Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 6 юни 2018 г.
Открито в 9,02 ч.
06/06/2018
Видео архив » Преглед на видео архивВидео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Налице е кворум – откривам пленарното заседание.
Днес е първата сряда на месеца, затова програмата се формира по реда на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С оглед ротацията на парламентарните групи, този месец първи са от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Те предлагат първа точка да бъде Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Красимир Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.
Няма постъпили предложения от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ и от парламентарната група на „Воля“.
Направено е предложение от парламентарната група на ПП ГЕРБ – Законопроект за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд. Вносител – Министерският съвет на 21 май 2018 г.
Няма постъпило предложение от парламентарната група на „БСП за България“.
3. Първо гласуване на Законопроекта за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Вносители – Емил Димитров и група народни представители на 14 декември 2017 г.
4. Избор на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 9 май 2018 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител – Менда Стоянова, на 2 май 2018 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ. Вносител – Министерският съвет на 4 май 2018 г.
7. Проект на решение за отмяна на Решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 28 от 2012 г. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители на 1 юни 2018 г., и Проект на решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите на Проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. Вносители – Валентин Николов, Александър Ненков, Данаил Кирилов, Юлиан Ангелов, Искрен Веселинов и Борис Вангелов на 5 юни 2018 г. – точка първа за четвъртък, 7 юни 2018 г.
8. Проект на решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника“ за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“. Вносител – Министерският съвет на 21 май 2018 г. – точка втора за четвъртък, 7 юни 2018 г.
9. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2017 г. Вносител – Министерският съвет на 21 май 2018 г.
10. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители – Министерският съвет на 22 януари 2018 г.; Искрен Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.; Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков на 5 април 2018 г.; Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.; Александър Ненков и група народни представители на 11 май 2018 г.
11. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване така прочетения дневен ред.
Гласували 173 народни представители: за 145, против 3, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Със съжаление искам да заявя пред народните представители, че беззаконието в държавата взема връх. За съжаление, вчера станахме свидетели на поредната саморазправа – резултат от бездействието на Министерството на вътрешните работи.
След този грандиозен екшън, на който…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата каква е, господин Иванов?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …бяхме свидетели на бягството на двама затворници със стрелба… (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Снощи бяхме свидетели как тези двамата, като в уестърн…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква Ви е процедурата, господин Иванов?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …тройка, разстрел в центъра на Ботевград. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Очевидно там е липсвала чистачка.
Госпожо Председател, моля да поканите министъра на вътрешните работи да даде обяснение пред народните представители какво се случва, как работи МВР, как се полагат усилия за спиране на престъпността в България и най-вече да разберем как се стигна до този кървав инцидент снощи на центъра на Ботевград, при който, за щастие, няма пострадали граждани? Това нещо не може да продължава! Разстрел след разстрел и накрая полицията мълчи безучастно. Моля да поканите министъра на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах каква е процедурата Ви, господин Иванов, ще се свържа с господин Радев.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 30 май 2018 г. до 5 юни 2018 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за киберсигурност. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по отбрана, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения; Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2017 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Доклад за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2017 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г. Вносител – Комисията за защита на конкуренцията. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г. Вносител – Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е и на Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Постъпило е предложение за провеждане на разисквания по питане, № 854-05-33, от 9 май 2018 г. от народните представители професор Георги Михайлов, доцент Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители.
Проект на решение за избиране на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Вносител – Комисията по бюджет и финанси.
Проект на решение за отмяна на Решение на Народното събрание от 29 март 2018 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 2012 г. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по енергетика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по земеделието и храните, Комисията по енергетика, Комисията по здравеопазването, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект на решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. Вносители – Валентин Алексиев Николов, Александър Руменов Ненков, Данаил Димитров Кирилов, Юлиан Кръстев Ангелов, Искрен Василев Веселинов и Борис Вангелов Борисов.
Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2017 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Съобщения:
На 31 май 2018 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 10 от 29 май 2018 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 4/2017 г.
С Решението си Конституционният съд се произнася по искането на тричленен състав на Върховния административен съд и обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
В Народното събрание са постъпили:
Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 април – 24 май 2018 г., и Протокол № 24 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 29 май 2018 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание, Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Информация от Националния статистически институт за Стопанската конюнктура май 2018 г., индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността, април 2018 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Декларация от името на група – заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Повод за днешната декларация е Решението на Общинския съвет – Стара Загора, за смяна на имената на повече от 800 местности в общината. Предложението е кратко и съдържа следната мотивировка: „Ономастиката се занимава с възникването и историята на имената във връзка с хората, които ги стопанисват. Днес, 140 г. след Освобождението, ние, българите, стопанисваме тези земи и е наше задължение като общински съветници да преведем в разбираем вид местностите, носещи турско-арабски имена.“ Да преведем в разбираем вид местностите!
За решението са гласували всички общински съветници с изключение на съветниците от ДПС. Това не е повод за гордост, както изглежда е становището на кмета на общината, издигнат от ГЕРБ. Той казва пред една медия, че има надпартийно обединение в Стара Загора по казуса с преименуването на българските местности. Всъщност това становище е достатъчен повод за притеснение и тревога. Обединението „анти“ довело до смяна на наименованието „Ахмед баир“ на „Антонов рид“, „Мехмедова кория“ на „Манолова гора“, „Махмуд гьол“ на „Мишов яз“, „Мустафова кория“ (шум и реплики) на „Мустакова горичка“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …защото Ахмед, Мехмед, Мустафа не са звучни, както Антон, Манол и Мустак, какъвто подтекст имат думите на един от общинските съветници от ГЕРБ, цитиран от медиите.
Разбира се, без коментар оставям примери на преименуване като: „Бейска кория“ на „Чорбаджийска гора“, „Капан баир“ на „Капана“, корията – гората, „Пръдлаков юрт“ става „Пръдлаково градище“, но местността „Юрта“ в същото населено място, остава непроменено.
„Стръмните полени“ стават „стръмните поляни“. Тук се сещам за стих на един от най-ярките български поети Пенчо Славейков. „Ни лъх не дъхва над полени, не трепва лист по дървесата…“ И тук ли трябва да заменим полените?
Въпросното Решение на Общинския съвет е тест за българската демокрация и толерантност с тревожен резултат. Нашата демокрация се нуждае от сериозно осмисляне, от много сериозно и дълбоко осмисляне – дълбинно осмисляне. Нужен е диалог в обществото. Този и подобни актове са повод за размисъл за състоянието на демокрацията, за миналото на страната, на земята, за настоящето и бъдещето.
Свобода и демокрация не може да има, докато не бъде решен въпросът за личната свобода, самоутвърждаването на личността, за помирението с миналото, с историята, в името на ценности като стабилност и сигурност, просперитет и благоденствие.
Демокрацията не се изчерпва с формалното конституционно прокламиране на парламентарната форма на управление.
Демокрацията е светоглед, който се основава и върху разбирането за достойнството, ценностите и неотменимите права на всеки отделен човек.
Демокрацията трябва да зачита тези права и в държавния, икономическия и културен живот.
Демокрацията не е само свободни избори, без които тя не е възможна.
Демокрацията е непрестанен диалог за ценностите и начина за тяхното осъществяване и отстояване, осъзнаване на принципа, че свободата на всеки се разпростира дотам, където започва свободата на другия.
Същественото за демокрацията е да има изградени и работещи институции, насочени срещу популизма, радикализма, шовинизма, расизма, национализма (реплики от залата), фашизма и срещу диктатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Същественото е не властването и кой властва, а управлението и как се управлява, управляващите да не обсебват властта и да не забравят отговорностите си.
Актове, подобни на Решението на Общинския съвет в Стара Загора, имат силно емоционално въздействие върху обществото и будят асоциации с друг един процес от недалечното минало.
Ето един случай (показва листове): български гражданин получава електронен фиш, връчен на 19 октомври 2017 г., на служебното, държавното име, вместо на рожденото си име, и то по документи за самоличност, може би защото някой чиновник е решил, че държавното име е по-благозвучно.
ГЕРБ не само се провали в твърдението си, че ще опитоми националистите, ГЕРБ направи национализма основна държавна политика (шум и реплики)…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …загърбвайки демократичните принципи и европейските ценности, забравяйки отговорността си пред бъдещето.
Този акт в Стара Загора показва истинската същност на политиката на ГЕРБ. Те не само излъгаха 100 хиляди, както твърдят, турци и мюсюлмани в България, те се подиграха с тях, с техните чувства и отвориха незараснали рани. Повече от това – ГЕРБ доказаха, че не разбират и не осъзнават силата на изграденото, съграденото през мирния преход след края на тоталитарната власт на основата на консенсуса, на мъдростта и прозорливостта на строителите на нова България.
Те не просто не осъзнават значението на българския етнически модел, силата на толерантността и мирното съжителство и го сочат като пример пред Западните балкани как в нашата страна християни и мюсюлмани живеят заедно, мирно и се уважават. Това ли наричате уважение, Вие от ГЕРБ?
„Презумпцията е, че е добре да се заменят чуждите имена с български“ – казва кметът на Стара Загора. Ясно е, че това е само началото. Вече има внесени проекти на решения и в други общински съвети. (Ръкопляскания и възглас от „Обединени патриоти“: „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ясно е, че е лесно да бъдат убедени мнозинството от съветниците против турски и мюсюлмански имена. Но, ясно е, че е лесно да бъдат провокирани и други съветници да предприемат реципрочни контрадействия. Нашият апел към вторите е: „Недейте! Недейте да отговаряте на чуждата провокация за разделение и противопоставяне! По този начин рискувате бъдещето на моята, на Вашата, на нашата Родина!“
Уважаеми колеги, поводът за нашата декларация е Решението на Общинския съвет в Стара Загора, но истинската ни болка и тревога е за състоянието на демокрацията. За това не коментирам абсурдността на решението, което говори за чужди наименования на български местности. Те са български и като такива са включени в българския регистър на географските имена, който има за основна цел да осигури еднаквост и устойчивост при употребата на географските обекти.
Ние от „Движението за права и свободи“ призоваваме не само отговорните институции да предприемат незабавни действия за отмяна на Решението, призоваваме всички държавни органи и институции да осъдят всеки подобен акт, който създава предпоставки за напрежение и несигурност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …подкопават доверието и е провокация за националната сигурност.
Приключвам, госпожо Председател – десет секунди.
Призоваваме свободните и активни граждани в защита на демокрацията.
Като по ирония на съдбата 2018 г. е Европейска година на културното наследство. Девизът на годината е: „Нашето наследство: където миналото среща бъдещето“. Културното наследство е универсална ценност и всички ние сме длъжни да го съхраняваме и предаваме на бъдещите поколения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Чрез културното си наследство откриваме красотата и многообразието, общото между нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Всички ние, отговорни за бъдещето, не можем и не трябва да оставим културното ни наследство да ни разделя, да се разруши или да изчезне. Нека търсим начини за опазване на културното наследство, което е важно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вече просрочихте 1 минута.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …за нашата идентичност, идентичността на всяка личност…(Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ. (Силен шум и възгласи от ДПС: „Оставка! Оставка!“)
Колеги, моля за тишина в залата!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Десет секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, господин Карадайъ, преди малко казахте десет секунди и по тази причина…
Заповядайте, продължете, но просто минута и половина вече просрочихте.
Колеги, моля Ви, запазете тишина! Моля Ви, запазете тишина! Моля Ви, запазете тишина и не изостряйте дебата в залата! (Силен шум и реплики в ДПС.)
Господин Карадайъ – десет секунди, за да завършите мисълта си, но Ви дадох толеранс над минута и половина. Заповядайте – последни десет секунди.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви.
Да съхраним историческата памет, да потърсим помирение и в дух на толерантност и взаимно уважение да вървим по общия ни път!
Бъдещето на България го изисква от нас и всички ние, които обичаме България, сме длъжни да го направим! В противен случай, би трябвало като държава – членка на Европейския съюз, председателстваща Съвета на Европейския съюз… (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Карадайъ, сега ще ми поискат оставката от другата страна.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …управляващите да обяснят как превеждат същността и девиза на Европейската година на културното наследство. Благодаря Ви за вниманието! (Депутатите от ДПС с бурни ръкопляскания стават на крака.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Колеги, знаете, че когато се четат декларации… (Възгласи и тропане по банките от „Обединени патриоти“.)
Запазете спокойствие и тишина!
Колеги, моля Ви, заемете местата си! Седнете! (Обръща се към депутатите от ДПС, реплика: „Слушам!“)
Колеги, знаете, че когато се чете декларация, винаги надвишаваме десетте минути. Аз ще помоля председателите на парламентарните групи, когато съставят декларациите си, да се вместват в тези десет минути, защото виждате, че става напрежение в залата. Благодаря Ви.
Господин Станилов първо, после господин Цонев.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на „Обединени патриоти“ искам да кажа следното: когато през XIV и XV век османските турци завладяха с огън и меч Югоизточна Европа, какви бяха топонимите и хидронимите в тези държави? Те бяха гръцки, сръбски и български. Как изведнъж станаха турски и сега не бива да бъдат сменяни?
През XVIII и най-вече през XIX и началото на XX век османска Турция беше изтласкана от европейската територия. Защо беше изтласкана? За да се създадат държави на подчинените християни, които живееха в едни безправни условия. Това е истината. И после какво става? После всички тези християнски народи, въвеждайки европейска култура на своята територия, започнаха да разрушават османското културно наследство. Изчезнаха сараи, джамии, текета, изчезнаха керван сараите, изчезнаха много други паметници и една голяма част от топонимите и хидронимите бяха сменени. Защо? Защото тези народи изпитваха искрена неприязън и даже омраза срещу турската култура, която беше култура на потисници, култура на тези, които управляваха без да се съобразяват със своите християнски поданици, използвайки ги само за рая, за работен добитък. Унищожиха им аристокрацията, унищожиха елитарната култура. Тези народи бяха отдалечени на векове от европейската култура, към която принадлежаха стотици години преди това. Това е историческата истина, която не може да бъде оспорена.
Нека да се вгледаме в този процес, за да разберем за какво става дума. Тук става дума за исторически процес, който не може да бъде отменен, не може да бъде сменен, не може да бъде надживян с обикновени лозунги, с обикновена философия, с обикновени аргументи. Отиваме към български етнически модел. Българският етнически модел не е измислен от господин Доган, нито от ДПС, нито от други хора. (Шум и реплики от ДПС. Ръкопляскания от ОП. Народният представител Мустафа Карадайъ се отправя към вратата на залата.)
Българският етнически модел беше създаден от българския народ след Освобождението. Ако това не е вярно, в България няма да има турци, а то има, и то твърде много. (Силни възгласи: „Ооо!“ от ДПС.)
Българският етнически модел позволи на тези турци да останат и мирно да живеят с всички българи, което те сега не искат да правят. Българският етнически модел усвои онзи инструмент… (Шум и реплики от ОП и ДПС. Народният представител Павел Шопов отправя на висок тон реплики към народния представител Мустафа Карадайъ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, колеги, моля Ви, запазете тишина! Моля Ви, запазете тишина!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има и един документ от външни сили, в който българите получават голямо признание. Нацистката партия на хитлеристка Германия през войната иска да изнесе от България, да изведе евреите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Моля Ви, изслушайте ме докрай. Ние изслушахме докрай Карадайъ. Какво става? (Шум и реплики между народни представители от парламентарните групи на ОП и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво се случва в залата?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Когато Хитлер претендира да бъдат изгонени евреите и да му бъдат предадени в концентрационния лагер, има запазен един документ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Професоре, изчакайте секунда, има размирици в залата.
Заповядайте, продължете.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В този документ нацисткият комисар в България, който е отговарял за изселването на евреите, е написал ясно: „Българите не разбират нашите идеи в Германия. Те не могат да приемат, че могат да изгонят някой само заради религията му, заради езика му, заради културата му. Те векове наред са живели с турци, цигани, евреи, арменци и затова не разбират това, което ние искаме да направим.“
По тази причина нацистите са отстъпили и ние сме спасили евреите – поради българския етнически модел, който властва в България близо век и половина. (Ръкопляскания от ОП.)
Затова мисля, че трябва да престанем да спорим по тези въпроси, и колегите от ДПС, като искат заедност, нека тази заедност да бъде по българския закон. Това е българска земя, на българската държава, на българската нация. Напразно се претендира, че ние сме политическа нация, което е абсолютно невярно по всички параметри. Ние сме българска нация и при нас има диаспора на различни етноси. За да живеем мирно обаче, ние трябва да живеем по българския закон и като говорим за демокрация, което значи народовластие, нека да се подчиним на това, което иска мнозинството от тази нация!
А това, което са направили общинските съветници в Стара Загора, явно е по желание на мнозинството. Още един път ще кажа, че, за съжаление, това не се разбира и непрекъснато се говори, за да се вършат провокации в този смисъл. Така или иначе, ние все още сме стопани на тази земя и тук трябва да става каквото кажем ние. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОП.)
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Кои „ние“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ние, българските граждани имате предвид, професор Станилов, нали така?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние, българският народ, който управлява по демократичен начин своята държава.
Понеже ме предизвикахте, искам още малко време, за да Ви кажа следното нещо: в Република Турция няма нито едно българско име! Нещо повече – името Лозенград, което е българско, го няма никъде в турските регистри. Лозенград на турски преди 30 – 40 години беше Кърклисе – „четиридесетте църкви“. Сега изведнъж на картите е Къркале – „четиридесетте крепости“. Къде изчезват църквите? Защо? Само защото са били християнски, български и прочие.
Освен това, ако погледнете турския регистър на турското географско дружество, което е член на Международната организация, в българската Тракия, на българската територия, всички имена са на турски – градове, реки, местности, всичко! Проверете го и ще се уверите. Затова, като говорим за толерантност, комшулук, съседство и добри отношения, нека да се съобразяваме с интересите на всички, а не само на една регионална велика сила. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОП .)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Станилов.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): По начина на водене, госпожо Председател.
Беше правилно да ми дадете думата преди декларацията от името на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз мислех, че е процедура на професор Станилов.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И аз така мислех. След като видяхте, че е декларация, просто трябваше да смените нещата, но както и да е. Това няма да ми попречи да отправя тази процедура към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: По време на декларацията на господин Карадайъ Вие не осигурихте ред в залата. Прекъсвахте го и във въпросното време, за което претендирахте накрая, станаха размириците, всъщност беше времето, в което той нямаше възможност да говори. Може би не разбрахте, госпожо Председател, важността на тази декларация. Може би не разбрахте, колеги, които викахте, че правото на общинския съвет, на който и да е общински съвет, на мнозинството в този общински съвет да прави такива актове, поражда ответната реакция – многократно. (Реплики.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Каква е процедурата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Цонев ми обръща внимание.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз говоря само с председателката. Слушайте внимателно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма никакво значение Вие какво говорите оттам.
Защото, ако бяхте обърнали внимание на това значение и на тези думи в декларацията, щяхте да осигурите необходимия ред, поради важността. Искам да Ви попитам: ако един национализъм е такъв, какъвто е този в Стара Загора и този тук в дясната част на залата, и, за съжаление, не само в дясната, той дали няма да породи ответен? Искам да Ви запитам: там, където има други мнозинства в общинските съвети, как ще им попречите, ако те решат да отговорят на това с това? За това давате ли си сметка, аз да Ви запитам като етнически българин и като християнин? (Освирквания от ОП.) Там дали си давате сметка за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен ли е въпросът?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дали си давате сметка, че през тези 20 години има отказ от реваншизъм от една истински патриотична част от българското население?
РЕПЛИКИ ОТ ОП: Времето!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дали си давате сметка за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И дали си давате сметка, професор Станилов, когато говорите тук…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, към мен!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: …за разнообразието по българската земя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Цонев!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: …че има разнообразие от религии, разнообразие от етноси, разнообразие от имена? (Силен шум и реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви! Господин Цонев, моля Ви!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако не си давате сметка, Вие не сте патриоти! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Цонев.
Заповядайте по начина на водене, господин Ангелов.
Само да отговоря на господин Цонев, че съм дала над минута и 30 секунди на господин Карадайъ да продължи. (Реплики в залата.)
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС, от място): И взехте 2 минути преди това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изцяло след 10-те минути беше дадено допълнително време. И всичко, за което правих забележка, беше тогава.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Процедурата ми е по начина на водене. Обръщам се към Вас като председател на Народното събрание. Смятаме, че е недопустимо, без значение кой се изказва от тази трибуна, да нарушава Правилника – било то председател на парламентарна група, било то заместник-председател на Народното събрание и така нататък! Когато има Правилник, това е закон за Народното събрание! Всеки трябва да се съобразява с него. Защо на определени политици или на част от политическа партия се позволява непрекъснато в българския парламент да правят каквото искат? Защо беше позволено повече от 12 минути и нещо да говори председателят на ДПС? Това е нарушение на Правилника, без значение как се казва и какъв е! Той е равен спрямо другите народни представители. Защото другите народни представители, когато прескочат времето, биват спирани. Защо Карадайъ да говори повече от другите? Той е нещо повече от нас ли, не мога да разбера? (Реплики от ДПС.) Така че настояваме Правилникът на Народното събрание да се спазва.
Другото, което е към тази процедура по начина на водене. Позволихте преди малко на представител от ДПС по начина на водене да прави изказване. И го оставихте пак повече от 2 минути да говори, каквато е процедурата. Това също е недопустимо! Значи, когато ние, „Обединените патриоти“, нарушаваме по някакъв начин Правилника, за нас се спира времето, налагат се санкции, а за другите няма?
Отделно, госпожо Председател, позволихте от първия ред обидни квалификации към народни представители от „Обединени патриоти“ в залата – може да изискате записа, и не беше направена забележка! (Шум и реплики.) По никакъв начин! По никакъв начин! (Реплики от ДПС.) Така че ние настояваме наистина обективно да се ръководи Народното събрание.
Миналата седмица от тази трибуна поисках от Вашия колега да бъде наложена санкция на господин Марешки като заместник-председател на Народното събрание, който си позволи обидни квалификации към вицепремиера.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Мина времето.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Има ли наложена санкция? Няма наложена санкция. Докога ще продължава това дискриминиране – за едни може, за други не?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Ангелов.
Уважаеми господин Ангелов, ще направя справка. Ще помоля от канцеларията да предоставят на всички председатели на парламентарни групи, особено декларациите, на коя група, колко повече съм дала да говори след 10-те минути. Досега нито веднъж не съм си позволила да прекъсвам, да отнемам думата. Просто правя забележка, за да може да се ориентирате.
Другото, което не съм чула, е обидната квалификация, която е казана по време на излизането на господин Карадайъ. (Реплики от ДПС.)
Лично обяснение?
Заповядайте, господин Станилов. (Шум и реплики от ДПС: „Как лично обяснение?!“)
Изчакайте малко…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Колегата Йордан Цонев каза: „Професор Станилов, давате ли си сметка?“ Аз съм професорът. Аз си давам сметка и искам да кажа няколко думи.
Колега Цонев, аз много добре си давам сметка за всичко, но искам да Ви обърна внимание на следното нещо. В тези общини, в които турците имат мнозинство в общинския съвет, нищо не е сменено. В селото, в което аз съм израснал, там имам още ниви, изоставени имоти и прочие, всичко е на турски. Няма нищо сменено. Кой ги е сменял насила? Там, където си има мнозинство, там си остават, както виждате, макар че според мен това също не е много правилно, но както и да е.
Второ, като говорим за обидни квалификации, уважаеми колеги, не може да се каже: „ГЕРБ обещаха да опитомят „Обединените патриоти“.“ Опитомяват се животни, опитомяват се хора от по-нисък статус, опитомяват се роби и така нататък, и така нататък. Ако Вие сте свикнали с подобна лексика, ние тази лексика я отричаме и тя е недопустима в Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, нека да успокоим страстите!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Между другото, госпожо Председател, от първия ред бяхме наречени „идиоти“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: …буквално и Вие не казахте нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не съм чула, господин Станилов, не мога да чувам всичко.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (встрани от микрофоните): Да сте чула.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Относно това, че имам специално отношение към Патриотите, мисля, че грешите. Колеги, имам еднакво отношение към всички парламентарни групи.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): За Марешки не ми отговорихте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За Марешки ще отговоря, когато се запозная със стенограмата, да видя какво точно е казал господин Марешки. Аз не съм била в залата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Вие бяхте в залата. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, излизайки от залата): На мен ми се налага санкция, а другите правят каквото си искат. (Викове от ДПС: „Хайде, хайде.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Успокойте се, господин Ангелов! Моля Ви!
Заповядайте, господин Марешки, за декларация от името на парламентарна група.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Доколкото разбирам от Програмата на Народното събрание за седмицата, утре в дневния ред ще обсъждаме сделката за покупката на скъпи бойни самолети. Очевидно някой много бърза.
Както знаете, Политическа партия „Воля“ внесе Проект за решение за Мораториум върху неразумното харчене на близо 6 млрд. лв. През изминалите дни нашите опоненти многократно повтаряха. Ако не храниш своя армия, ще храниш чужда. Те се заиграха със страховете на българските граждани, твърдейки, че едва ли не има непосредствена военна опасност за България, при това от съседни държави. По-голям абсурд от това не бяхме чували!
В същото време хората се чудят как да си плащат повишените битови сметки след поредното увеличение от 1 юли. Ежедневно в семействата се говори за здравето, за битовите разходи, за образованието, за пенсиите, както и за битовата престъпност. Темата „Кой ще ни напада по въздух“ силно се надявам, че е приоритетна за българите.
Всичко това поставя ключовият въпрос: Кои са държавните приоритети в момента? Аз мога веднага да Ви отговоря, без да правя социологическо проучване или референдум за милиони левове.
За да се аргументирам, с екипа ми извадихме водещите новини в националните медии през последната една година, в която Вие управлявате. Огромен процент от новините е свързан именно с протести в здравеопазването, в образованието, заради ниски или неизплатени заплати, ниския стандарт на живот.
Ще дам няколко конкретни примери: 28 април 2017 г. – „закриват 100-годишно училище в Асеновград заради липса на ученици“; 18 май – „София – с трайно замърсяване на въздуха“; 6 юли – „токът, топлата вода и парното поскъпват от 1 юли“; 25 юни – „национален протест на полицаите от 5 юли“; 5 юли – „полицаите излязоха на протест“; 6 юли – „всяка година българите намаляват с над 42 хиляди души“; 7 юли – „лекари на протест срещу насилието след агресия в столичната болница „Шейново“; 14 октомври – „протест на пожарникари за повишаване на заплатите и подобряване на условията на труда“; 8 ноември – „над 26% от лекарите у нас са в пенсионна възраст“; 10 ноември „отбелязва най-високите цени на хранителните продукти“; 21 ноември – „протест срещу войната по пътищата, некачествените пътища, липса на адекватно регулиране“; 12 декември – „заплашени болници от закриване заради тежко финансово състояние“, 10 общински болници; 27 март – „на челно място сме в Европа по брой на жертвите на катастрофи“, „ще промени ли статистиката въвеждането на по-строги наказания“; 28 март – „със 17 хиляди само за година са се увеличили българите, отишли на работа в Германия“, голяма част обаче стават жертва на нелоялни работодатели; 31 януари – „ще приватизират ли общинската болница в Нова Загора, която е на ръба на фалита, няма средства за лекарства и консумативи, липсва и персонал“; 11 февруари – „защо лични лекари могат да спрат да записват нови пациенти и какво предизвиква напрежение в съсловието“; 25 февруари – „първи национален протест на служителите на затворите и съдебната охрана“, „ще сближат ли позициите си протестиращи и управляващи“; 11 април – „протест на хората с увреждания срещу реформите в ТЕЛК“, „премиерът Борисов обещава източването на средствата от системата да спре“; 12 април – „населението на България застарява и намалява“, „какво е бъдещето на страната според ЕВРОСТАТ“; 25 април – „протест на столичани срещу високите мартенски сметки за парно“, „недоволните поискаха промяна в начина на изчисление на сметките“; 27 април – „прокуратурата образува предварителни производства за безстопанственост срещу 15 болници, в още 13 – започват нови проверки“; 10 май – „над 1 млн. 100 хил. лв. са източени от Здравната каса в Пловдив чрез схема за фиктивни аптеки и дублирания на скъпоструващи медикаменти“; 12 май – „медицински сестри на протест, в Международния ден на сестринството те поискаха достойно заплащане“; 19 май – „протест на розопроизводителите – от Казанлъшко и Шуменско блокираха пътища“, „държавата ще осигури субсидия“ и така нататък. Миналия ден 42 хил. долара не достигат на поредното българче, за да бъде спасен неговият живот.
Уважаеми колеги, сега е моментът да бъдем истински родолюбци и добри политици. Това са новините, това са част от новините, една малка извадка от новините в централните медии, които ни показват какви са проблемите на българския народ и какви трябва да бъдат приоритетите на управляващите, на народните представители, излъчени от този български народ. В нито една новина не се чу никаква заплаха за въздушно, пехотинско, подводно или всякакво друго нападение над България. Чу се за фалиращи болници, недостойно заплащане на лекарите, недостойно заплащане на учителите, недостойно заплащане на полицаите и свързаните с това лошо здравеопазване, лошо образование и ширеща се битова престъпност.
Това са приоритетите на българския народ, уважаеми родолюбци, така наречени патриоти, и най-вече, уважаеми Министър Каракачанов! Затова ние Ви искаме оставката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки! Господин Марешки, само секунда! Говорите по тема от дневния ред, а съгласно чл. 54, ал. 6 от Правилника може да се изказвате и да правите декларация от името на група, но не по въпроси, които са в дневния ред.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Но в днешния ден нямаме такъв дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В дневния ред на седмицата е тази тема, така че…
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Ще я коригирам тогава малко! Ще говоря малко настрани!
РЕПЛИКА: Няма право, няма право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да говорите по точката от дневния ред.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да, всъщност няма проблем да поискам и оставката на министър Каракачанов заради неспазване на приоритетите на българското общество.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Няма оставка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Първо, не се обаждайте, от място. Второ, не говоря дали се иска оставка, или не. Говоря темата, по която говори господин Марешки.
Заповядайте, господин Марешки!
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Той иска оставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може да поиска каквото си иска. (Смях.)
Заповядайте, господин Марешки!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: За това, колеги, призоваваме Ви да се обърнете към вашите избиратели. Най-накрая да се обърнете към Вашата съвест и да прецените кое е разумно и кое е правилно за българския народ. Благодаря Ви и успех в размишленията! (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Колеги, днес на гости в парламента са студенти от специалност „Международни отношения“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нека да ги поздравим с „Добре дошли!“. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към точка първа от дневния ред, а тя е предложението на основание чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители: Красимир Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.
Законопроектът е с мотиви към него и предварителна оценка на въздействието съгласно методологията.
Заповядайте да изчетете доклада на Комисията по правни въпроси, господин Кирилов, за съответния законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.
На свое заседание, проведено на 14 март 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.
На заседанието присъства – от Висшия адвокатски съвет – адвокат Валя Гигова.
Господин Христиан Митев представи мотивите на Законопроекта, като посочи, че предлаганите промени са свързани с необходимостта от налагане на по-тежки наказания за бракониерите. Предлага се повишаване на минималния размер на глобата и се въвеждат по-високи наказателни санкции при повторност. Със Законопроекта се цели постигането на индивидуална и генерална превенция на наказанията за незаконен улов на риба.
По Законопроекта са постъпили становища от Върховния касационен съд и от Министерство на правосъдието.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Димитър Лазаров, Христиан Митев, Данаил Кирилов, Крум Зарков и Симеон Найденов.
В хода на дискусията господин Лазаров предложи вносителите да разгледат възможността за прецизиране на част от предлаганите промени.
Господин Митев посочи, че подкрепя становището на Върховния касационен съд за подобряване на предлаганите разпоредби.
Господин Найденов посочи, че няма да подкрепи Законопроекта, като изрази несъгласие със завишаване на предлаганите санкции.
От името на Висшия адвокатски съвет госпожа Гигова изрази отрицателно становище към Законопроекта.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 2 гласа „за“, без „против“ и 15 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от Красимир Илиев Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНДРИАН РАЙКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от народния представител Красимир Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 16 май 2018 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В работата на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието, храните и горите – Атанас Добрев, заместник министър, Ивайло Симеонов – директор на Дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“, и Христо Рангелов – старши юрисконсулт в Дирекция „Правна“. От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – Галин Николов – изпълнителен директор.
Законопроектът беше представен от народния представител Красимир Богданов, според който с промените се цели повишаване на ефективността на наказателното производство при бракониерски улов.
Със Законопроекта се правят промени в чл. 238. Предлага се санкциите по тази разпоредба да бъдат налагани на всеки, който лови риба, дори без да е констатиран улов. Отпада признакът „немаловажен случай“, завишава се минималният размер на глобата и се въвеждат санкции при повторно извършване на деянието.
Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип Законопроекта, като прави конкретни предложения за прецизиране на текстовете.
В заключение, Комисията по земеделието и храните с 13 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от народния представител Красимир Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Райков.
Откривам разискванията по темата. Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
АТАНАС СТОЯНОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Само да Ви кажа, че моето изказване е становище на вносител.
Уважаеми колеги, предложените от нас промени в Наказателния кодекс се основават на убеждението ни, че са нужни по-сериозни наказания във връзка с бракониерството в страната. България е една от малкото държави в Европейския съюз, които наказват бракониерския улов и риболов на риба с мрежи и взривни вещества единствено и само с административно наказание.
През последните 10 години е налице тенденция към рязко увеличаване броя на любителите риболовци. Техният брой към момента, по актуални данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, възлиза на повече от 400 000 души за година. С нарастване на броя им нараства и възможността за злоупотреби с любителските права на риболовците по вътрешните водоеми на страната, река Дунав и Черно море.
След 1989 г. сме свидетели на използване на нерегламентирани средства за улов на риба с цел печалба, като в по-голямата част от нарушенията се използват забранените от Закона за рибарството и аквакултурите за ползване във вътрешните водоеми хрилни мрежи и електроуреди без съответните надлежни разрешителни.
Сега действащият закон забранява използването на такива уреди във вътрешните водоеми на страната, като санкционира употребата им само с налагане на административно наказание – глоба. Често пъти размерът на улова при използването на нерегламентирани средства и приспособления многократно надхвърля максимално разрешения за улов в размер от 3 килограма.
По информация от извършени проверки на Изпълнителната агенция се установява, че често пъти бракониерският улов на риба достига количества дори над 100 кг в денонощие, което генерира огромни печалби за нарушителите и представлява нелоялна конкуренция за пазара на риба и аквакултури, подбивайки тяхната пазарна стойност. Тези драстични нарушения водят до обезрибяване на вътрешните водоеми в страната, до нарушаване на екологичното равновесие и нормалната популация на рибните ресурси, който факт косвено рефлектира върху риболовния туризъм в страната.
Приходите в бюджета на България основно се формират от данъци, акцизи и туризъм. Туризмът в България не е свързан само с развитието на курортите по нашето Черноморие, Банско, Пампорово и Боровец. Немалка част от местата за отдих и туризъм са свързани с малки населени места във вътрешността на страната, разположени край водоеми, в които голяма част от туристите са именно български любители риболовци, практикуващи речен, езерен или язовирен риболов. Най-пряко засегнати от бракониерските набези са именно тези малки населени места, в които единственият поминък на населението е свързан със селския туризъм и в които се наблюдава отлив на туристи поради тоталното обезрибяване на водоемите. Това обезрибяване продължава вече повече от 20 години.
В регистрите на Изпълнителната агенция присъстват доказано бракониери рецидивисти, които са залавяни многократно да бракониерстват. Имат влезли в сила и неплатени десетки актове за хиляди левове за нерегламентиран улов с мрежи и ток. Това са лица, които нямат и един ден трудов стаж и се препитават цял живот с незаконен улов, продажба и пласиране на риба. Мнозина от тях са с условни присъди за извършване на престъпления от всякакъв характер.
По сега действащите нормативни разпоредби след влизане в сила на наказателното постановление за наложена глоба за нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите издаденият изпълнителен лист следва да бъде изпратен на Националната агенция за приходите или от съда – служебно, или от Изпълнителната агенция. Тъй като сумите са незначителни в сравнение с другите вземания на НАП, не се събират своевременно и се погасяват по давност с изтичане на 5-годишния срок от издаването им.
Трябва да отбележим и факта, че в началото на тази година Европейският съюз гласува нови правила за риболова на Стария континент. Най-важната точка, приета от Европейската комисия, е абсолютната забрана на импулсен електрически ток за риболов във всички страни – членки на Европейския съюз. Забранява се също използването на теглени риболовни съоръжения и статични мрежи във водоемите, забранени за стопански риболов. Ограничава се уловът на морски бозайници, морски птици и морски влечуги, включително специални разпоредби за защита на чувствителните местообитания. Държавите – членки на Европейския съюз, разполагат с 18 месеца след влизането в сила на този регламент за приемане на съответните регионални правила в отделните страни.
С предложената законодателна промяна целим повишаване минималния размер на глобата по ал. 1 на чл. 238 на 200 лв., като въвеждаме по-високи наказателни санкции при повторно извършване на деянието. Считаме, че по този начин много по-добре ще бъдат изпълнени целите на индивидуалната и генералната превенция на наказанията за незаконен улов на риба в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Това беше становище от името на вносител.
Откривам разискванията по темата.
Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата и като един от вносителите на въпросната промяна в Наказателния кодекс.
Нашето предложение се базира, първо, на редица несъвършенства на сега действащия Наказателен кодекс, които не третират случаите, които засягат бракониерски риболов, в няколко направления.
В страната има около 400 000 редовно регистрирани риболовци, които търпят щети от незаконния улов на риба. Техните права са сериозно нарушени чрез тези несъответствия на Наказателния кодекс, за които говорим.
На второ място, с бракониерския риболов се уврежда биоразнообразието, намалява се популацията на различни видове риба и речни обитатели, което също трябва да бъде защитено.
В този смисъл Наказателният кодекс не третира случаите, в които има опит за извършване на престъпление. Затова сме направили предложение за промяна в чл. 238, където думата „улови“ трябва да бъде заменена с думата „лови“.
Към този момент, когато един нарушител, един бракониер бъде заловен на самия водоем с някакви взривни или отровни вещества в него, с които се готви да извърши такова престъпление, Законът не го окачествява като нарушител и по този начин много трудно след това може да му бъде потърсена наказателна отговорност.
Другата част от нашето предложение касае така наречените хрилни мрежи, ние сме записали „всякакъв вид мрежи“. Най-честите нарушения са извършени именно с такъв мрежов улов.
По данни на различните рибоопазващи организации в България над 60 км мрежи са заловени към момента, но Наказателният кодекс не третира това като нарушение.
Предлагаме да отпаднат така наречените немаловажни случаи или по-скоро маловажни случаи, както е записано в Закона, тъй като тук, уважаеми госпожи и господа народни представители, не говорим за улов с въдица, ръце и така нататък, а говорим за улов с взривни, отровни или зашеметяващи средства и всякакъв вид мрежи. Не може да има маловажен случай при използването на такива средства – те очевидно биват прилагани, за да бъде хванато голямо количество риба и различни обитатели. Поради тази причина трябва да отпаднат маловажните случаи в Закона, тоест всеки един нарушител трябва да носи наказателна отговорност.
Променяме самите наказания, като ги завишаваме двойно. Определено санкция от 100 лв. в 2018 г. не звучи сериозно, когато човек е заловен, пак да подчертая, не с една въдица край водоема, а с взривни, с отровни вещества и с мрежи. Тоест той отива там, за да извърши тежко увреждане на рибната популация, а не да лови някаква риба, която е за собствена консумация.
По този начин се надяваме Законът да има и превантивно действие спрямо такива нарушители, тоест когато санкцията е завишена двойно, тя ще предпази или ще прекрати, или до голяма степен ще намали възможностите за извършване на такова престъпление.
Затова, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз Ви призовавам на първо четене да бъде приета тази поправка на Наказателния кодекс, а тя кореспондира пряко с приетия само преди броени дни Закон за рибарството и аквакултурите. Вероятно подлежат на корекция нашите предложения, но това може да стане между първо и второ четене и трябва да бъде в пряко съответствие с приетия Закон за рибарството и аквакултурите.
Смятам, че двата законопроекта се допълват. Ще направим добро дело за популацията на риби и за забрана по-скоро или за премахване възможността за бракониерски риболов, ако заедно със Закона за рибарството и аквакултурите направим и промените в Наказателния кодекс. Тогава в цялата си пълнота ще имаме справедливо решение, което ще бъде от полза на голяма група български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Реплики към изказването на господин Богданов? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Лазаров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател!
Ще гласувам „за“ този законопроект, макар и с доста големи резерви. Стремежът, когато органите на една организация, институция не могат или не искат да се справят с административнонаказателни разпоредби, всичко да се прехвърля в частта на наказателното право, всичко да става престъпление говори за това, че или няма контрол, или тази институция не иска да работи, или просто иска да се разтовари от своите задължения.
Да, този законопроект беше обсъждан, макар представителите на ИАРА и другите контролни органи да казаха, че от 300 и колко хиляди членуващи или имащи билет за риболов – там има, разбира се, и непълнолетни, и други лица, много малък е броят на онези, които извършват такива нарушения. Не ни бяха представени данни колко такива акта има – 2000, 3000, 4000 констатирани нарушения, за да бъде обосновано, че след като не може с административнонаказателното наказване да бъдат преустановени в този случай, да минем към наказателното производство. Видите ли, някак си нещата се прехвърлят на Министерството на вътрешните работи, на разследващите органи, на прокуратурата, вместо някой по-отговорно да си върши работата. Да, има затруднения – беше споменат Законопроектът за аквакултурите, там го дебатирахме, също го гласувахме.
Споменава се случаят, когато някой лови с взрив. Има си текстове в Наказателния кодекс, в Глава „Общоопасни престъпления“ – ако някой лови с взрив, си има отделно предвидени наказания за това, че борави с такива вещества или хвърля химикали. Има си текстове в „Общоопасни престъпления“! Ако тук ни бъдат посочени случаи, хипотези, когато има такива констатации, но не е имало никакви последици, да, аз съм съгласен. Принципно – да, занижени са наказанията в текстовете на сега действащия Наказателен кодекс, нормално е да бъдат повишени.
Между първо и второ четене трябва много внимателно и прецизно да бъдат разгледани тези текстове, защото, съгласете се, да се носи наказателна отговорност за това, че някой лови – ама дали е уловил, или не е уловил риба, или е непълнолетен, или едно дете – то не носи наказателна отговорност. Но един непълнолетен или един пълнолетен гражданин идва не малко, доста в повече от нормалното регулиране на отношенията и санкциите са административнонаказателни и наказателни разпоредби.
Да, сега има такива наказателни разпоредби в Наказателния кодекс – който улови риба в немаловажен случай. Тоест количествата все пак трябва да са поне повече от една риба, за да носи наказателна отговорност, защото там има и повторност – не искам тук да влизам в дебрите на Наказателния кодекс.
Ще подкрепя Законопроекта, предполагам и колегите от нашата група, но, повтарям, с резервата, че има и други опити, когато искаме от административнонаказателните разпоредби, без да даваме статистика колко такива има наложени, колко има отменени от съда при внесени административнонаказателни актове, какви са основанията, ние да го прехвърляме на полицията, на прокуратурата и да отива в наказателното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Реплики към изказването на господин Лазаров? Няма.
Господин Попов, заповядайте за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз разбирам целта на този законопроект, но мисля, че тя няма да може да бъде постигната с тези текстове. Мисля, че сега действащият наказателен текст в нашия Наказателен кодекс, по отношение на това деяние, е много по-добре описан. Да, наистина може да се завиши размерът на наказанието в сега действащия Наказателен кодекс. Но по този начин, уважаеми вносители, от едно резултатно престъпление – улавянето на рибата, чийто вредоносни последици настъпват със самото изпълнение на целия състав на деянието, именно уловът на рибата, Вие наказвате на практика тук опита.
Вие заменяте думата „улови“ с думата „лови“, което е опит към осъществяване на това престъпление чрез забранени средства в забранени водоеми.
Наистина, прав е господин Лазаров, в сега действащия Наказателен кодекс на държането и използването на взривни, отровни, зашеметяващи вещества, само по себе си, също е престъпление. От тази гледна точка аз лично няма да подкрепя на първо четене този законопроект. Нещо повече, записали сте „с всякакъв вид мрежи“.
Уважаеми народни представители, има мрежи и по два, три метра – съвсем малки, с които дори да се извърши това деяние, с тези мрежи няма как да настъпят огромни, вредоносни последици, за да бъде толкова общественоопасно, че да бъде въздигнато в престъпление. Може действително един непълнолетен, малолетен гражданин, с една мрежичка от пет-шест метра на практика да лови риба, без значение дали е уловил. Вие казвате: „носите наказателна отговорност“, „преследване от държавата“, „съд“ и така нататък, което идва в повече“.
Поради тези причини аз няма да подкрепя на първо четене този текст, защото почти няма какво да се санира в него между първо и второ четене. Няма как, мисля, да бъдат подобрени тези текстове. Съгласни сме да се вдигне наказанието, но в сега действащия текст на Наказателния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Реплики?
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател! Приемам част от аргументите, които бяха изказани от господин Лазаров и господин Попов преди малко, но тук пак съм длъжен да напомня, че промените не засягат любителския риболов. Ние не говорим за хора или деца, както Вие казвате, които са отишли на реката с ръце или с една въдица да упражняват любителски риболов. Говорим за действия, които предизвикват тежки престъпления, когато се касае за голямо количество риба, когато се касае за взривни, упойващи и отровни вещества.
Що се касае до мрежите? Споменах преди малко, че към момента има заловени около 60 км такива мрежи. Това е най-често употребяваното средство за бракониерски риболов в България. Както казахме, Законът не третира такова нарушение, не третира такова престъпление. Много от рибоопазващите организации, които са сключили споразумение с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) да подпомагат нейната дейност при опазване на водоемите, срещат сериозна съпротива от бракониерите. Често се стига до ръкопашни схватки, до престрелки дори, ако щете, понякога, което наистина създава една невъзможност на Изпълнителната агенция да упражнява чрез тези рибоопазващи организации своята нормална дейност по опазване на рибата и останалите водни обитатели.
Затова промените, които предлагаме, са в такъв вид. Да, може би има известно основание по отношение на термина „улови“ или „лови“, затова между двете четения може да коригираме този въпрос.
Определено аргументите, че не е извършено престъпление, ако бъде променен Наказателният кодекс в тази посока, имат основание. Но нашата идея тук е била и по искане на рибоопазващите организации, на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури беше точно такава, че много пъти са залавяни хора, които се готвят да извършат такова престъпление. Когато отиваш с упойващи или отровни вещества, или отиваш с кабелите на акумулатора над самия водоем и теб те хващат в този момент още преди да си уловил риба, естествено ти не носиш никаква наказателна отговорност по сега действащия кодекс, тъй като не си извършил съответното престъпление.
Такива са нашите аргументи. И пак да Ви призова да подкрепите на първо четене предложения Законопроект, като съответно в частите, които коментирахме преди малко, сме готови да коментираме и да направим промяна между двете четения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Богданов.
Втора реплика ще има ли?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател! Господин Попов, ние се учудваме конкретно за това, че БСП няма да подкрепи този законопроект, който предлагаме, защото това бракониерство е проблем на България вече 30 години.
Какъв е размерът на бракониерството? Има различни статистики, някои казват: „много малки са случаите, които са засечени, декларирани“ и така нататък. Всички обикаляме страната, знаем по села и по градове в страната хората какво говорят и знаят, че това е масово явление. Това масово явление трябва да бъда приключено. Ние сме длъжни да спрем това безумие, което се случва 30 години в България. Не мога да разбера защо БСП е против това да бъдат наложени по-големи санкции на тези бракониери? Защо няма да подкрепите тогава Законопроекта? Ако имате някакви предложения и искате да бъде изчистен, между двете четения може да направите своите предложения, и ако са разумни, ние ще ги подкрепим. Не мога да приема аргумента от Ваша страна. Вие все едно заставате на страната на бракониерите по този начин. Това правите в момента.
Ако целите, не нещо друго, чисто политически или някакви други неща, бих разбрал. Но да имате аргументи срещу това, че искаме да повишим санкциите, че искаме да има, включително и за проблема, за който се говори „лови“ и „улови“.
Господин Попов, към Вас ми е репликата – „лови“ и „улови“. Извинявайте, когато някой подготвя убийство и имаш достатъчно данни, че той подготвя убийство, не го ли залавяш преди да е направил убийството, като имаш данни? Защо трябва да изчакаме някой да улови рибата, за да го осъдим? Малко е нелогично. Когато някой подготвя убийство, по принцип гледаш да го хванеш преди да го извърши, не чакаме да убие някого, нали?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Не е административно наказание.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Няма значение. Въпросът е друг, че когато подготвяш и тръгнеш да уловиш такива огромни количества. Поне такава е била нашата логика. Трябва да имат респект и трябва да знаят, че без значение дали „лови“ или „уловява“, този човек трябва да има респект. Така че това е била нашата логика. Може да не е прецизирано точно, нали може да се намери друг текст. Но дайте шанс на този законопроект, наистина да може да сложим някакъв ред, защото това е 30 години бракониерство в България, то е в огромни размери, това е факт – негласно, всички го знаят. Така че надявам се наистина БСП да промените Вашата позиция, да бъдете по-отговорни, а да не търсите само политическите дивиденти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Трета реплика ще има ли?
Заповядайте, господин Попов за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ангелов, не съм съгласен с внушенията, които се опитвате да правите тук от тази трибуна. Именно защото сме отговорни – това е Наказателен кодекс и не може така да се променя, без да се държи сметка за основни правни принципи в наказателното право. Защото именно това сте направили Вие. Вие тук сливате опита с довършеното престъпление. И сега има текстове в Наказателния кодекс и нищо не пречи на правоприлагащите органи да си изпълняват задълженията. Въпросът е дали те ги изпълняват?
По отношение на другата реплика на колегата. Вие сте записали, уважаеми колеги, първо, в буква „г“ думите „в немаловажен случай се заличават“, същевременно горе пишете „всякакъв вид мрежи“, тук, Вие действително сте го записали, не става въпрос за любителски риболов, но „всякакъв вид мрежи“ този термин, всичко което е мрежа било то един, два, три, пет или 50 метра, има дори и мрежи, които са въдица, не зная как точно се казваха. Това също го вкарвате като престъпления. Ето това е нестабилността в този текст.
Пак повтарям, ние не сме против вдигане на наказанията, но съществува в настоящия Наказателен кодекс достатъчно добър текст. Нека да бъдат вдигнати наказанията, борим се срещу този вид престъпления – срещу бракониерството, но с този текст няма да се получи нищо. Това е нашето становище. Само ще се вкара в Наказателния кодекс излишен текст, който и сега го има като текст в Наказателния кодекс, излишен текст, който освен това няма нищо общо с правната логика в наказателното право. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Следващо изказване?
Колеги, ще има ли изказвания? Не виждам изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля, поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-11, внесен от народния представител Красимир Богданов и група народни представители на 21 февруари 2018 г.
Гласували 128 народни представители: за 93, против 7, въздържали се 28.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка, която е внесена от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ЕДИННИЯ ПАТЕНТЕН СЪД.
Кой ще ни запознае с доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, № 802-02-12, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
На свое заседание, проведено на 30 май 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, № 802-02-12, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката: господин Лъчезар Борисов – заместник-министър, и госпожа Елиза Дилова – главен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“.
Господин Борисов представи Законопроекта като подчерта, че Република България е ратифицирала Споразумението относно Единния патентен съд на 8 април 2016 г. и посочи, че Споразумението предвижда създаването на Единен патентен съд с юридическа правосубектност във всяка договаряща държава членка.
Беше отбелязано, че Протоколът за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд е подписан от името на правителството на Република България на 11 септември 2017 г. при условие на последваща ратификация, като самото Споразумение предвижда период на предварително изпълнение на институционалните, организационните и финансовите разпоредби.
Господин Борисов изтъкна, че до момента протоколът е ратифициран или приет от Естония, Белгия, Финландия, Италия, Холандия, Великобритания, Швеция, Люксембург, Франция и Дания, като размерът на вноската на Република България ще възлиза на 17 760 евро за първата година и 10 600 евро за втората година.
При обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Данаил Кирилов и Пенчо Милков. В отговор на поставения от господин Милков въпрос беше изтъкнато, че всички спорове за разрешаване на патенти ще бъдат разглеждани само от този общ орган.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, № 802-02-12, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, № 802-02-12, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Процедура, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, правя процедура за второ гласуване на току-що гласувания и приет на първо гласуване законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за второ гласуване на предложения законопроект.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, представете текста за гласуване, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд
Член единствен. Ратифицира Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд, подписан от Република България на 11 септември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста – наименованието на закона и член единствен.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и съдържанието на член единствен, представен по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
„Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и съдържанието на параграф единствен съгласно текста на вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД.
Вносители са Емил Димитров и група народни представители.
Докладът е на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г.
На две редовни заседания, проведени на 15 и 22 март 2018 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г.
На заседанието, проведено на 15 март 2018 г., присъстваха от Министерството на финансите: Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Татяна Накова – държавен експерт в дирекция „Данъчна политика“, Виолета Баева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“; от Агенция „Митници“: Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“, Светослав Владимиров – началник отдел „Разузнаване и разследване на акцизните нарушения“; от Националната агенция за приходите: Васил Панов – директор на дирекция „Контрол“; от Министерството на вътрешните работи: старши комисар Стоян Темелакиев – заместник-директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Георги Чергов – началник на Девети отдел в ГДБОП и ръководител на Международния координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари; от Министерството на енергетиката: Красимир Първанов – заместник-министър, и Владимир Янков – експерт; от Министерството на икономиката: Теменужка Янкова – съветник, и Иван Павлов – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Ангел Попов – заместник-министър; от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“: Станимир Пеев – председател, и Румен Младенов – главен секретар.
Законопроектът беше представен от народния представител Емил Димитров, който акцентира върху необходимостта от нормативна уредба, която да регламентира дейността, свързана с производството и търговията с петролни и газови продукти в Република България. Проектозаконът има за свои основни цели да идентифицира икономическите оператори, извършващи дейности, свързани с нефтопродукти, да намали сивия сектор в основен бранш на българската икономика, да повиши събираемостта на митнически и данъчни задължения от тези дейности, както и да осигури лоялна конкуренция на пазара на горива в страната.
Министерството на финансите и приходните агенции – НАП и Агенция „Митници“, към момента не могат да решат проблема с контрабандата на горива и нелоялната конкуренция, защото работят с общо законодателство – Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за данък върху добавената стойност, както и нормативните актове по прилагането им, което регулира множество дейности, без да отчита спецификата им. В този смисъл се налага необходимостта от специфично регулиране на сектора, който устойчиво да повиши приходите в държавния бюджет.
Проектозаконът въвежда регистрационен режим на икономическите оператори, без да се създава сериозна административна намеса, каквато би се създала с лицензионен режим. Въвеждането на складови наличности за съхраняване на горива, въвеждане на обезпечение за извършване на дейности по смисъла на Закона, минимални изисквания към физическите лица, които управляват тези дейности, поставянето на равни и ясни критерии към всички икономически оператори са основните мерки, които следва да гарантират доброто функциониране на пазара. За първи път се въвеждат определения за понятия като „търговия на едро“, „търговия на дребно“, „съхранение на нефтопродукти“, „транспорт на нефтопродукти“ и „бензиностанция“.
Предвижда се административното регулиране да се извършва от министъра на икономиката, подпомогнат от нарочно специализирано звено.
За осъществяване на сътрудничество между държавните органи и лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се създава Консултативен съвет към министъра на икономиката, който е съвещателен орган и в него участват по един представител на всички държавни институции, ангажирани с прилагането на Закона, и представител на браншови организации, на лица, осъществяващи икономическите дейности по чл. 2, ал. 1.
Становище от Министерството на финансите представи госпожа Людмила Петкова, която изрази принципна подкрепа за създаването на нормативна уредба, която да регулира икономическите отношения, свързани с търговията на продукти от нефтен произход. Законопроектът създава ясни правила и правна сигурност за икономическите оператори и предотвратява възможностите за злоупотреби с горива.
Едновременно с това наличието на специализирано законодателство ще подпомогне и компетентните органи от двете приходни агенции – Агенция „Митници“ и НАП, да осъществяват по-ефективен превантивен и последващ контрол и превенция и борба срещу укриването на данъци и намаляване на дела на сивата икономика и повишаване на бюджетните приходи. Госпожа Петкова обърна внимание на необходимостта от задълбочен анализ при синхронизиране на специалния закон и общото законодателство с цел избягване на дублиране и допускане на неясноти, както и изготвяне на оценка по отношение на съответствието с правото на Европейския съюз.
Госпожа Светла Генова представи становището на Агенция „Митници“, която също подкрепя създаването на отделен закон за горивата, който да регулира икономическата дейност с нефт и нефтени продукти. Насочи вниманието към връзката и влиянието, което ще окаже този закон върху прилагането на режима на отложено плащане на акциз от лицензираните складодържатели.
В обхвата на секторния закон попадат бензинът, газьолът, керосинът, тежките горива, втечненият пропан-бутан, енергийните продукти, които са предназначени за използване на моторно гориво и гориво за отопление, а в Закона за акцизите и данъчните складове обхватът на енергийните продукти е много по-широк.
Господин Васил Панов от Националната агенция по приходите изрази мнение, че Законопроектът е дългоочакван и необходим поради съществуващите големи затруднения, свързани с определянето на обекти като „ведомствени бензиностанции“. Законопроектът като цяло е добър и може да се усъвършенства между първо и второ гласуване.
Господин Ангел Попов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Красимир Първанов – заместник-министър на енергетиката, и госпожа Теменужка Янкова – съветник към Министерството на икономиката, изразиха принципна подкрепа за Законопроекта и изказаха мнение, че съществуващите несъвършенства могат да се преодолеят.
В проведените разисквания по представения законопроект взеха участие следните народни представители: Георги Търновалийски, Драгомир Стойнев, Валентин Николов, Дора Христова, Александър Сабанов, Йордан Апостолов, Калин Василев и Стефан Бурджев. Те поставиха въпроси към представителите на държавните институции и вносителя, на които се отговори подробно и се пое ангажимент за прецизиране на определени текстове.
На заседанието, проведено на 22 март 2018 г., присъстваха отново представители на изпълнителната власт и представители на следните браншови организации: Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт, Съюза на международните превозвачи, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската петролна и газова асоциация, Асоциацията на земеделските производители в България, Националния съюз на говедовъдите в България, Асоциацията на млекопреработвателите в България, Асоциацията на производителите, разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан, Камарата на строителите в България, Българската стопанска камара, Националната асоциация на зърнопроизводителите и други заинтересовани неправителствени организации.
От името на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ) и Съюза на международните превозвачи господин Миролюб Столарски изрази принципна подкрепа на Законопроекта, тъй като той е насочен срещу сивата икономика и цели преодоляване на нелоялната конкуренция в транспортния сектор. Изказа съображение относно изискуемата гаранция от 3000 лв. и мерките за уеднаквяване на изискванията спрямо българските превозвачи, напускащи страната, и чуждите, влизащи в България. Становища по изказаните съображения изразиха господин Ангел Попов и народният представител Емил Димитров.
Господин Венцислав Върбанов представи становището на земеделските производители, в което акцентира върху определени текстове от Проектозакона, засягащи сектора, и притеснения относно налаганите изисквания спрямо земеделските производители. Според тях, като крайни потребители на горива, те не би трябвало да влизат в обхвата на Закона, но подкрепят санкционирането на земеделски производители, които продават горива. Основните им опасения са свързани със задължението за поставяне на нивомери на съдове за съхранение на горива за техните нужди, което ще доведе до ненужни разходи, тъй като и в момента те подават информация в Националната агенция за приходите при получаване на горива. Други изисквания според тях, затрудняващи дейността в земеделския сектор, са изискванията за образование и необходим трудов стаж.
Господин Димитров изясни, че тези условия не са насочени към земеделските производители, а към управителите на търговски обекти – бензиностанции.
В отговор на поставените въпроси господин Васил Панов – директор на дирекция „Контрол“ към НАП, поясни, че изискването за нивомери и декларирането на всички съдове за съхранение на горива съществува и в момента, но проверките доказват, че то не е изпълнено или е изпълнено частично.
Господин Георги Палпурин от Асоциацията на разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан в България представи основните притеснения на Асоциацията, че в Проектозакона се залага висок, нелогичен праг в посока изискванията за складови мощности – 500 кубика, което ще доведе до невъзможност да се използват наличните складове, а новопостроените трябва да бъдат извън населени места. От наличните складове много малко ще отговарят на изискванията, а срокът от шест месеца, заложен в Законопроекта, е недостатъчен за изграждане на нови складови мощности и е необходим голям финансов ресурс.
Представители от бранша изразиха обратно мнение на изказаното от господин Палпурин относно необходимостта за налични собствени газови бутилки, а именно, че и към момента има такова изискване. Отговорността за тези съдове под налягане е на собственика на бутилките, тоест на фирмата, която оперира с тях. Ако няма минимално изискване за брой бутилки, се стига до нелоялна конкуренция, в която едни разпространители купуват бутилки, а други ги ползват.
Бяха направени предложения за провеждане на работни срещи, с цел уточняване и сближаване на позиции.
След заседанието бяха проведени работни срещи и дискусии в Министерския съвет, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на енергетиката, Министерството на транспорта, Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите с участието на вносители на Законопроекта, представители на изпълнителната власт и браншови организации.
Постъпиха конкретни предложения от организации на земеделските производители, а именно: господин Явор Гечев – от името на Национален съюз на земеделските кооперации в България, господин Венцислав Върбанов – от името на Асоциацията на земеделските производители в България, господин Костадин Костадинов – от името на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Предложения постъпиха и от Асоциацията на разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан в България от името на господин Георги Палпурин, от браншовите организации в транспорта – Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт и Съюза на международните превозвачи, от името на господин Миролюб Столарски.
Предложения за текстове, формулирани от браншовите организации, бяха възприети от работната група с участието на вносителите и се постигна съгласие за следните промени в Законопроекта:
В чл. 2, ал. 1 да се създаде нова т. 7 със следния текст:
„7. Временно съхранение от земеделски производител, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, на негови собствени продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели, по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствената икономическа дейност на земеделския производител, които не подлежат на последваща продажба.“
В чл. 2, ал. 2 да се създаде нова т. 4 със следното съдържание:
„4. производството на горива от преработката на отпадъци.“
В чл. 5, ал. 2 след думите „Министерство на енергетиката“ да се добави „Министерство на земеделието, храните и горите“.
Досегашният текст на чл. 7 става ал. 1 и в нея т. 1 да се измени, като придобие следната редакция:
„1. да е търговец, регистриран по Търговския закон, по Закона за кооперациите или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или да е земеделски производител, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, който извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7.“
В чл. 7 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) За да бъде регистрирано за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7, всяко лице трябва да отговаря на следните допълнителни изисквания:
1. да бъде регистрирано като земеделски производител по Закона за подпомагане на земеделските производители; и
2. да притежава техника и/или да има наета и/или да има права за ползване на техника, регистрирана по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.“
В чл. 8 да се направят следните промени:
„В ал. 2 т. 3 да придобие следната редакция:
„3. обектът, от който ще се извършва дейността, следва да е:
а) трайно прикрепен към недвижим имот и
б) да отговаря на изискванията за устройство на територията и строителството за обект за зареждане с продукти с нефтен произход. Изпълнението на изискванията по тази точка се установява за всеки отделен обект и се удостоверява по служебен ред от Дирекцията за национален и строителен контрол. Изискването по буква „б“ на тази точка не се прилага спрямо обект на превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, или притежава лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността.“
В ал. 3 т. 3 да придобие следната редакция:
„3. да разполага със собствени или наети съдове за съхранение на втечнен нефтен газ с минимален капацитет на склада от 50 м3 или да разполага със собствени или наети съдове за съхранение на нефт и/или продукти от нефтен произход с минимална проектна вместимост на всеки съд 100 м3, с изключение на съдовете за съхранение на биокомпоненти и добавки за подобряване на качеството на горивата, като минималният капацитет на склада следва да е 1000 м3.“
В ал. 5, т. 1 числото „200 000“ да се замени с „20 000“.
В ал. 6, т. 1 числото „500 000“ да се замени с „20 000“.
В ал. 6 т. 2 да придобие следната редакция:
„2. да разполага с минимум 10 000 собствени бутилки за съхранение на LPG.“
Да се създаде нова ал. 8 със следното съдържание:
„(8) За да бъде регистрирано за извършване на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7, всяко лице трябва да отговаря на следните специални условия:
1. да разполага със собствени и/или наети съдове, и/или резервоари за съхранение на продукти от нефтен произход с обща вместимост не повече от 50 м3;
2. съдовете за съхранение трябва да са разположени в конкретен имот, който да е собственост на земеделския производител, или същият да има действащ договор за наем или да съществуват други права, даващи му право за ползването на имота;
3. снабдяването с нефтопродукти за извършване на дейността на земеделския производител може да става само от обекти на лица по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3, съответно от данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели, по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове;
4. всяко действие, свързано с предходната точка, следва да бъде отразявано в специален регистър, в който се отбелязва часът на зареждане, количеството, обектът, от който е доставено, и идентификация на превозното средство, с което е превозено;
5. съдовете за съхранение трябва да бъдат с монтирани средства за измерване на изведените от него за зареждане на собствена техника количества;
6. изведените количества по предходната точка се отбелязват в специален регистър, в който се отбелязва часът на зареждане, количеството и регистрацията на машината, която е заредена;
7. при зареждане на земеделска техника, извън стопанството, се допуска превоз на горива, заредени от обект от чл. 2, ал. 1, т. 7 до 1000 литра, със собствен и/или нает транспорт, като съдовете за превоз трябва да отговарят на условията за пожарна безопасност. Количествата горива по тази точка се отбелязват в специален регистър, в който се отбелязва часът на зареждане, количеството и регистрацията на превозното средство, с което се извършва транспортът, и населеното място и/или места в землището, на които се транспортира. Транспортираното гориво се съпровожда с разпечатка от регистъра за даденото гориво;
8. съдовете за съхранение трябва да отговарят на нормите и правилата за пожарна безопасност.“
В чл. 9 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Алинея първа не се прилага по отношение на лицата, които извършват дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7 от настоящия закон.“
В чл.17, ал. 2 да се направят следните изменения:
1. В точки 3 и 5 накрая се добавят думите: „с изключение на лицата, които извършват дейност по реда на чл. 2, ал. 1, т. 7“.
2. В т. 4 накрая се поставя запетая и след нея се добавят думите: „а за дейността по чл. 2, ал. 1, т. 7 се представят документи за собственост/ползване и ситуационна скица на поземлените имоти, обектите и съоръженията, от които ще се извършва тази дейност, с посочване на точните GPS координати на обектите и съоръженията“.
3. Да се създаде нова т. 8 със следното съдържание:
„8. относно обектите на превозвачи, които притежават лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, или притежават лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, се представят документи за собственост/ползване и ситуационна скица на поземлените имоти, обектите и съоръженията, от които ще се извършва тази дейност, с посочване на точните GPS координати на обектите и съоръженията.“
В чл. 22, ал. 2 да се направят следните промени:
В т. 11 накрая се поставя запетая и се добавят думите: „а относно лицата, които извършват дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7, се вписват данните за обектите, чрез които се извършва дейността по посочената разпоредба“.
В т. 12 накрая се добавят думите: „с изключение на лицата, които извършват дейност по реда на чл. 2, ал. 1, т. 7“.
В чл. 24, ал. 1 да се премахнат думите „чрез вътрешен обект“ и накрая да се добавят думите „чрез вътрешен обект или обект, от който се извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7“.
В чл. 24, ал. 2 накрая да се добавят думите: „или от обект, от който се извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7“, като чл. 24 придобива следната редакция:
„Чл. 24. (1) Забранява се извършването на зареждане с продукти от нефтен произход на пътни превозни средства, или извънпътна техника, или механизация на трети лица чрез вътрешен обект или чрез обект, от който се извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7.
(2) Бензиностанция не може да се разполага на разстояние по-малко от 100 метра от вътрешен обект или от обект, от който се извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7.“
Член 25 да се измени и придобие следната редакция:
„Чл. 25. Забранява се зареждането с продукти от нефтен произход на пътни превозни средства или извънпътна техника или механизация от мобилни бензиностанции, други пътни превозни средства, преместваеми обекти или подвижни съоръжения, с изключение на зареждането от вътрешен обект за собствени нужди, зареждане от обект, от който се извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 7 за собствени нужди при спазване на условията по чл. 7, ал. 8, както и зареждането за собствено потребление с използване на максимум един съд с вместимост до 20 литра.“
В края на Глава трета „Особени разпоредби“ да се създаде нов чл. 26 със следното съдържание:
„Чл. 26. Забранява се извършването на дейности по пълнене на съдове под налягане с втечнен нефтен газ (LPG) извън данъчни складове, по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, както и извън регистрираните по този закон пунктове за пълнене на туристически бутилки.“
Да се създаде нов чл. 32 със следното съдържание:
„Чл. 32. (1) Който наруши забраната на чл. 26, се наказва с глоба от 10 000 лв. до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция от 10 000 лв. до 20 000 лв.
(2) При повторно нарушение на чл. 26, в рамките на една година, се налага двойният размер на глобата или санкцията, както и се заличава регистрацията на обекта, по смисъла на този закон за срок от 6 месеца.“
В § 1 от Допълнителната разпоредба да се създаде нова т. 13 със следното съдържание:
„13. Временно съхранение от земеделски производител, регистриран по Закона за подпомагане на земеделските производители, е дейност по съхранение на продукти от нефтен произход, които са собственост на земеделския производител, който ги съхранява в свои, наети или ползвани на друго основание резервоарни вместимости, с цел да използва продуктите само за зареждане на своя земеделска техника.“
Параграф 2 от Преходни и заключителни разпоредби, в т. 1, букви „а“ и „б“ думите „стоки по чл. 2, т. 3“ да се заменят с „нефт и продукти от нефтен произход“.
В § 2, т. 1, буква „б“, с която се създава нова т. 11 в чл. 47, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, да придобие следната редакция:
„11. да разполага с трайно прикрепени към земята собствени или наети съдове за съхранение на стоки, за съхранение на втечнен нефтен газ с минимален капацитет на склада от 50 м3 или да разполага със собствени, или наети съдове за съхранение на нефт, и/или продукти от нефтен произход с минимална проектна вместимост на всеки съд 100 м3, с изключение на съдовете за съхранение на биокомпоненти и добавки за подобряване на качеството на горивата, като минималният капацитет на склада следва да е 1000 м3.“
В § 2, т. 1 да се създаде нова буква „в“ със следното съдържание:
„в) създават се ал. 4 и 5 :
„(4) Изискването по ал. 1, т. 1 изречение второ не се прилага за лица, осъществяващи дейности, свързани с производството на горива от преработката на отпадъци.
(5) Изискването по ал. 1, т. 11 не се прилага за лица, осъществяващи дейности, свързани с производството на горива от преработката на отпадъци.“
В Преходни и заключителни разпоредби да се създаде § 9 със следното съдържание:
„§ 9. Изискванията на § 2, т. 2 на настоящия Закон по отношение на минималния складов капацитет на данъчните складове за съхранение на втечнен нефтен газ влизат в сила две години след обнародването му в „Държавен вестник“.“
След направеното обсъждане и проведеното гласуване с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тинчев.
Уважаеми народни представители, на посещение в Народното събрание са ученици от 104 ОУ „Захари Стоянов“ – София, източен балкон. (Ръкопляскания.) На западния балкон имаме гости от град Кубрат. Моля да поздравим и тях. (Ръкопляскания.)
Преди да дам думата по процедура – едно съобщение: министър Валентин Радев е в задгранична командировка и няма да може да бъде изслушан днес по поставения въпрос.
Имате думата по начина на водене.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Току-що разбрахме от Вас, че министърът е възпрепятстван. Аз съм депутат от областта и като такъв получавам сигнали включително и днес, колегите също, а хората са разтревожени. Има много обезпокояващи факти, тъй като въпросът е изключително важен. Информацията, която получавам от полицията – и то официална, лично мен не ме задоволява.
Като народен представител, а вярвам, че и моите колеги сме отговорни към това, което се е случило, а въобще и към хората, жителите и не само на Ботевград, а на цялата страна. Затова държим да дойде главният секретар и да даде разяснение, защото има много тревожни въпроси. Те го издирвали един месец, но той бил с брада и качулка! Извинявайте, колеги, Ботевград не е Ню Йорк! В Ботевград всички се познават, а един месец не могат да видят, че има един съмнителен мъж с брада и качулка.
Да дойдат и да обяснят: вярно ли е, че полицаите двойно не отговарят на бройката и има некомплект за целия Ботевград? Вярно ли е това? Ако има, кога са отишли, в колко часа са получили сигнала? Има ли криминалисти, които са дошли от София, кога са дошли? Самият стрелец, който е убил Пелов, се качва на някакъв личен автомобил и по магистралата в София…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ченчев, навлизате в подробности.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Да, само Ви казвам, господин Председател. Тъй като мой колега преди два часа постави въпроса, трябва да дойде главният секретар, след като министърът не може да дойде и да обясни, да отговори на всички тези тревожни въпроси, които вълнуват хората, а не само народните представители.
Държим на това нещо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
С доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 7 март 2018 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 28 март 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854 01-16.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката Теменужка Янкова – съветник на министъра на икономиката, и Иван Павлов – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“; от Министерството на енергетиката Владимир Янков – държавен експерт; от Министерството на финансите Татяна Накова – държавен експерт в дирекция „Данъчна политика“, и Виолета Баева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“; от Агенция Митници Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“, и Светослав Владимиров – началник отдел „Разузнаване и разследване на акцизните нарушения“; от Националната агенция за приходите Васил Панов – директор на дирекция „Контрол“; от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Петър Горновски – председател; представители на браншови и работодателски организации.
Законопроектът бе представен от народния представител Емил Димитров.
Според вносителите целта на предложения нов отраслов законопроект е да запълни една законодателна празнина в специфичен ключов сектор, като сведе до минимум нелоялната конкуренция и „сивия“ сектор в дейностите, свързани с петролни и газови продукти, и увеличи събираемостта на митнически и данъчни задължения от тези дейности.
Законопроектът въвежда регистрационен режим на икономическите оператори, без да се създава сериозна административна намеса. Предлаганата форма на регулиране не би създала несъобразена административна тежест, особено ако новите задължения бъдат съпоставени с възможността за сериозно повишаване на приходите в бюджета и подобряване на икономическата среда.
Основните моменти, които следва да гарантират доброто функциониране на пазара, са: въвеждане на складови наличности за съхранение на горива; въвеждане на обезпечение за извършване на дейности по смисъла на Закона; минимални изисквания към физическите лица, които управляват тези дейности; поставяне на равни и ясни критерии към всички икономически оператори.
В Законопроекта за пръв път в българското законодателство се дава легално определение на понятията „търговия на едро“, „търговия на дребно“, „съхранение на нефтопродукти“, „транспорт на нефтопродукти“ и „бензиностанция“.
Предлаганият Законопроект предвижда административното регулиране да се извършва от министъра на икономиката, който се подпомага от Консултативен съвет към Министерството на икономиката. Контролът по спазването на Закона следва да се извършва заедно или поотделно от служителите на различни държавни структури. Предвидените в Закона санкционни разпоредби са съобразени с тежестта на нарушенията, като имат и възпиращ ефект с оглед важността на сектора за българската икономика.
Законът следва да влезе в сила шест месеца след обнародването му.
Предлага се въвеждане на съответстващи промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Според вносителя Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху разходната част на държавния бюджет. Очаква се повишена събираемост на мита и данъци. Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието. Емил Димитров коментира и въпроси, поставени на заседание на неговата Комисия.
Със становищата си Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Министерството на енергетиката и Министерството на земеделието, храните и горите подкрепят по принцип Законопроекта и същевременно обръщат внимание, че предоставянето на обезпечение от всяко регистрирано по Закона лице представлява финансова тежест, която от своя страна би била пречка за осъществяване на дейност на някои от субектите; необходимо е да се прецизира механизмът на контрол предвид множеството контролни органи; необходимо е да се проведе широко обществено обсъждане, както и да се прецени съответствието на Законопроекта с правото на Европейския съюз, включително предвид задължението за нотификация по силата на Директива (ЕС) 2015/1535, установяваща процедура за предоставяне на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Министерството на икономиката коментира още, че създаването на звено в Министерството, което да се занимава с дейностите по регистрация, изисква предвиждане на значителен административен капацитет и финансов ресурс за обезпечаване на неговата дейност.
Министерството на финансите обръща внимание за евентуално нарушаване на Хартата на основните права на Европейския съюз, като се подчертава, че е необходимо да се прецени дали предлаганата правна регламентация и административно-правни изисквания към търговците на горива са мярка, пропорционална на преследваната цел, тъй като ще ангажира значителен административен и финансов ресурс, за да бъде реализирана. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз принципът на пропорционалността изисква размерът на обезпеченията да бъде определян в зависимост от риска за неплащане на данъци в бъдеще и размера на предходни неизплатени публични задължения.
Министерството на земеделието, храните и горите предлага земеделските производители да бъдат изключени от обхвата на внесения законопроект, защото те не са търговци на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, а представляват крайни потребители на горива, по отношение на които има въведена система за контрол и са заплатени данъци. На земеделските стопани са вменени конкретни и несъобразени със статута им задължения и изисквания, създаващи допълнителна регулаторна и финансова тежест.
В Комисията са постъпили множество становища и декларации на браншови и работодателски организации.
В последвалата дискусия народните представители от ПГ на „БСП за България“ и ПГ на „Обединени патриоти“ коментираха становищата на отделните министерства, които в своята същност са отрицателни. Народните представители от ПГ на „БСП за България“ подчертаха, че при липсата на политическа подкрепа, изразена и с отсъствието на членове на Министерския съвет, Законопроектът не следва да се приема в този вид. Очевидно е нежеланието на изпълнителната власт за неговото приемане. Предложи се създаването на работна група за доработване на Законопроекта и отлагане на гласуването, което не беше прието.
Представители на браншови организации на земеделските производители поискаха да бъдат изключени от обхвата на Законопроекта предвид спецификата на тяхната дейност и поставянето им в неравноправно положение. Те изразиха становище, че не са търговци, не продават горива и не може държавата да пуска необмитено контрабандно гориво от танкери в известни пристанища, а после да го търси в страната на 11 хиляди места.
Валентин Златев от Българската петролна и газова асоциация коментира огромния обем на сивия сектор в продажбата на нефт и нефтопродукти – по данни на Министерството на финансите около 30%. Това води до разпределяне на около 1 млрд. лв. нерегламентирано. Държавата сама създава предпоставка за сивия сектор. Златев коментира и проблемите в системата БАЦИС и необходимостта от засилен контрол и увеличаване на регулациите чрез предложения Законопроект, с цел увеличаване на бюджетните приходи. Той уведоми членовете на Комисията, че Българската петролна и газова асоциация е сезирала Европейската комисия за нарушаване на европейския учредителен договор за равнопоставеност.
Представителят на НАП господин Панов изрази становище, че в изискванията към земеделските производители няма нищо ново. Такива съществуват и в момента в Закона за данъка върху добавената стойност.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати „въздържали се“ – 12, без „за“ и „против“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854 01-16, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 7 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кънев.
Следващият доклад по внесения Законопроект е на Комисията по енергетика.
Господин Добрев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16 от 7 март 2018 г., внесен от Емил Димитров и група народни представители.
На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2018 г. Комисията по енергетика съвместно с Комисията по бюджет и финанси разгледа и обсъди Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16 от 7 март 2018 г., внесен от Емил Димитров и група народни представители.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: госпожа Татяна Накова – държавен експерт в дирекция „Данъчна политика“, и госпожа Виолета Баева – главен експерт, дирекция „Данъчна политика“; от Министерството на енергетиката господин Владимир Янков – главен експерт; от Министерството на земеделието, храните и горите госпожа Ася Стоянова – директор на дирекция „Правна“, както и представители на асоциации и браншови организации.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Емил Димитров. Той сподели, че необходимостта от приемането на този законопроект е, за да бъде прецизирано и допълнено законодателството, което регламентира дейностите, свързани с производството и търговията с петролни и газови продукти в страната. С него се цели да се идентифицират икономическите оператори в този бранш, с което ще се намали делът на сивия сектор и ще се повиши събираемостта на митническите и данъчни задължения от тези дейности, както и ще се осигури лоялна конкуренция на пазара на горива.
Вносителят сподели, че Законопроектът е предизвикал широк обществен отзвук и сериозни дебати сред асоциациите и браншовите организации, свързани с производството и търговията с петролни и газови продукти в страната. Провел е редица срещи, включително и такава при министър-председателя на Република България – господин Бойко Борисов. На тези срещи са договорени промени, които да бъдат включени между първо и второ четене на Закона, като повечето текстове вече са уточнени, а останалите са в процес на уточняване.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която народният представител Таско Ерменков изрази позицията на ПГ на „БСП за България“, която ще гласува „въздържал се“, тъй като в този момент трябва да се гласува Законопроектът в цялост и по същество, както е внесен, а не да се дискутират текстове, които към момента не съществуват, и тепърва предстои да бъдат внесени като предложения между първо и второ гласуване.
Народният представител Рамадан Аталай изрази мнение, че вследствие на проведените срещи и поетите ангажименти от страна на вносителите за прецизиране на Законопроекта между двете гласувания групата на ДПС ще подкрепи така предложения Проект на закон.
Народният представител Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси, обърна внимание, че във връзка с възникналия спор относно необходимостта от нотификация на Законопроекта ресорното министерство – Министерството на икономиката, следва да спази процедурата и ако Законопроектът отговаря на изискванията на Директива (ЕС) 2015/1535 на ЕП и Съвета от 2015 г., да предприеме действия за нотификацията му.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 13 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854 01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Уважаеми народни представители, на западния балкон имаме посещение на ученици от община Гърмен. Моля да ги поздравим! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с Доклада на Комисията по бюджет и финанси, който ще бъде представен от господин Александър Иванов – имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г.
На заседание, проведено на 31 май 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – Татяна Накова, държавен експерт в дирекция „Данъчна политика“, и Виолета Баева – главен експерт в същата дирекция; от Министерството на енергетиката – Владимир Янков, главен експерт; от Министерството на земеделието, храните и горите – Ася Стоянова, директор на дирекция „Правна“, и представители на браншови и работодателски организации.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Емил Димитров.
Според вносителите на Законопроекта същият запълва празнота в законодателството, като регламентира дейността, свързана с производството и търговията с петролни и газови продукти в страната. С него се цели да се идентифицират икономическите оператори в този бранш, с което ще се намали делът на сивия сектор и ще се повиши събираемостта на митническите и данъчни задължения от тези дейности, както и ще се осигури лоялна конкуренция на пазара на горива.
Предлага се икономическите дейности на територията на страната, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, да се извършват от лица, регистрирани по този закон.
Регистрацията обхваща шест вида дейности, като за всяка от тях са предвидени общи и специални условия за регистрация.
Общите условия са свързани с това лицата да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, да нямат неизпълнени задължения за създаване или съхраняване на определените им нива на запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, да са предоставили обезпечение в полза на министъра на икономиката, да не са с прекратена регистрация по чл. 176 от Закона за данък върху добавената стойност и други.
Специфичните условия са свързани с изискване за внесен определен уставен капитал или активи, образователен ценз на законните представители на дружеството, съответно едноличния търговец, наличие на съдове за съхранение с определена вместимост, определен минимален капацитет на склада за дейностите по съхранение на горива, обектът, от който ще се извършва дейността, да е трайно прикрепен към недвижим имот и други.
Предлага се административното регулиране да се извършва от министъра на икономиката, който ще се подпомага от Консултативен съвет. Съветът ще е съвещателен орган, в който ще участват както представители на компетентните институции, които осъществяват контролни и регулаторни функции, така и представители на браншовите организации на лицата, осъществяващи съответните икономически дейности. Съветът ще предлага мерки за оптимизация на контрола по спазване на Закона и мерки за подобряване на взаимодействието между институциите, отговорни за прилагането му.
Предвидени са и принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби, които са съобразени с тежестта на нарушенията.
В Преходните и заключителни разпоредби се предлагат промени в Закона за акцизите и данъчните складове, с които се въвеждат определени изисквания към капиталовите търговски дружества, които искат да получат лиценз за управление на данъчен склад за съхранение и/или производство на стоки по чл. 2, т. 3 или статут на регистриран получател на такива стоки.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която госпожа Менда Стоянова обърна внимание, че във връзка с възникналия спор относно необходимостта от нотификация на Законопроекта, ресорното министерство – Министерство на икономиката, следва да спази процедурата и ако Законопроектът отговаря на изискванията на Директива (ЕС) 2015/1535 на ЕП и на Съвета от 2015 г., да предприеме действия за нотификацията му.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: „за“ – 12 народни представители, „против“ – 3 народни представители, и „въздържали се“ – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за доклада на Комисията по земеделието и храните. Подписан е от госпожа Танева.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от народния представител Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 7 март 2018 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 30 март 2018 г., на което обсъди цитирания Законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие министърът на земеделието, храните и горите – господин Румен Порожанов и представители на неправителствени и браншови организации от сектора.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Емил Димитров.
Със Законопроекта са определени дейностите, попадащи в обхвата на Закона и се въвежда регистрационен режим за всички икономически оператори, които ги извършват. Разписани са общите и специфичните условия за регистрация, редът за предоставяне на обезпечения, редът за вписване, заличаване и водене на регистъра на икономическите оператори, осъществяването на контрола и съответните принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби при неизпълнение разпоредбите на Закона.
От компетентността на Комисията по земеделието и храните са текстовете, касаещи земеделските производители.
В Законопроекта изрично е посочено, че регистрираните земеделски производители, които чрез вътрешен обект и за собствени нужди извършват дейност по зареждане на резервоари на пътни превозни средства, на извънпътна техника и на механизация, са задължени по Закона лица. Тази дейност попада в обхвата на легалната дефиниция на понятието „търговия на дребно“ от Допълнителната разпоредба, където е посочено, че освен продажба на продукти от нефтен произход на крайни потребители чрез бензиностанции, търговия на дребно е и зареждане на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди чрез вътрешен обект.
В общите условия, на които следват да отговарят лицата, желаещи да получат регистрация за търговия на дребно, са предвидени минималните изисквания за управляващите дружествата. Те не следва да имат изискуеми задължения и да са извършвали нарушения в сферата на икономическата дейност. Въвежда се и задължението за предоставяне на обезпечение в полза на министъра на икономиката в размер на 20 000 лева за обект.
В специалните условия за регистрация е предвидено лицата, извършващи търговията на дребно, да разполагат с минимален уставен капитал или имущество в размер на 20 000 лв., да имат завършено средно образование и осигурителен стаж поне 3 години. Обектът, от който ще се извършва дейността, следва да е трайно прикрепен към недвижим имот, да отговаря на съответните изисквания за устройство на територията и за строителство на такива обекти и чрез дистанционна връзка да предоставя на Националната агенция по приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива.
Въведена е изрична забрана трети лица да зареждат с горива чрез вътрешен обект пътни превозни средства, извънпътна техника или механизация.
Другият аспект от Законопроекта, който също касае земеделските производители, са текстовете, регламентиращи превоза на горивата и транспортните средства, с които ще се извършва. За тези лица е предвидено размерът на обезпечението да е 3000 лв. за всяко моторно превозно средство.
Лицата, които до влизане на Закона в сила са осъществявали икономически дейности, попадащи в неговия обхват, следва в тримесечен срок да подадат заявление за регистрация.
Министерството на земеделието, храните и горите по принцип подкрепя въвеждането на нормативно регулирани правила и процедури за ограничаване на злоупотребите в търговията с горива, но предлага земеделските производители да бъдат изключени от обхвата на Законопроекта, тъй като те не са търговци на дребно с нефт и нефтопродукти. Земеделските производители са крайни потребители на горива, по отношение на които има въведена система за контрол и дължимите акцизи са заплатени. Според Министерството, вменените със Законопроекта задължения и изисквания не са съобразени със статута на земеделските производители и създават допълнителна регулаторна и финансова тежест за тази категория стопански субекти.
От Асоциация на земеделските производители в България и Национална асоциация на зърнопроизводителите категорично се обявиха за изключване на земеделските производители от обхвата на Законопроекта.
От Националния съюз на земеделските кооперации в България заявиха, че Законопроектът ще създаде сериозни проблеми на земеделските стопани и настояха техният статут и дейността, която извършват, да бъде ясно определен. Според тях, изключването на земеделските производители от обхвата на Законопроекта няма да реши проблемите на бранша, тъй като останалите разпоредби ще продължат да касаят тяхната дейност и дадоха пример с транспорта на горивата. В тази връзка призоваха за изработването на текстове, отразяващи спецификата на дейността в сектора.
В последвалата дискусия народният представител Йордан Апостолов постави въпроса как земеделските производители, които според класификацията на икономическите дейности извършват производство на селскостопанска продукция в непреработен вид, се вписват в контекста на Законопроекта и в дейността „търговия на дребно“. Отбеляза като правилно въвеждането на механизъм за обезпечаване изпълнението на непогасени изискуеми задължения, но изтъкна, че такова обезпечение не бива да бъде прилагано за земеделските производители, спрямо които има достатъчно контрол, тяхната дейност е прозрачна, имуществото им е регистрирано и върху него могат да бъдат наложени запори, когато са констатирани нарушения. Отбеляза, че част от нерегламентираните търговски обекти за горива се намират върху територията на вече бивши земеделски стопанства и са продадени на трети лица, за чиято дейност земеделските производители не могат да носят отговорност. Изрази несъгласие с приравняването на изискванията към земеделските производители с тези за бензиностанции предвид разликата в дейността. Изтъкна, че узаконяването на резервоарите, които стопаните ползват за своите нужди, е непосилна административна и финансова тежест за тях. Отбеляза съществуването на неясноти в легалните дефиниции на използваните понятия.
От парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че земеделските производители по никакъв начин не могат да бъдат класифицирани като търговци на дребно, тъй като са краен потребител на горива. Според тях следва да бъде направен анализ на действащата нормативна уредба, където има заложени механизми за контрол. Заявиха, че Законопроектът може да бъде подкрепен единствено в частта, която не касае отрасъл „Земеделие“, тъй като там ще породи повече проблеми, отколкото ще реши.
Във връзка с поставените въпроси народният представител Емил Димитров поясни, че целта на Законопроекта е създаването на ясни правила и контрол върху движението на горивата от складовете на едро към крайния потребител, както и въвеждането на сериозни санкции за нарушителите. Според него трябва да се направи разграничение между гражданските бензиностанции за търговски цели и обектите, от които се зарежда за земеделски цели.
Заяви, че има готовност за постигане на компромис със заинтересованите страни и прецизиране на най-спорните текстове.
След проведената дискусия Комисията по земеделие и храни без гласове „за“, 9 гласа „против“ и 9 гласа „въздържали се“ предлага на Народно събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 7 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за представянето на Доклада на Комисията, уважаема госпожо Стоянова.
Уважаеми народни представители, на източния балкон имаме гости – ученици от ІV клас от училище „Георги Кирков“, град Казанлък. Моля да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
Процедура – имате думата, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз се извинявам, господин Председател, но само преди малко взех процедура по начина на водене по темата „Ботевград“. Моля, уведомете ни отново имате ли връзка, установихте ли връзка с главния секретар, защото в момента в Ботевград ври и кипи, там има блокада – това е нова информация. Хората се притесняват. Жандармерия нахлува в жилищни сгради.
Ако продължава това мълчание от страна на МВР тук, пред народното представителство, се създава по някакъв начин паника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбирам Ви, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Ние сме отговорни, за да се предотврати тази ситуация. Моля Ви, дайте ни информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече сме в контакт с Министерството. Веднага след прекъсването, което ще обявя, и Вие, като народни представители, ще бъдете уведомени.
Прекъсвам работата за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Становище на вносител.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Дами и господа народни представители, ще Ви прочета мотивите към предложения Законопроект за административно регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Той е първият по същността си закон, регламентиращ дейността, свързана с производството и търговията с петролни и газови продукти в Република България след 1989 г.
Той има за свои основни цели да идентифицира икономическите оператори, извършващи дейности, свързани с нефтопродукти; да намали сивия сектор в основния бранш на българската икономика; да повиши събираемостта на митническите и данъчните задължения от тази дейност; както и да освободи лоялна конкуренция на пазара на горива в страната.
През изминалите години бяха изготвени множество анализи на пазара на течни горива в страната, които ясно показват сериозния проблем пред икономическите оператори и контролните органи – нелегалната търговия и производство на нефтопродукти. Според доклад на Министерството на финансите от 2015г., визиращ няколко години период назад, около 30% от продадените горива на територията на Република България са без заплатени налози към държавния бюджет. Това представлява пропуснати приходи в размер на около 1 млрд. лева за всяка календарна година. Така е вече много години назад. Подобни са и наблюденията и на представителната организация на бизнеса в тази сфера, както и на други неправителствени организации, изследващи сенчестата икономика в страната.
Разработваните през последните години мерки за борба с контрабандата от страна на Министерството на финансите и приходните агенции – Националната агенция за приходите и Агенция ,,Митници“, дават положителни резултати, но не могат да ликвидират проблема изцяло и да осигурят лоялна конкуренция на пазара на течни горива. Сред най-важните причини за недостатъчния ефект е липсата на глобален подход, тъй като двете администрации работят с общо законодателство – Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за данък върху добавена стойност, както и нормативните актове по прилагането им, което регулира множество дейности, без да отчита спецификата им.
В допълнение, промени се извършват, за да бъдат разрешени конкретни проблеми, чрез въвеждането на нови изисквания, които обаче в кратки срокове биват заобикаляни от недобросъвестни лица. В този смисъл се налага необходимостта от специфично регулиране на сектора, който устойчиво да повиши приходите в държавния бюджет.
Българското законодателство, подобно на повечето страни от Европейския съюз, предвижда съществуването на отраслови закони. Основен пример в сферата е Законът за енергетиката, който предвижда ясни и специфични правила в регулираните от него сектори от енергетиката. В допълнение, през последните години в България бяха приети следните специални закони, уреждащи отделни специфични сектори: Закон за безопасното използване на ядрената енергия, Закон за енергийната ефективност, Закон за енергията от възобновяеми източници.
Приемането на Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, следва утвърдената в българската правна традиция систематизация на отрасловите закони. Допълва се една празнина, която е безпрецедентна в сравнително-правен аспект в сравнение със съседни държави или такива, които са на подобен етап на икономическо развитие, като Република България. В тази връзка бе направен обстоен анализ на законодателството на Република Гърция, Република Турция, Полша и Чешката република. Той отчете, че съседните географски държави в близкото минало са били изправени пред проблеми, свързани с нелоялната конкуренция, и развит „сив“ сектор. Потърсеното решение в чуждестранното законодателство се свежда до изключително строги изисквания към производителите и търговците с горива и въвеждане на държавна регулация. Предпочитаните режими са лицензионни, като те включват множество правила, основно свързани със заложени минимални налични обеми на съдове за съхранение и минимален уставен капитал, като най-важни фактори в борбата със злоупотребите. Регулациите в Република Турция и Република Гърция са приети преди повече от десетилетие и продължават да действат без съществени промени през изминалите години, което ясно потвърждава стабилността на подобни мерки.
В държави със сходно икономическо развитие като Република България, а именно Полша и Чехия, текат ясни процеси на регулиране на сектора, свързан с производството и търговията с нефтопродукти, които са обосновани от нарастването на сивия сектор и данъчните измами. Ярък пример е полското законодателство, което въвежда изисквания за регистрация на икономическите оператори в бранша, като по данни на местни неправителствени организации мярката е довела до 20% нарастване на пазара и съответно увеличение на бюджетните приходи в рамките на дванадесет месеца.
С оглед всеобхватния анализ на икономическата ситуация в Република България, както и на законовите образци от посочените държави, бе преценено, че към настоящия момент не е необходим тежък лицензионен режим, който да прилагаме. Избраният от Законопроекта подход е именно в тази насока, тъй като въвежда единствено регистрация на икономическите оператори. Тя ще позволи те да се идентифицират като оператори на пазара, без да се създава сериозна административна намеса в икономическата дейност, каквато несъмнено представлява лицензионният режим. От своя страна, регистрацията ще спомогне за извършване на контролните дейности на компетентните органи, тъй като те ще са в състояние да правят точни и бързи справки относно правото на определен субект да оперира на пазара с нефтопродукти, относно момента кога той се е включил в него и какви са задълженията му. Несъмнено подобен подход ще допринесе за подобряване на контрола и за по-висока събираемост на данъчни и митнически задължения.
В допълнение, предлаганата форма на регулиране не би създала несъобразена административна тежест особено ако новите задължения бъдат съпоставени с възможността за сериозно повишаване на приходите в бюджета и подобряване на икономическата среда.
Според предлагания Проект основните стълбове, които следва да гарантират доброто функциониране на пазара, са въвеждането на складови наличности за съхранителите на горива и данъчните складове; въвеждане на обезпечение за извършване на дейностите по смисъла на Закона; както и минимални изисквания за физическите лица, управляващи дружествата с оглед тяхната стабилност и реално желание да участват на пазара като лоялни икономически оператори.
В текста на Законопроекта за първи път се дефинират понятията „търговия на дребно“, „търговия на едро“, „съхранение на нефтопродукти“, „транспорт на нефтопродукти“, както и въвеждане на ясно законово определеше за „бензиностанция“, което липсваше до момента в законодателството. Въведени са и специфични определения по отношението на бутилирането и дистрибуцията на LPG. В настоящата нормативна база липсват подобни специфични дефиниции, което към настоящия момент представлява сериозен проблем при извършването на контролната дейност поради неясноти около идентификацията на икономическия субект и извършваните от него операции.
Не на последно място, предлаганият Законопроект има за цел да осигури лоялна конкуренция на пазара на горива. Един от основните методи за постигането на тази цел е поставянето на равни и ясни критерии към всички икономически оператори, като те са съобразени с условията в икономическата сфера, в която те извършват своята дейност.
Предлаганият Законопроект предвижда икономическите дейности на територията на страната, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, да се извършват единствено от търговци по смисъла на Търговския закон, регистрирани по този закон. С цел да не бъдат затруднявани земеделските производители, опериращи по друг ред, е предвидено специално изключение, свързано с техния статут и дейност.
За да не бъдат налагани допълнителни административни тежести, от приложното поле на Закона са изключени дейности, регулирани от други нормативни текстове, предвиждащи лицензионни режими.
Предлаганата в Допълнителните разпоредби дефиниция за продукти от нефтен произход е съобразена със съществуващото законодателство и е позната на икономическите оператори при извършването на тяхната текуща работа.
Проектът предвижда шест дейности, които следва да подлежат на регистрация:
1. търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход;
2. съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове;
3. търговия на дребно на продукти от нефтен произход;
4. транспорт на продукти от нефтен произход;
5. бутилиране на втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове;
6. дистрибуция на втечнени нефтени газове.
За всяка от дейностите са предвидени общи и специални условия за регистрация.
Общите условия за всички дейности са посочени в чл. 7. Те имат за цел да гарантират, че лицата, които желаят да се регистрират по смисъла на Закона, нямат съществуващи задължения към държавата, както и че не са извършвали нарушения в сферата на икономическата дейност. Въвежда се и предоставяне на обезпечение в полза на министъра на икономиката, целящо да осигури изпълнение на задълженията на лицата, които те имат съгласно важни нормативни актове, както и на публичните държавни вземания, възникнали на тяхна основа. Липсата на подобно обезпечение към настоящия момент води до извършване на сериозни измами и нарушения, оставащи ненаказани поради използването на правни способи, които правят практически невъзможно събирането на наложени санкции.
Особено внимание е обърнато на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. През последните години множество лица не изпълняват задълженията си за съхранение, като по този начин поставят под въпрос обезпечаването на снабдяването с нефтопродукти в случай на криза. Това се дължи основно на факта, че изчисляването на точните количества запаси се изчислява за изминала година и става изискуемо след 30 април на следващата. За да бъде разрешен този проблем, е предвидено обезпечението да е с минимален срок на действие – от година и половина от момента на регистрация.
Размерът на предоставените гаранции е съобразен с дейността и ресурсите, с които предприятието следва да разполага, за да я извършва. Предвидени са лимити. Текстовете са съобразени и с вече съществуващите обезпечения по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за данък върху добавената стойност, така че да не възникват ситуации, в които на практика да се осъществява двойно обезпечаване на едно и също задължение.
Предвижда се и създаване на публичен регистър на издадените регистрации.
Специалните условия за регистрация по дейности се отнасят до изисквания за минимален внесен уставен капитал или активи, образователен ценз, както и минимални складови наличности за дейности по съхранение на горива.
Задълженията към лицата се налагат, тъй като следва да се прекрати възможността, предоставена от Търговския закон, да се регистрират фирми, занимаващи се с производство и търговия с горива, с нисък уставен капитал. Тези дейности са високорискови, включително за бюджета, както по отношение на данъчни измами, така и във връзка с евентуални нарушения на други нормативни актове, част от които свързани с опазването на околната среда и зашита на населението. В този смисъл следва икономическите оператори в бранша да разполагат с необходимите ресурси за покриването на тези задължения.
Също така данните на приходните агенции показват, че фирми с ниска капитализация и без инфраструктура са сред най-често извършващите нарушения в сектора. Въвеждането на изискване за образователен ценз има за цел да прекрати регистрацията на дружества и прехвърлянето им на неграмотни лица, тъй като това се явява един от основните способи за извършване на данъчни измами. Въведени са и изисквания за минимална складова наличност за съхранители, които изравняват условията между данъчните складове и петролните бази.
Специални условия са поставени за пълненето и дистрибуцията на газ, като са съобразени със спецификата на този отрасъл както по отношение на складовата наличност, така и до минималния брой бутилки и други икономически критерии.
Предвидени са и изисквания инфраструктурата за съхранение да бъде трайно прикрепена към недвижим имот, като този факт следва да се констатира от служители на отговорната и компетентна затова институция. С текста се възпрепятства практическото съществуване на така наречените мобилни обекти за продажба и съхранение на горива, които представляват сериозна опасност за околната среда, живота и здравето на населението.
По отношение на транспортните средства. Проектът предлага възможности за подобряване на контрола чрез въвеждане на изисквания за регистрация, свързани със законодателството относно превоза на опасни товари по шосеен и железопътен транспорт. Също така са предвидени разпоредби, които да гарантират прилагането на нормативните текстове по отношение на Закона за измерванията. Предвидената регулация на сектора ще се извършва от Междуведомствен съвет, където съгласно необходимата процедура ще се подават заявленията. Те ще уточнят сроковете и правата, последващи от нея.
Контролът по спазването на разпоредбите на текстовете следва да се извършва заедно или поотделно от служителите на Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Българския институт по метрология.
В Законопроекта има и други промени, с текста на които ще бъдете запознати. Най-важното е, че Законът следва да влезе в сила шест месеца след обнародването му, за да могат всички заинтересовани субекти и икономически оператори да имат достатъчно време да приведат дейността си в съответствие с новия законопроект, а за отделни дейности се предвижда и по-дълъг период, за да могат безпроблемно да извършат всички съгласувателни действия, свързани с дейността на обектите им.
Дами и господа, това са мотивите, които ни водиха при внасянето на Законопроекта. Сега, ако госпожа председателката ми разреши, мога да направя своето изказване в рамките на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, продължете, господин Димитров.
Ние вече включихме времето за изказване, защото пресрочихте десетте минути за становище на вносител.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, така е справедливо.
Дами и господа народни представители, бих искал, преди да Ви запозная с основните детайли от този законопроект, да разбия няколко от митовете и легендите, които се породиха около него и създадоха една невярна представа както в обществото, така и в определени браншове, които са заинтересовани от функционирането на този закон.
Първото беше, че този закон преурежда бизнеса. Законът по никакъв начин не преразпределя, не закрива или открива нови бензиностанции, нови газстанции, нови обекти, не създава нови складове – било за газ, било за гориво, не се изисква висше образование от трактористи или каквото и да е друго подобно. Всички търговски обекти, които са регистрирани до момента по действащото законодателство и имат въведени измерителни уреди, ще продължат да работят точно така, както са регистрирани и където са регистрирани. Всички останали са нелегални.
Законът не ограничава дали Вие да имате една бензиноколонка или сто, дали да имате една бензиностанция или десет, двадесет, тридесет, или колкото пожелаете, дали да продадете един тон гориво през Вашите обекти или обект, или да продадете стотици тонове. Няма никакви ограничения. Всички продължават да работят в своята дейност точно така, както са работили до момента.
По отношение на транспортните фирми. Имаше големи брожения от фирми, които казаха, че ние искаме и поставяме неизпълними условия за тях. Единственото условие, което е отразено в Законопроекта, е те да спазват досегашното законодателство за Закона за движение по пътищата. Това са две неща: да имат ADR – Международна конвенция за превоз на опасни товари, да са регистрирани, защото в противен случай те са нелегални превозвачи; другото е да имат застраховка. Няма да напомням случая в Хитрино, когато се обърна един влак и се оказа, че заради недобре функциониращото ни местно законодателство всъщност застрахователят не беше задължен и няма необходимостта да плати голямата гаранция или голямата застраховка, която би следвало да плати, ако този влак се беше обърнал в която и да е друга страна от Европейския съюз.
Същият проблем имаме и при превозвачите. Застраховките, които са издадени в България, важат по един начин. Същата застраховка, ако се случи събитие в чужбина, по съвсем друг. Така че следваше да ги уеднаквим. Към транспорта нямаме абсолютно никакви изисквания или нови такива. Достатъчно е да са регистрирани по ADR и да имат платена застраховка. Имаше желание в Законопроекта за едни 3 хил. лв. обезпечение, но транспортните фирми възразиха и казаха, че останалите изисквания са достатъчни и работната група възприе тяхното виждане.
По отношение на земеделските производители. На практика този закон създава редица административни облекчения и преференции за тях – няма да се прилага Законът за устройство на територията за техните вътрешни обекти, няма да се налага да ползват нивомери и да въвеждат такива, а също така им се разрешава да могат да зареждат в количества до един тон гориво в своите обекти, които са извън населеното място и са предмет на тяхната дейност, която упражняват, защото част от техниката няма право да се движи по републиканската пътна мрежа. Бих казал, че всички техни изисквания са възприети от работната комисия.
По отношение на газовия пазар. Имаме два вида изключение на вносителите – едното е автозареждане на автомобили, другото е на бутилки за битово потребление – тези, които са над 5 кг. В момента възприетата практика и действащото законодателство е на газстанциите да се зареждат само автомобили, а които имат обособени работни места, отговарящи на съответните пожарни изисквания и безопасност, да могат да зареждат туристически котлони до 5 кг. Всичко друго е в сферата на другата част от този бранш, които се занимават с дистрибуция и пълнене на бутилки. Там също сме постигнали съгласие с транспорта, със земеделието и със строителния бранш. Разбрали сме се сроковете да бъдат малко по-дълги, за да могат да се приведат в съответствие.
Нека да обясня какво отношение има този законопроект към големия бизнес – хората в България, които внасят или преработват огромните количества горива. Те и в момента имат задължения – за лиценз, за склад, всички пожарни, екологични, застрахователни, банкови, митнически, данъчни изисквания, да отговарят на изискванията на „Държавен резерв и военновременни запаси“. Тоест понеже държавата в момента няма възможност да закупи 90-дневните запаси, които сме длъжни по силата на европейското законодателство да съхраняваме за случай на криза, природни бедствия и други подобни, ние сме задължили бизнеса доста отдавна със свои средства или наети складове да съхранява, въз основа на миналогодишния си внос, за 60 дни обема, който са внасяли. Затова те влагат пари, плащат наеми. Всичко това е за сметка на бизнеса. За всяко едно нарушение на тези правила са заплашени с отнемане на лиценз. Така че едрият бизнес си плаща своят дан за това, че се занимава с този бранш.
Нито едно от тези задължения не важи за търговците на дребно. Те имат единственото задължение да са регистрирани. В Законопроекта, който е за първо четене, е предвидено обезпечение от 20 хил. лв. Не зная по време на дебата между първо и второ четене дали ще бъде възприето. Това е единственото нещо, което им се налага.
Никой не закрива бензиностанции. Никой няма да кара някой да става търговец на едро или търговец на дребно. Всеки работи това, което прецени. Няма никакви ограничения, както Ви казах, дали да имаш една колонка, или двадесет, дали да имаш една бензиностанция, двадесет или двеста и какви обеми да продаваш.
С този законопроект ведомствените обекти, които не съществуваха в правния мир до момента, са законово регламентирани.
Преди да завърша, искам да кажа ангажиментите, които съм поел пред работната група и пред всички браншове, които се съгласиха, защото в началото, когато представихме този законопроект, имаше депутати, които казаха: „Ние сме против Закона и ето, вижте, колко браншове са против.“ В момента всички браншове са „за“ и са написали своите писма за подкрепа. Продължаваме да имаме депутати, които въпреки това са против. Уважавам тяхното виждане и мнение.
Ангажиментът, който съм поел, беше прочетен от народния представител Мартин Тинчев в доклада на нашата комисия. Това са дебати, които проведохме в Министерството на финансите, на Земеделието, на Икономиката, на Транспорта, на Енергетиката, няколко работни групи в Министерския съвет и с всички браншове, за което им благодаря, че се включиха и помогнаха. Моят ангажимент е всички направени предложения, с които те са се съгласили и одобряват на последната Комисия, която беше съвместна между Енергетиката и Бюджета, дойдоха и заявиха, че подкрепят вече възприетите редакции на Законопроекта.
Разбира се, колеги, Вие знаете, че преди първо четене не могат да се правят промени, но този поет ангажимент – официализиран, описан в стенограми, написан в техните предложения до нас и възприет от работната група, аз бях длъжен да го включа в доклада за изчитане, а и съм поел ангажимент всички направени предложения лично да ги внеса.
От тази трибуна искам да заявя, че утре ще сложа Законопроекта във вида, в който беше внесен, с вече направените корекции, за анализ на всички колеги в залата, които имат желание да направят своите предложения между първо и второ четене, за да бъде приет и да добие по-добър вид.
В заключение, по отношение на въвеждането на технически регламенти. Ние не въвеждаме нови регламенти, нови стандарти или нови измерителни уреди, а за земеделците изобщо не въвеждаме уреди.
По отношение на размера на риска и обезпеченията мога да кажа, че една бензиностанция може да струва и 200 хил. лв., може да струва и 2 млн. лв., в нея може да има гориво и за 50 хил. лв., а може да има и за много повече. Когато имаш един такъв обект с такава голяма сума и риска за държавата е голям, едно обезпечение от 20 хил. лв., което на практика през банката ще Ви излезе 400 лв., не е голямо, но въпреки всичко между първо и второ четене ние сме отворени към всякакви разговори и предложения и така, както се стигна до разбирателство с останалите браншове – земеделци, транспорт, превозвачи, строителния бранш, се надявам да намерим и при останалите.
За нотификацията ще имаме специално заседание, на което да преценим – има ли необходимост, или няма? Всички заинтересовани и компетентни институции ще бъдат повикани на него.
Благодаря на всички, които подкрепиха Закона. Благодаря на всички, които допринесоха той да стане много добър още при първото четене, въпреки че реално трябва да стане между първо и второ.
Поемам ангажимента всички поети условия и направени редакции да бъдат включени между първо и второ четене. Готов съм да отговоря на всички Ваши въпроси, ако имате такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Реплики към изказването на господин Димитров? Не виждам.
Други изказвания?
Колеги, очакваме всеки момент главния секретар на МВР господин Младен Маринов да е тук, така че ще продължим с разискванията до неговото пристигане.
Продължаваме с дебата.
Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
ЗАПРЯН ЯНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашата група по принцип ще подкрепи внесения Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с който следва да се въведе нормативно регулиране на икономическите дейности, свързани с търговията на нефт и продукти от нефтен произход, да се създадат ясни правила и процедури за икономическите оператори, като се предотвратяват възможностите за злоупотреби в търговията с горива.
Смятаме, че е от изключително значение възможността да се обърне внимание на отразените в доклада на водещата комисия мотиви и предложения за промени в Законопроекта с цел, както е посочено в него, земеделските производители да бъдат изключени от обхвата на Закона, за да не бъдат затруднявани и за тях да се предвиди друг ред, съобразен със специфичния им статут и дейност. Земеделските производители не са търговци на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, а са крайни потребители на горива, за които има въведена система за контрол и са заплатени акцизи.
Същевременно Законопроектът, както е внесен в Народното събрание, не предвижда изключения за тази категория стопански субекти, а им вменява конкретни и несъобразни в статута им задължения и изисквания, създаващи допълнителна регулаторна и финансова тежест. Затова предлагаме, с цел спазване на поетите от страна на водещата комисия ангажименти към браншовите организации от земеделския сектор, да бъде постигнато публично споразумение, че гласуваните на първо четене текстове за второ гласуване ще бъдат съобразени с възприетите в доклада на водещата комисия предложения за промени в предложения законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Тинчев.
МАРТИН ТИНЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, проблемът със злоупотребите с горива и акцизи е от години. Това е кражба в буквалния смисъл. Колосална сума не влиза в бюджета от горивата. Това са откраднати пари от обществото, от всички нас, включително и от учителите, от пенсионерите, затова тук съм съгласен с господин Димитров, който преди време каза, че може би този закон е един от най-антикорупционните през последните години.
Вие добре знаете, че бяха въведени изисквания за горивата на пристанищата, границите, в големите бази, в рафинериите и за около една голяма част от около 3200 легални бензиностанции. Според експертите обаче остават още около над 30 хиляди обекта, през които преминават и се продават горива без никакъв контрол.
Защо те трябва да са изключение от правилата? Това не е ли двоен стандарт? Защо едни бензиностанции трябва да са на светло, а други – на тъмно? Има ли полза от това за обществото? Защо е толкова страшно да се контролират количествата горива, които преминават през тези обекти, ако това гориво е за тяхно ползване?
Собствениците на такива нелегални, нерегламентирани бензиностанции са единствените, които са най-агресивно настроени към този законопроект, но не е честно от тяхна страна да се крият зад гърба на земеделските производители. Не е коректно към тях и към всички търговци, които почтено си плащат данъците.
Защо има изискване за капитал на фирмите, които участват в този бранш? Просто е – защото от ООД с капитал 2 лева, обществото може да вземе само тези 2 лева срещу хилядите левове, които нечестният търговец е скрил. Защо имаме изискване за ценз? Защото същият този нечестен търговец може да прехвърли ООД-то си на някой неграмотен и беден човек, както много пъти се е случвало.
Никой не иска да изхвърля който и да е участник от пазара. Напротив, този закон по никакъв начин не пречи, ако си малък търговец, да станеш голям, но пречи, ако това не се случва по правилата.
Нещо повече – този закон предотвратява и една друга опасност. В голямата си част тези обекти представляват резервоари, бидони, всякакви съдове, които са разположени в дворовете и мазетата. А ако стане пожар, ако има жертви, ако има екологични последици?
Както каза и господин Димитров, ние ще продължим срещите с всички заинтересовани страни по този закон. Сигурен съм, че в разговорите всички ще се убедят, че не губят, а напротив – печелят. Печелят от прозрачността, към която се стремим. Тези, които ще загубят, това са фирмите фантоми, нечестните играчи и крадците на ДДС и акциз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тинчев.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Защо се стига до този закон е може би въпросът, с който трябва да започнем, тъй като такъв тип закони – секторни, има и за друг тип акцизни стоки. Моят отговор е, че стигаме до този закон, защото е налице в голяма степен неизпълнение на основни ангажименти и задължения на институциите в страната, и в частност на приходната администрация.
За това можем да съдим и по начина, по който циркулираше този законопроект в комисиите в Народното събрание. Припомням, че няколко месеца той се върти между комисиите. За това можем да съдим, ако направим ретроспекция и анализ на становищата, защото в основата на този закон са констатациите на работна група, създадена със заповед на министър-председателя, включваща всички основни институции и министерства, ангажирани с този процес, като започнем от председателя на работната група от Министерството на икономиката, Министерството на финансите, приходните агенции.
И след това, забележете, прочетете първоначалните становища на тези министри, в които обясняват: да, хубав закон, ама, видите ли, там необходимо е…
Аз поставям този въпрос, защото няма никакъв смисъл да приемаме какъвто и да е закон, който да въвежда ред и правила в тази дейност, ако съответните министри и подопечните им агенции нямат намерение да го изпълняват. Странно е въобще, че стигаме до обсъждане на такъв законопроект, гледаме такъв законопроект без активната страна в него да бъде министерството, на което се вменява ангажимент да осигурява приходната част на бюджета, каквото е Министерство на финансите.
Аз, между другото, не знам Министерството на финансите дали си е променило становището от първоначалното? Защото Министерство на икономиката си промени становището. И накрая го подкрепя с две ръце. Това е много странно.
Преди месеци тук обсъждахме скандала с информационната система на Агенция „Митници“, от което въпреки всичките неща, на които бяхме свидетели, няколко неща са ясни – това, че тази система е манипулирана или позволява да бъде манипулирана и това, че към момента тя се ъпгрейдва, видите ли, нещо се надгражда, така че всички изнесени точки за контрол да не позволяват да бъдат манипулирани. Това е системата, която трябва да следи и да измерва движението на горивата, което оттам пряко влияе върху акциза и събраното ДДС.
Моят извод е, че с тази система и това, на което сме свидетели, имаме по-скоро стремеж да се организира и да се контролира контрабандата, защото, след като може да бъде манипулирана системата, то е ясно, че това може да става само от най-високите нива в държавата и те казват кой какво може да прави в страната.
Въпреки че многократно сме полагали усилия с промени в данъчните закони да въвеждаме измервателни уреди на всичките големи вносители, производители и търговци на горива, да кажем, че там има някакъв напредък въпреки отново гратисните периоди, които се дадоха в рамките на тази година при въвеждането на тези уреди, но продължава да стои още един голям въпрос в сектора с горивата, а той е именно злоупотребата, която се извършва с ДДС.
За да предотвратим и тази схема, която, пак казвам, пряко ощетява бюджета, трябва да има контрол и върху всички крайни точки на продажба, на реализация на горивата. Ако има някаква цел този законопроект, то е именно тази – той да регламентира и да въведе публичен регистър на тези точки. Така както каза и вносителят, да се опитаме за първи път да сложим регламенти там, защото ние им казваме в момента „нерегламентирани обекти“ или „нерегламентирани бензиностанции“. Нали разбирате какъв нонсенс е всичко това?
Аз ще се радвам, ако с този законопроект, между първо и второ четене, се изпълнят тези цели, но молбата ми е, господин Димитров, и към Вас, и към Вашата водеща комисия – към тези добри намерения да бъде въведен регламент, да бъдат въведени правила, които обаче, казвам ясно, трябва да важат за абсолютно всички. По никакъв начин, искам да Ви кажа, че ние няма да приемем, чрез тези добри намерения, правила и регламенти, да се преуреждат отношения в сектора, да се използва този законопроект, за да бъдат елиминирани едни или други играчи на пазара и търговията с горива, в дадения случай – малките или средните. Това е нещото, за което ще следим в текстовете, които ще се предложат между първо и второ четене. Не това е целта на Законопроекта. Целта на този законопроект може да бъде само борбата с контрабандата, борбата със сивата икономика, а тя е първата стъпка към това да има една свободна конкуренция и ясни правила за всички, което в крайна сметка е полезно и за българските граждани и би трябвало да доведе до формиране на значителни приходи в бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Реплики към изказването на господин Бойчев? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, ние от Парламентарната група на „Воля“ няма да подкрепим този законопроект, защото според нас той по никакъв начин не променя моментната ситуация в държавата, свързана с продуктите от нефтен произход. И още по-лошо – ще Ви цитирам по памет от изказването на вносителя господин Димитров, че той също пред нас потвърди, че този законопроект няма да доведе до никаква промяна и обясни, че „не се притеснявайте, всеки ще работи така, както е работил, и нищо няма да се промени“, тоест у нас остава убеждението, че и сивата икономика, и контрабандата, и несъществуващите картелни споразумения няма да бъдат променени. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Реплики към изказването на госпожа Таскова?
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, ще се опитам да отговоря на изказването на господин Бойчев и на госпожа Таскова.
Действително, по време на обсъждането на Законопроекта, дойдоха много становища: две от Министерството на земеделието, храните и горите, от Министерството на финансите, три от Министерството на икономиката, от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Министерството на енергетиката, от „Държавен резерв и военновременни запаси“, няма да говоря за другите агенции.
В първоначалния вариант имаше много неща, които на всички нас не ни харесаха. Ще дам само един пример – за бензиностанция се искаше 20 хил. лв. обезпечение, за газ-станция – 200 хил. лв. Съгласете се, че те са еднакво рискови. Няма нужда от такава несъразмерност.
По същия начин имаше притеснения в различните министри в началото на разглеждането на Законопроекта. Когато ги запознахме с окончателния вариант и разбраха, че не въвеждаме нови уреди, не нови, а на ново място, но ние не ги въвеждаме дори и при земеделците. Тези уреди продължават да действат със заповед на министъра години наред и всяка година даже се осъвременяват софтуерните им продукти. Тогава министрите промениха становището си и разбраха за какво става въпрос, съгласиха се и подкрепиха Законопроекта. Не им е оказван натиск в никакъв случай!
По време на едно от заседанията на комисиите попитаха защо един от министрите го няма. Там имаше становища на още десет министри. Всичките ли трябваше да бъдат в коридора и да чакат? Смятаме, че когато има едно изпратено становище и носи подпис на министъра, то достатъчно много тежи и няма нужда той да го рецитира пред нас, още повече, когато то е за комисия, която не е водеща.
Когато казах, че този закон няма да промени никакви отношения, имах предвид, че няма да накара никой човек с една бензиностанция да не си купува втора или – ако има 20, да се налага да ги дели с някой съсобственик, защото, примерно, ще му дадем лимит не повече от 10. Този закон по никакъв начин не урежда бизнеса и спира възможността той да се развива самостоятелно. Имаш желание, търговец на дребно си, занимаваш се с бензиностанции както, колкото и където намериш за добре, с каквито обеми искаш, колкото искаш бензиностанции, колкото искаш колонки. Нямаме ограничение и той не цели да закрие даден бизнес. Приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Това беше реплика към госпожа Таскова.
Ще отговорите ли с дуплика или не? Няма.
Колеги, искам да Ви информирам, че главният секретар на МВР е тук, за да ни информира за ситуацията в Ботевград.
Моля режим на гласуване за допуск в залата по чл. 49, ал. 2… (Шум и реплики.)
Искате да гласуваме Закона и тогава? Добре, стига да няма други изказвания, колеги.
Ако всички сме съгласни с това, ще подложа на първо гласуване Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 20.03.2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 109, против 21, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Колеги, тъй като, както казах преди малко, министърът на вътрешните работи отсъства и е в чужбина, тук е главният секретар на МВР господин Младен Маринов, който ще ни даде информация за ситуацията в Ботевград, но за целта трябва да го допуснем. Моля по чл. 49, ал. 2 да гласуваме допуск в залата.
Гласували 136 народни представители: за 136, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
Моля, поканете главния секретар в залата. (Шум и реплики.)
Колеги, ще Ви помоля да заемете местата си и да осигурите необходимата тишина.
Заповядайте да ни информирате, господин Главен секретар.
Господин Иванов (към Иван Валентинов Иванов), моля, заемете мястото си. По Ваше желание господин главният секретар е тук. Господин Иванов, моля Ви.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Можем ли да задаваме въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не можем да задаваме въпроси, защото процедурата не е изслушване, а информация, която дава главният секретар. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.)
Заповядайте, господин главен секретар.
МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви запозная със ситуацията в рамките на това, което ми позволява законът, тъй като по случая се води досъдебно производство и продължават оперативно-издирвателните действия по разследването.
Справка относно получен сигнал за простреляни лица в град Ботевград на бул. „Трети март“. На 5 юни 2018 г. в 23,02 ч. в оперативен дежурен център на Областна дирекция на МВР – София, е получено съобщение от анонимно лице, което съобщава, че мъж на 39 години от град Ботевград е прострелян и същият го транспортират за Спешния център в болницата в град Ботевград.
Незабавно са организирани действия на полицията, наличните сили. Местопроизшествието е посетено от оперативна разследваща група при Областна дирекция на МВР – София. Отпочнат е оглед, при който е установено, че в град Ботевград, бул. „Трети март“, пешеходна алея, срещу № 71 е открит труп на мъж с огнестрелни рани. При извършения оглед на трупа, както и снетите дактилоскопни отпечатъци от лявата и дясната ръка, извършена последваща дактилоскопна експертиза чрез сравняване на дактилоскопен лист, снет при полицейска регистрация на лицето, се установи, че същият е отклонилият се от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ Владимир Пелов Стефанов, живущ в град Ботевград, област Софийска, улица – няма да чета адреса. (Шум и реплики от ГЕРБ и „БСП за България“.)
Стефанов е с четири огнестрелни рани, като три са в десния крак и една в областта на главата. На местопроизшествието се намериха три броя огнестрелни оръжия – пистолети, съответно „Валтер“, пистолет „Макаров“ със заличени номера и пистолет ТТ със заличени номера, и гилзи от различен калибър.
Извършени са съответните процесуални действия, иззети са обтривки за барутни частици от трупа на Стефанов.
Пострадалото лице, за което е получена предварителната информация, е транспортирано в Спешния център „Пирогов“ в град София с две огнестрелни рани в областта на корема. На същия е извършена животоспасяваща операция и се намира в отделение, в Реанимация на „Пирогов“.
Вследствие на тези действия на място се е създала ситуация, в която множество граждани са излезли, събрали са се на съответното място, имало е напрежение, тъй като не са имали информация какъв е точно случаят, различни слухове са се носили за пострадалия и така нататък, което наложи през нощта спешно да организирам и да изпратя сили от Столична дирекция на вътрешните работи и сили на Дирекция „Жандармерия“, за да възстановят обществения ред и да не допуснат саморазправа на място между събралите се лица.
Извършено е освидетелстване на живо лице, от което да се вземат обтривки за барутни частици от другото пострадало лице, което е настанено в „Пирогов“.
Беше извършена проверка за лица, евентуално свидетели в жилищни сгради, находящи се в близост до местопроизшествието, и всички, които са възприели, имат възприятие или са посочени като лица, имащи данни за извършеното тежко престъпление.
По случая е образувано досъдебно производство по описа на Областната дирекция на МВР – София, и съответно Окръжна прокуратура – София.
На място изпратих директора на Главна дирекция „Национална полиция“, съответно там беше и окръжният прокурор на област София с оглед организиране и контрол на процесуално следствените действия и организиране на оперативно издирвателни мероприятия, които всъщност продължават и към момента – знаете, че продължаваме издирването и на другото лице, което се е отклонило от местата за лишаване от свобода. (Шум и реплики от ГЕРБ и „БСП за България“.)
В момента на територията на Ботевград се провеждат процесуално-следствени действия.
Има и ще остане засиленото полицейско присъствие в района.
По отношение на издирвания Пелов, знаете още в началото, когато той се отклони от затвора, са образувани съответно две досъдебни производства, които са по отношение на бягството от затвора и по отношение на опита за убийство…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата.
МЛАДЕН МАРИНОВ: …на надзирателите в затвора. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
МЛАДЕН МАРИНОВ: По отношение на сигналите, които сме получавали за местонахождението на лицето, сформираният щаб, който действа и продължава да действа и към момента, е реагирал незабавно на абсолютно всеки сигнал, подаден от граждани или от лица, които са пожелали анонимност, по отношение на местонахождението на Пелов. Всички сигнали са проверявани с всички възможни способи, които позволява законът, включително и последният остър сигнал, който получихме. На 2 юни беше проведена специализирана полицейска операция на територията на Ботевград.
С оглед личността на избягалия и това, което се потвърждава и в момента, че той е въоръжен и е готов за съпротива, бяха изпратени специални части, които провериха сграда. За съжаление, лицето не беше установено. Абсолютно всички сигнали, които са получавани, са проверявани до пълно изясняване, до пълно отпадане на информацията, че той се намира там.
Това мога да съобщя по случая, тъй като, както казах и в началото, има досъдебно производство, което ме ограничава в информацията, която мога да дам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Маринов.
Колеги, да благодарим на господин Маринов за информацията, която ни изнесе тук.
Благодаря Ви, господин Главен секретар.
Продължаваме с нашите точки от дневния ред.
Процедура? Заповядайте за процедура, господин Иванов.
Декларация от името на група има господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Въпреки че днес очаквахме тук да се появи вътрешният министър, тъй като това е лицето, което носи отговорността за работата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Той е в Люксембург.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): …на Министерството на вътрешните работи, се яви главният секретар и все пак получихме някаква частична информация.
За съжаление, тази частична информация не носи това удовлетворение, което очакват българските граждани, а именно, че техният живот и сигурност, и здравето им са гарантирани.
Снощи бяхме свидетели на един изключително тежък инцидент – престрелка (шум в залата), в центъра на град Ботевград. Две въоръжени лица, едното, което, държа да подчертая, не е отклонило се, а е избягало от Централния софийски затвор, въоръжено, след стрелба, гонен от чистачката. Пак казвам, явно в Ботевград не е имало чистачка, за да ги спре снощи да се избият. Единствено късметът е спасил жителите на град Ботевград да не загинат в тази престрелка, защото тук чухме, че е имало три огнестрелни оръжия. Към днешния час аз съжалявам, че господин Маринов не беше достатъчно изчерпателен, защото от медиите научаваме, че се претършуват жилищни сгради, в които не се знае какво търсят. Пише се за взривове. (Шум и реплики.)
Всичко това може да доведе до категоричен извод – ръководството на МВР очевидно е абдикирало от своите ангажименти. Българските граждани към днешна дата не се чувстват сигурни. Българските граждани не могат да се разхождат по улиците във вечерните часове. Следват разстрел след разстрел. Това означава, че хората са взели закона в ръцете си. Това означава, че те не чувстват подкрепата на държавата. Те не чувстват защитата на Министерството на вътрешните работи, на която имат право по Конституция. Вместо това тук се гласуват закони, предлагат се закони, в които компетенциите на Министерството на вътрешните работи да бъдат прехвърлени на частни фирми, да бъдат прехвърлени на общински звена, да бъдат прехвърлени на кого ли не!
Ще вкараме в затвора хора, които днес разбрахме – с мрежи, малки мрежички, в които си ловят рибки, но главното – престъпниците (шум в залата), престъпниците, които бягат от затвора, които убиват хора, се разхождат на свобода. И никой не знае къде се намира другият престъпник, избягал от затвора заедно с него.
Към днешна дата какво трябва да се случи – да стане поредната престрелка тип каубойски уестърн ли?! Това ли трябва да стане и да загинат невинни граждани?!
Това наше изявление от името на парламентарната група е апел към Министерството на вътрешните работи да работи и гражданите да усетят, че имаме държава, че имаме закони, които се спазват и трябва всеки един български гражданин да чувства подкрепата на държавата за себе си, а не да се чувства застрашен всеки един момент дали някой избягал затворник, не отклонил се – избягал, няма да извади оръжие с изтрити номера и да го простреля, докато се движи. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
И тъй като малко преди това, малко в по-ранен етап на нашето заседание господин Ангелов каза, че толерирам определени парламентарни групи, когато четат декларации от името на група, само да Ви кажа, че имам справка от информационната система. Мога да Ви посоча, че на 11 януари на госпожа Нинова съм дала две минути в повече, на господин Цветанов – 54 секунди. На 18 април съм дала на господин Веселинов 2 минути и 4 секунди, на госпожа Нинова 2 минути и 4 секунди и на господин Цветанов – 2 минути и 38 секунди. Няма да продължавам справката. Няма никаква тенденция, господин Ангелов. Такъв е апелът, който по рано произнесох от трибуната на Народното събрание – председателите на парламентарни групи да бъдат така добри да съставят декларациите в рамките на 10 минути.
Заповядайте по начина на водене, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, от така изнесената справка излезе, че само ние от парламентарната група на „Воля“ сме дискриминирани и точно на десетата минута, на втората секунда ни се цепи и ни се спира микрофонът. Няма да забравя: преди два дни 10 секунди не ни отпуснахте. Затова ще Ви помоля наистина за този толеранс, аз го приветствам. Между другото, когато съм на Вашето място, също го давам на всички по възможност. Все пак да ни имате предвид и нас като равноправни Ваши колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да Ви кажа, господин Марешки, че Вие на 30 май сте имали отпуснати от мен цели 40 секунди. (Смях в залата.) Няма дискриминация от страна на председателя.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ.
Процедурата по избора е съгласно Правила, приети с Решение на Народното събрание от 9 май 2018 г.
Следва докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Илиева, да ни запознаете с доклада.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Преди да премина към доклада на Комисията по бюджет и финанси, бих искала на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя процедура по допуск.
Моля да бъде допуснат в залата господин Огнян Симеонов – кандидат за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, процедура по допуск на кандидата – господин Огнян Симеонов.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Симеонов в залата.
Госпожо Илиева, пропуснах да изчета процедурите.
Ще Ви изчета процедурата за избор на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори от Народното събрание:
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, както и в случаите, когато не са внесени кандидатури или няма допуснати до изслушване кандидати, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно изслушването на предложения кандидат за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори
На открито заседание, проведено на 31 май 2018 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложения кандидат за неин председател по реда на Раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „процедурни правила”.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените от професор Огнян Симеонов документи, същият отговаря на изискванията на Закона за независимия финансов одит и следва да бъде допуснат до изслушване.
Кандидатурата на господин Огнян Симеонов, предложена от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, беше представена от народният представител Менда Стоянова.
Госпожа Стоянова подробно запозна Комисията с образованието и научните степени на господин Симеонов, както и с неговия професионален път. В заключение, съгласно процедурните правила, тя отбеляза, че професор Огнян Симеонов притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация да заеме длъжността председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и е убедена, че той ще допринесе за по-нататъшното развитие и продължаване на политиката на укрепване на регулаторния орган.
След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на господин Симеонов и излагане на неговата концепция за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
В изложението си на първо място той посочи, че при навлизането във втория си мандат Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е нямала достатъчно опит в надзора върху големите, дори средните по мащаб одиторски компании, особено върху тези, които оперират на финансовите пазари. В процеса на разследването по случая Корпоративна търговска банка и последвалите тематични проверки на одити на отчети във финансовия сектор, комисията ускорено натрупа капацитет в тази област и в значителна степен успя да се превърне в значим дисциплиниращ фактор.
Според професор Симеонов постигнатото следва да бъде доразвито, като бъдат потърсени и приложени форми, методи и техники на надзор, базиращи се на оценка на риска, които съществено да съкратят изоставането от събитията, особено на финансовите пазари.
Това предполага значителен скок в състоянието на информационните системи на комисията както на тези, свързани с пазара на одиторски услуги – относно одиторите и техните клиенти, така и на тези, свързани с управлението на надзорната дейност. На тази основа според него следва да се постигне своевременно идентифициране на рискови области, одитори и клиенти, което да позволи по-последователното и резултатно прилагане на диференциран подход към различните по обществена значимост и заплаха одити. Подходът за надзор над одиторски практики да бъде решително допълнен от подход за надзор върху конкретни одитни ангажименти.
Професор Симеонов изтъкна, че надзорната дейност, в това число и контролът върху качеството на одиторската дейност, неизбежно предполага някаква доза формализъм. Но тази доза, особено по отношение на одитите на отчети на предприятия, които не са от обществен интерес, според него надхвърля мярката и това следва да бъде коригирано.
На второ място в изложението си професор Симеонов изтъкна, че Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е навлязла във втория си мандат неуверена и нестабилна по отношение на крайната си отговорност за задължителния финансов одит, като това е било естествено в условията на съществуващата тогава нормативна уредба.
В резултат на новия Закон за независимия финансов одит, с който се прилагат разпоредбите на изменителната Директива за задължителния финансов одит и Регламента за задължителния финансов одит на предприятията от обществен интерес съществено се ограничава територията на свободните решения на Института на дипломираните експерт-счетоводители и се разширява територията на автономните решения на комисията. Това разместване на властовите пластове естествено предизвиква известно напрежение, а на моменти и противопоставяне между ръководството на Института на дипломираните експерт-счетоводители и комисията, което според него е неизбежно това да се случва понякога и в бъдеще.
Професор Симеонов подчерта, че за комисията е важно да не допусне компромиси със своята крайна отговорност за задължителния финансов одит, като тя следва да бъде защитавана с компетентност, обективност и при непрекъснато отчитане на гледните точки и аргументите на всички заинтересовани страни.
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители е важна заинтересована страна, като неговите членове и особено тези, които са част от глобални и европейски одиторски мрежи, са носители на знанието за методологията и техниките на одита. Професор Симеонов изрази готовност да подпомогне Института в процеса на възстановяване на общественото доверие към професията след случая с Корпоративна търговска банка. В хода на изложението си той застъпи тезата, че следва да се подобри качествено комуникацията с регулаторните органи като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за регулиране на съобщенията и с други органи, които работят с чувствителна финансова информация, за да придобие комуникацията системен и работен характер.
От друга страна, Комисията следва непрекъснато да държи сметка и за гледната точка на предприятията, потребители на услугата от задължителния финансов одит. Законът за независимия финансов одит вменява на комисията две нови нейни отговорности – за наблюдение на пазара на одиторски услуги и на дейността на одитните комитети. Това изисква разработването на нови методологии, технологии и техники за тяхното усвояване.
Според професор Симеонов разбирането на гледните точки на потребителите изисква и системни контакти с работодателските организации и особено с асоциациите във финансовия сектор – на банките, застрахователите, осигурителите, управляващите дружества и други. Той подчерта, че е важно използването на информацията от Комитета на европейските одитни регулатори и от Световната организация на одитните регулатори за идентифицирането на новите тенденции в одита и преценката за скоростта и формите на тяхното проявление в България и по специално тази относно навлизането на информационните технологии, изкуствения интелект и разширяването на нефинансовата информация, която се очаква да бъде потвърждавана от одита.
В заключение професор Симеонов посочи, че следващият мандат на комисията трябва да бъде мандат на приемственост и надграждане, който да доведе до възвръщане и надграждане на авторитета на одиторската професия в обществото.
В хода на изслушването подкрепа за кандидатурата на професор Симеонов изрази народният представител Румен Гечев от името на колегите си от „БСП за България“ – членове в Комисията по бюджет и финанси, като подчерта, че кандидатът е безспорен професионалист с богат практически опит в областта на финансовия одит. Той изрази своето задоволство, че с кандидатурата на професор Симеонов ще се осигури приемственост в досегашната дейност на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Съгласно т. 6, от Раздел IV от Процедурните правила госпожа Менда Стоянова информира народните представители, че е постъпило единствено писмо от Института на дипломираните експерт-счетоводители относно кандидатурата на господин Симеонов. В него Институтът на дипломираните експерт-счетоводители подкрепя номинацията на професор Симеонов за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и изразява увереност, че с избирането му надзорният орган ще получи необходимата приемственост за изпълнение на стоящите пред него отговорности.
Комисията по бюджет и финанси установи, че кандидатът професор Огнян Георгиев Симеонов отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложения кандидат, както и придобитите от него квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложената кандидатура на професор Огнян Георгиев Симеонов за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по реда на Раздел V от Процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за кандидата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прочетете и Проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от Закона за независимия финансов одит
РЕШИ:
Избира Огнян Георгиев Симеонов за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Илиева.
Сега очаквам представянето на кандидата от вносител.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на основание Раздел I, точка 1 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание предлагаме от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори професор Огнян Георгиев Симеонов.
Огнян Симеонов е магистър по икономика, а от 2010 г. е професор в катедра „Финансов контрол“, научна специалност „Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност“.
В по-голямата част от професионалната си биография той е заемал академични длъжности. От 2002 г. до 2016 г. е заместник-декан и декан на факултет „Финансово-счетоводен“, ръководител на катедра „Финансов контрол“, първи заместник-ректор и заместник-ректор по обучението в Университета за национално и световно стопанство; доцент и професор, научна специалност „Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност“ във Висшето училище по застраховане и финанси.
Огнян Симеонов е заемал и други длъжности, свързани с практически опит в сферата на стопанския и финансовия контрол и анализ, вътрешния и външния одит и стопанското управление, член на органите на управление на различни търговски дружества, член на Консултативния съвет на председателя на Сметната палата, член на Комисията за оценка качеството на одитите на Сметната палата, член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, член на Одитния комитет на Държавен фонд „Земеделие“, член на Одитния комитет на Българския енергиен холдинг ЕАД, член на Одитния комитет на Министерство на финансите. Автор и съавтор е на 10 учебника и 4 монографии.
Огнян Симеонов притежава много добри организационни умения и компетенции, придобити от практическия опит в координацията, управлението и администрацията на хора, заемайки ръководни академични и други длъжности.
Много добрите способности за комуникация и диалог са безспорно доказани в работата му през годините.
С оглед на гореизложеното считаме, че господин Симеонов притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация да заеме длъжността председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Убедени сме, че той ще допринесе за по-нататъшното развитие и продължаване на политиката на укрепване на регулаторния орган.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Откривам разискванията.
Колеги, моля, заповядайте за изказвания.
Не виждам желаещи за изказвания – закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение, с което ни запозна госпожа Илиева преди малко.
Подлагам на гласуване Решението за избиране на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Честито, професор Симеонов! Пожелаваме Ви успешна работа! (Реплики.)
Такъв единодушен избор не сме имали скоро.
Заповядайте, за да кажете няколко думи.
ОГНЯН СИМЕОНОВ: Благодаря на всички народни представители за това единодушно гласуване. Впечатлен съм много и съм много задължен.
Надявам се, че когато приключвам мандата си, ще имам възможността да се чувствам спокоен, с чувство на изпълнен дълг, както сега има основание да се чувства моята предшественичка – госпожа Ваня Донева. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.

Преминаваме към следваща точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, моля преди да започнем, да гласуваме в залата да бъде допусната госпожа Нина Стоянова, подуправител на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Закон за допълнение на Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. ...)“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нова ал. 5 и ал. 6:
„(5) Когато бенчмарк за лихвен процент, ползван от банка за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени съществено или вече не се изготвя, банката прилага план за действие, изготвен съгласно чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014.
(6) Банката уведомява клиента по реда на ал. 3 и 4 за промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана по ал. 5. Към момента на прилагането на плана по ал. 5 новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент”.
2. Досегашната ал. 5 става ал. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, което Комисията подкрепя по принцип и предложението й за редакция, както и редакцията на § 1 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 2.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. Разпоредбите на чл. 58, ал. 5 и 6 се прилагат и за договорите за кредит, сключени до 1 юли 2018 г., по които за референтен лихвен процент се ползва пазарен индекс като LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR, освен ако не е договорено друго.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и създадения нов § 2.
Гласували 90 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 25 се създават ал. 6, 7 и 8:
„(6) Когато бенчмарк за лихвен процент, ползван от кредитор за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени съществено или вече не се изготвя, кредиторът прилага план за действие, изготвен съгласно чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014.
(7) Кредиторът уведомява потребителя по реда на чл. 28 за промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана по ал. 6. Към момента на прилагането на плана по ал. 6 новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент.
(8) Когато потребителят предсрочно погаси задълженията си по договора за кредит поради промяна в договора, произтичаща от прилагането на плана по ал. 6, обезщетение по чл. 41, ал. 3 не се дължи“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да видим има ли изказвания по § 3? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. Разпоредбите на чл. 25, ал. 6, 7 и 8 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители се прилагат и за договорите за кредит за недвижими имоти на потребители, сключени до 1 юли 2018 г., по които за референтен лихвен процент се ползва пазарен индекс като LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създадения нов § 4, който Комисията подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 33а се създават ал. 5 и 6:
„(5) Когато бенчмарк за лихвен процент, ползван от кредитор за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени съществено или вече не се изготвя, кредиторът прилага план за действие, изготвен съгласно чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014.
(6) Кредиторът уведомява потребителя по реда на чл. 14 за промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана по ал. 5. Към момента на прилагането на плана по ал. 5 новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4, който става § 5, по доклада на Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията предлага да се създаде § 6:
„§ 6. Разпоредбите на чл. 33а, ал. 5 и 6 от Закона за потребителския кредит се прилагат и за договорите за потребителски кредит, сключени до 1 юли 2018 г., по които за референтен лихвен процент се ползва пазарен индекс като LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване новосъздадения § 6.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията текст на вносителя за § 5, който става § 7.
Гласували 89 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието, а с това и второто гласуване на този законопроект.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ.
Вносител е Министерският съвет.
Кой ще ни представи доклада на Комисията по правни въпроси за първо гласуване?
Госпожо Илиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 4 май 2018 г.
На свое заседание, проведено на 30 май 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 802-01-15, внесен от Министерски съвет на 4 май 2018 г.
На заседанието присъства от Министерството на правосъдието госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър.
Законопроектът беше представен от госпожа Ахладова, която посочи, че с него се цели намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.
Тя отбеляза, че с промени в Закона за особените залози от 2016 г. са приети законодателни стъпки към цялостната електронизация на Централния регистър на особените залози с цел предоставяне на електронни услуги в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление и превръщането му в публично достъпна база данни за вписаните обстоятелства по Закона за особените залози. Тези промени налагат необходимостта от създаването на електронна партида и уникален идентификатор за всички лица и организации, вписани в регистър БУЛСТАТ, включително и за чуждестранните физически и юридически лица, когато са залогодатели по Закона за особените залози.
С предложените промени се прецизират изискванията към документите, които трябва да бъдат представени от подлежащите на регистрация лица, и се предлага подробна регламентация на достъп до регистър БУЛСТАТ, като се осигурява изцяло безплатен отдалечен достъп до публичната част на регистъра и се създава правна възможност за издаването на удостоверения в електронна форма и предаването им по електронен път. Предвижда се също автоматизирано подаване на данни за вписаните в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, както и се урежда безплатен обмен на информацията между регистрите на съда, държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация.
В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев и Тодор Байчев. Народните представители изразиха своята подкрепа към Законопроекта и приветстваха усилията на Министерския съвет за намаляване на административната тежест на гражданите и организациите.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 802 01-15, внесен от Министерския съвет на 4 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Илиева.
Становище на вносител ще има ли?
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Процедура, госпожо Председател.
На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за процедура за допуск на госпожа Ахладова – заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете госпожа Ахладова в залата.
Становище на вносител ще има ли?
Заповядайте за изказване, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Бих искал в началото да изразя подкрепа към този законопроект, който е внесен от Министерския съвет и е резултат от работата на Министерство на правосъдието.
Ние два пъти сме обсъждали този нормативен акт назад във времето, приели сме промени, които целят консолидацията на данни в Търговския регистър, така че да се облекчи достъпът и работата с тези данни, както и съответно да се получава адекватна, точна и своевременна информация на регистровите данни. Това е следващата стъпка по отношение на развитието на регистър БУЛСТАТ и смятаме, че тя е изцяло в благоприятна посока и в облекчение на търговския и гражданския оборот. Включително едно от важните и съществените изменения в конкретния случай касае свързаността на регистъра с данните, които са относими и са включени в регистъра на особените залози.
Аз изразявам моята подкрепа и апелирам към колегите от нашата парламентарна група за подкрепа. Използвам случая да благодаря на колегите от Министерство на правосъдието и в случай че има възможност и ако желае, заместник-министър Ахладова да представи Законопроекта от името на вносителя. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Реплики по изказването на господин Кирилов? Не виждам.
Госпожо Ахладова, ще вземете ли думата?
Заповядайте – становище от името на вносител.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание за разглеждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ е изготвен при съобразяване с формулираните в Решение № 496 от 29 август 2017 г. на Министерския съвет задължение на административните органи да премахват изискването за представяне на хартиен носител на гражданите и бизнеса на изброените в решението удостоверителни документи, включително при осъществяване на услуги и дейности, които не отговарят на определението за административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията.
При изготвянето на Законопроекта са съобразени и обстоятелствата, посочени в доклада на заместник-министър председателя, относно изпълнението на Решение № 338 на Министерския съвет от 23 юни 2017 г. за предприемане на мерки за намаляване на административната тежест. Към настоящия момент в текстовете на Закона за регистър БУЛСТАТ не е предвидена възможност за издаване на удостоверения за субектите, вписани в регистъра въз основа на електронно заявяване, както и за предаването му на заявителя по електронен път.
След привеждане на информационната система на регистър БУЛСТАТ, съгласно предвидените изменения на Закона за регистър БУЛСТАТ, ще се осигури възможността за издаване на удостоверения за вписване в регистър БУЛСТАТ на обстоятелства в електронна форма, както и предаването им по електронен път.
На второ място, създават се и необходимите предпоставки за премахване на изискването за предоставяне на хартиен носител от гражданите и бизнеса на удостоверенията за вписване в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, което е част от мерките за намаляване на административната тежест.
Ще бъде осигурена възможността за регистрация на чуждестранни физически и юридически лица, които са залогодатели по смисъла на Закона за особените залози в Централния регистър на особените залози.
С приетите изменения и допълнения в Закона за особените залози през 2016 г. нормативно се обезпечава както преминаването на дейността на съществуващата като самостоятелно юридическо лице към министъра на правосъдието администрация на Централния регистър за особените залози към Агенцията по вписванията, така и цялостната електронизация на регистъра на особените залози с цел предоставяне на електронни услуги.
Предвижда се и изграждането на електронна партида на всеки залогодател, като за целта е необходимо наличието на уникален идентификатор. Понастоящем за чуждестранните физически и юридически лица, които могат да бъдат залогодатели съгласно разпоредбите на Закона за особените залози, липсва такъв идентификатор. С предложеното изменение в Закона за регистър БУЛСТАТ такъв ще бъде създаден. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ахладова.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 802-01-15, внесен от Министерския съвет на 4 май 2018 г.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, следва точката „Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България“. Предлагам да не я започваме днес, защото ще има дълъг доклад и дебати. Да я продължим в утрешния ден, така че за днес – толкова.
Утре редовно пленарно заседание – 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов
Секретари:
Филип Попов
Юлиан Ангелов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания