две минути, за да развиете въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, скандалният случай в Шумен беше широко огласен от медиите. Наистина става дума за една проверка от въоръжени полицаи с палки, които проверяват лежащо болните в шест от отделенията на Шуменската болница, снемат им самоличността, правят справки с ЕГН-тата, търсят съответствие между това, което е записано в официалните регистри на болницата и реалното състояние. Всъщност полицаите не са влезли само в родилното и в детското отделение, но иначе са обиколили основните отделения.
Както стана ясно, това е станало по нареждане на прокуратурата. Аз бих си позволила да прочета няколко текста от постановлението на прокуратурата, в което те казват: да се установи съответствие между реално настанените лица и отчетените в дневниците, след това да бъде проверено какви медикаменти евентуално и храни са отчетени и предписани на болните и, трето, полицията заедно с директора на РЗОК да уточни екипа, който да извърши проверката.
Уважаеми господин министър, смятате ли, че единствено полицаите са лицата, които могат да направят проверка за едно такова съответствие? Дали те са достатъчно компетентни да проверят диагнозата, лечението, консумативите, които се дават на един или друг болен? Не разполага ли Министерството на здравеопазването със свои контролни органи, които да направят проверка за подобно съответствие?
В тази връзка сме Ви задали конкретно въпросите, а именно: масова практика ли е такива проверки да се правят в областните болници? Проверката в Шумен по какви сигнали е извършена? Имало ли е там сериозни нарушения?
В крайна сметка какви конкретни нарушения са установени, които евентуално да оправдаят тази акция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин министър, имате възможност за отговор в рамките на осем минути.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Във връзка с вашето питане уведомявам следното: „Многопрофилна болница за активно лечение Шумен” АД, е акционерно дружество с 51% държавно участие, тоест Министерството на здравеопазването – 49%, пропорционално участие на общините в областта.
На 28 юни 2011 г. от 18,30 ч. в МБАЛ – Шумен, се извършва проверка от Районна прокуратура – гр. Шумен, служители от сектор „Противодействие на икономическата престъпност” при Окръжна дирекция на МВР – гр. Шумен, и служители от Районна здравноосигурителна каса – гр. Шумен.
Проверката се ръководи от прокурор от Районна прокуратура – гр. Шумен.
Проверяващите, между които и цивилни полицаи, са се насочили към шест от болничните отделения – първо и второ хирургично отделение, отделенията по ортопедия и травматология, по детски болести, по вътрешни болести и отделение по нервни болести. Там са проверявали съответствието на лежащо болните с историите на заболяването, като персонално всеки пациент е бил разпитван за трите си имена и дата на раждане.
Съгласно предоставената информация от изпълнителния директор на „Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен” АД, при извършените дейности на проверяващите не са констатирани несъответствия с изключение на три случая, както следва: един болен от второ хирургично отделение не е бил в самото отделение при започване на проверката, защото отишъл да си купи вода от магазина в двора на болницата. До приключването се е явил и е бил разпитан допълнително от проверяващите.
На една пациентка от Неврологично отделение с възпаление на Нервос фациалис е било разрешено от лекуващия лекар да си отиде за един час в къщи от хигиенни съображения, а след това се е явила в отделението, в което се лекува.
Едно дете от детско отделение, чийто престой по клинична пътека е бил изтекъл преди седем дни, но продължавало лечението си в отделението, е било освободено по преценка на лекуващия лекар и на началника на отделението.
Изпълнителният директор на лечебното заведение в качеството му на представляващ и управляващ „МБАЛ – Шумен” АД не е бил уведомен от проверяващите лица за проверката. След като е отишъл на място в отделението по ортопедия и травматология и е поискал информация относно извършените дейности от проверяващите, му е било отговорено, че се извършва планова проверка на Районна прокуратура – гр. Шумен, за съответствие на пациентите с вписаните в медицинската документация – нещо, което Вие го казахте.
На изпълнителния директор не са били предоставени никакви писмени заповеди, разпореждания или някакви други документи, свързани с извършването на проверката в лечебното заведение. Проверката е била извършена без уведомяване на директора на лечебното заведение, Министерството на здравеопазването, Регионалната здравна инспекция и Изпълнителната агенция „Медицински одит” към Министерство на здравеопазването.
Към настоящия момент в Министерство на здравеопазването няма данни за извършване на други подобни проверки в останалите областни болници на страната, с което отговарям на конкретния Ви въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин министър, не само аз, всички присъстващи в тази зала и слушащите, и гледащите ни може би са удивени от отговора, който получихме току-що. Разбира се, не Вие сте виновен за този отговор.
Вие заявихте: „Не са установени нарушения”. Въпреки всичко, мислите ли, че е логично в шест отделения, включително детско неврологично отделение, хирургии с току-що оперирани хора, вътрешно отделение да влязат шест екипа, въоръжени с пистолети и белезници, за да установят, че има баба-беглец на 70 години, която са пуснали да се изкъпе, и има дете, което е лежало 17 дни в детско отделение и просто за да не настъпи психологически срив, е пуснато вкъщи за ден-два?!
Имам обаче много сериозни притеснения и чакам отговор на следния въпрос: защо не проверка на Регионалната здравна инспекция, защо не проверка на Агенция „Медицински одит”, защо не проверка на Националната здравноосигурителна каса и поделенията й в региона? Защо са Ви толкова много проверяващи органи, след като трябва планово – по рутинния ред за проверка, по реда на надзора на законността, да влизат въоръжени екипи в една болница?
Вие сте принципал на тази болница. Смятате ли, че това е нормално? Докога ще продължава това, след случая в Горна Оряховица, след случая в Благоевград?
Сериозни притеснения имам относно правомощията на Министерството на здравеопазването напоследък и отнемането на тези правомощия. Вече се изказват мнения, че отговорностите, които остават на Министерството на здравеопазването и на министъра на здравеопазването, са крайно ограничени.
Не знам дали знаете, може би си спомняте, че през 1936-37 г. е имало обединено Министерство на вътрешните работи и на здравето. Натам ли вървим? Чакам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – госпожа Манолова. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Според мен няма логика, така както е подредено.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Аз нямам право на уточняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Отговорът на министъра трябва да ангажира и допълнителните въпроси, и репликата, защото ще може да Ви отговори на допълнителните въпроси и на дуплика с дуплика, а иначе става една...
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Ще направя толеранс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Наистина изумително е спокойствието, с което се отнасяте към този случай, което може би не е и толкова изненадващо, предвид че Вие не реагирахте и по случая в Горна Оряховица, когато лекари бяха арестувани, събличани и публично унизени. Не реагирахте и когато бяха арестувани лекари в Благоевград. Мисля, че този път трябва да се намесите, защото това, което се е случило в Шумен, е притеснително.
Реакцията на вътрешния министър е донякъде обяснима. Той е възприел линия да защитава полицаите – добре. Но Вие като лекар би следвало да си дадете сметка, че не е работа на въоръжени полицаи да проверяват наличността на болните в едно отделение, да проверяват дали правилно им е поставена диагноза пневмония или бронхит. Може би трябваше да проверяват и какви лекарства са им изписани.
Освен това, какво означава в болница да влязат въоръжени полицаи?! Да не би болните да окажат съпротива, да не би самите болни да са въоръжени? Да не би болните да са поставени под запрещение – да са в някакъв ограничителен режим, в който да не могат да излязат от отделенията?! Разбирате ли, че това наистина е нелогично, наистина е неприемливо. Очаква се Вашата реакция, защото както аз съм юрист, така и Вие сте лекар и най-нормалното е да защитите лекарите, пък и пациентите, които би следвало да бъдат Ваша грижа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Министър Константинов, заповядайте за отговор.
Иначе д-р Константинов трябваше два пъти да отговаря за оръжията, а сега ще отговори на един път.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Госпожо Манолова, не се заблуждавайте за спокойствието ми. Това не значи бездушност и че не знам за какво става въпрос. Предишната ми работа, преди да заема този пост, беше такава, че съм виждал много спешни ситуации и е трябвало точно спокойно да се действа, а не емоционално.
Но ще започна с въпросите на д-р Джафер, защото те бяха доста по-конкретни.
Питате: дали е логично да се влиза в хирургия и така нататък? Да, стига да не противоречи на въпросите на антисептиката, тоест да не се внася зараза. Аз не съм чул да са влезли в отделения, където е забранен достъпът на външни лица. Тоест, ако са влезли с цивилни дрехи – независимо дали са полицаи, политици, народни представители, или който и да е, в реанимацията, ще има тотално отпор и порицание от страна на министерството. Такова нещо аз не съм чул. Както между другото, не съм чул да са носили пистолети и белезници всички, освен един цивилен полицай, на който може би му са се подавали белезници или са стояли. Това наистина ми казаха колегите, че са го видели на едно място, но те не са били размахвани, не е било плашено. Това е на първия въпрос.
Вторият въпрос: защо не е проведена проверка от Регионалната здравна инспекция и медицинския одит? Защото те не са били уведомени. Ако на нас ни сигнализира било то гражданин или институция, че има някакъв проблем, или ние имаме планови проверки, отиват те. Случаят не е такъв, поради тази причина те не са извършили проверката.
И накрая въпросът за принципал на болницата – че ми се изземвали функциите. Напротив, аз съм много горд като принципал на болницата, че въпреки тази масивна проверка в крайна сметка в болницата нищо не е установено. Значи хората работят добре и контролът на Министерството на здравеопазването е ефикасен.
Да, възможно е да се направи проверка и на Министерството на здравеопазването и аз не се притеснявам въобще от това нещо.
Но понеже непрекъснато се казва „полицейщина”, „министър Цветанов”. Аз ще Ви кажа следното: дължим само поздравления на министър Цветанов за борбата му с престъпността в България. Криминалната престъпност... (Шум и реплики от КБ.)
Чакайте, не бързайте така да реагирате, да си кажем истината. Там, където е имало успехи, трябва да поздравим човека. Гледа си работата, виждате: от най-криминалното деяние, засягащо един човек, до организираната престъпност има безспорни успехи. Това да го кажем и да го поздравим.
Що се касае до болниците, честно съм си казал моето становище в откровен разговор с него. Проблемите не са в това дали ще намерим човек, който в болницата е записан или не. Аз самият като лекар съм пускал пациенти да отидат да се изкъпят, да си видят децата. Това не е проблем, който е свързан с неефикасното изразходване на средства, така че това е моят честен отговор. Надявам се да го приемате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – д р Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин министър, почти съм останала без думи, защото заявихте, че според Вас, ако не се нарушават правилата на антисептиката, е редно да се правят какви ли не проверки в лечебни заведения.
Досега чувах отговори, че Вие не отговаряте за общинските болници, когато те фалират, защото са ангажимент на общинските съвети и на общинските кметове. Чувах отговор, че напоследък не отговаряте за онколекарствата, защото децентрализирахте търговете и ги пратихте по регионите, по болниците. Не знам дали не отговаряте за университетските болници, които напоследък заради финансов недоимък правят листи на чакащи, отлагат лечение на болни с месеци и казвате, че това все пак е по-добре, отколкото предишни някакви времена.
Това обаче твърдение: „Горд съм, че няма нарушение!”, трябва да се тълкува, защото ние не се гордеем от това, което става в здравната система. Не антисептиката е нарушена, отдавна атмосферата е заразна и опасна, защото мирише на недоимък, мирише на полицейщина, мирише на липса на правомощия, отговорности и баланс между тях.
Земеделският министър Ви отне правомощията да говорите за храната и храненето с Агенцията по храните, която взе под собствената си шапка. Министър Дянков отдавна Ви отне правомощията да остойностявате дейностите в Здравното министерство и да искате парите, които Ви се полагат, включително ние не знаем какво се случва с онзи 1 милиард и 400 милиона, отнет от здравните осигуровки на българските граждани, и това е най-сериозният Ви гаф досега.
Но полицейщината и тези рутинни проверки, с които Вие се гордеете, допълват картината и тя става страшна. Все пак да повторим: не са установени нарушения при тази проверка на шест екипа. Да, въоръжени с пистолети, някои са се виждали, някои не, и белезници. Това е картината днес в българското здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следва въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно постъпленията в Центъра „Фонд за лечение на деца” за периода 1 януари 2009 г. до 1 юни 2011 г.
Доктор Шарков, заповядайте да развиете въпроса.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, честно казано, разбирам колко неловко се чувствате при тези отговори, които трябва да давате от трибуната. Разбрахме, че пациентите трябва да си стоят по леглата, защото от полицията ще ги проверят. Те така утре ще започнат да проверяват и училищата – дали ходят на училище. Ще дойдат и Вас да Ви проверят дали сте на работа.
Но по въпроса. Причината да Ви задам този въпрос за постъпленията в Център „Фонд за лечение на деца” е фактът, че беше взето решение за ограничаване на разходите на фонда и поставяне на таван за финансиране на лечението на отделните случаи. В Център „Фонд за лечение на деца” има постъпления от различни източници. Един от тях е Законът за закрила на детето. Съгласно чл. 45а приходите от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон, постъпват в Център „Фонд за лечение на деца” към министъра на здравеопазването.
Ето текста на чл. 45:
„(1) Който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.
(2) Който допусне от 22,00 до 6,00 ч. сутринта дете в управляван от него търговски обект, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 8000 лв.
(3) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете и което в нарушение на чл. 8, ал. 3 не осигури придружител, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.
(4) Който в нарушение на чл. 8 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – глоба от 2000 до 5000 лв.”
Тъй като тази законова промяна е от 2006 г., съм питал два пъти Вашите предшественици министър Гайдарски и министър Желев – какви са постъпленията? Тогава бяха нула в отделните години.
Затова сега въпросът ми към Вас е: Какви са постъпленията в Център „Фонд за лечение на деца” по тези два члена от Закона за закрила на детето за периода от 1 януари 2009 г. до 1 юни 2011 г. и каква координация е осъществена с Националната агенция за приходите, какви мерки са предприети за изпълнение на Закона за закрила на детето в тази му част относно осигуряване на тези средства за лечение на българските деца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин председател, народни представители! Уважаеми д-р Шарков, не ми мирише на недоимък в здравеопазването, а ми мирише на наближаващи избори. Затова сега ще започнем да тълкуваме какви ли не неща. (Ръкопляскания от народните представители от ГЕРБ.)
На Вашия въпрос. За 2009 г. приходите от въпросното перо са в размер на 19 хил. 400 лв. За 2010 г. – в размер на 24 хил. 630 лв. Справките са изпратени на Държавната агенция за закрила на детето с наши писма № 3340 от 20.08.2010 г. и № 873 от 7.04.2011 г. За 2011 г. са в размер на 7 хил. 730 лв. Въз основа на БДС от 1 септември 2000 г. относно прилагането система „Единна сметка”, събраните по сметката суми от приходи и възстановени разходи се превеждат служебно от обслужващите банки, в случая БНБ, веднъж седмично, в предварително определен ден от седмицата, в случая всеки петък. Транзитната сметка се занулява в последния работен ден на месеца, независимо от размера на салдото по тях.
На база на изнесеното по-горе е видно, че средствата от дарения и по Закона за закрила на детето, чл. 45а от ЗЗД, постъпват в министерството. Център „Фонд за лечение на деца” се финансира изцяло от държавния бюджет на базата на одобрена бюджетна сметка за съответната година от министъра на здравеопазването. Това е отговорът на Вашия въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика има думата д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, Ваша отговорност и Ваша задача е да потърсите тези пари, защото това са средства, с които се лекуват български деца, но не в нашата страна, защото ние нямаме необходимата техническа или друг вид възможност, за да го направим в България. Но Вие трябва да потърсите тези пари, защото те са за това лечение. Не е Ваша отговорност да ги съберете. Трябва да намерите човекът, който е отговорен за тяхното събиране, за да постъпват парите. Казвате, че за 2009 г. постъпленията са 19 хил. 400 лв. Съгласно отговора на министър Цветанов, с който разбрахме, че добре си говорите, наказателните постановления за 2009 г. са 816. Като умножим 816 постановления по най-ниската глоба от 300 лв., това са 250 хил. лв., но не са 19 хил. лв. Ако вземем средната, те са 1 млн. 600 хил. лв.
За 2010 г. според отговора на министър Цветанов има издадени 1279 постановления. Вие казвате, че постъпленията са 24 хил. лв. Пак Ви казвам: при 1279 издадени наказателни постановления, при най-ниската глоба от 300 лв. това са 390 хил. лв., а не 24 хил. лв. Това е лечението на няколко деца.
Моля Ви, обърнете внимание на НАП или на когото трябва, дори ако трябва, направете работна група, но това са пари, които трябва да отидат за лечението на децата, а не да вземате решение какъв трябва да бъде таванът, който да се отпуска, като се налага на родителите да доплащат съответна сума.
Има неща, които трябва да бъдат свършени. Вярно, този път за разлика от предните управляващи все пак има някакви постъпления, но видно от справките те се разминават с това, което трябва да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Константинов, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми господин Шарков, както разбрахте, ние сме ги потърсили и говорим за пари. А колко постановления са издадени и на каква цена, аз това не мога да Ви кажа. Но тъй като се поставя изключително важният въпрос за лечението на децата, след като всички сте толкова загрижени, аз ще призова всички политически партии да последват примера на ГЕРБ и да дадат 1 млн. 200 хил. лв. за лечението на децата. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.)
Ще кажа нещо и за Вас.
Суми от порядъка на 22 хил. лв. не могат да стигнат доникъде. Те са под средното лечение на едно дете.
А сега ще кажа нещо за любимите депутати от левицата. Ще сравня две години – първата година, когато е управлявала тройната коалиция, и първата година, когато чисто ГЕРБ е управлявал. Първо, 2006 г. – изпратени 39 деца на лечение в чужбина. Сравняваме с 2010 г. – изпратени 276 деца. Ето, това са фактите! Какво повече да говорим?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Искам да благодаря на всички колеги, които останаха днес до края. Нямаме възможност за повече работа.
Желая лека почивка на всички!
Лека работа на тези, които ще работят!
Следващото редовно пленарно заседание е на 31 август 2011 г. от 9,00 ч.
С това закривам заседанието и сесията! (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Павел Шопов

Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания