Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Слово на Георги Пирински на тържествената заря-проверка в Панагюрище по повод 133-та годишнина от Априлското въстание
01/05/2009

Слово на Георги Пирински на тържествената заря-проверка в Панагюрище по повод 133-та годишнина от Априлското въстание


Панагюрище, 1 май 2009 г.


Уважаеми господин кмете,

Народни представители,

Ваши Преосвещенства,

Войници, офицери и генерали,

Уважаеми гражданки и граждани на Панагюрище,

Уважаеми гости,


Панагюрище е сърцето на съдбовното за България Априлско въстание, пред чиято 133-та годишнина се прекланяме днес. Защото именно примерът на панагюрските борци за национална свобода ни дава правото да видим въстанието далеч не само като низ от ожесточени сражения и варварски актове на потушаване.

Стеклите се на площада при обявяването на въстанието панагюрци категорично отхвърляха преди всичко политическата тирания на султана. За тях, както и за всички други участници в Априлската епопея, българското освобождение беше не просто отсъствие на чужда власт, а основополагащото условие за градежа на своя собствена национална държава.

Върху поборниците траен отпечатък беше оставило веруюто на Васил Левски, че само от нашите задружни усилия зависи да бъдем равни на другите европейски народи. Въстаниците се въодушевяваха от мечтата на Дякона българи, турци, евреи да бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение... Именно поривът на Левски към държава, където “всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи”, беше сърцевината на въстаническия устрем.

Днес честваме преди всичко саможертвата на апостолите на българската национална революция, които ясно съзнавайки неравенството на силите, бяха готови първи да вдигнат народа на последната отчаяна крачка към свободата. Улиците на Панагюрище още помнят благородния повик на Панайот Волов, който призовава: “Скоро братия! Отваряйте портите да излезем! Ние да станем най-напред жертва...” Тъкмо в Панагюрище, по свидетелствата на Захарий Стоянов, цялото население въстана за своите човешки права като един човек. Въстана, наричайки себе си Панагюрска република.

Тук не можем да не откроим и значението на икономическия и духовния подем на панагюрци, подхранил жаждата им за свобода и национални правдини – Априлското въстание беше невъзможно без панагюрското читалище “Виделина”, без мъжкото и женското класни училища, в които учеха близо хиляда будни българи и българки... В нравствената и духовната атмосфера на тогавашно Панагюрище беше узряло разбирането, че във време, когато дълбоките промени в едно общество стават повеля на деня, върховното изпитание за успеха на народното дело е умението да съчетаеш революционния взрив с упорития градеж на съзнание за и темели на държава.

Панагюрище остава завинаги свързано с една от най-магнетичните фигури в националния ни пантеон – Георги Бенковски, който зовеше панагюрци да бъдат образец за всички бунтовници. Но в същото време той мислеше за символите на бъдещата държавност, между които беше и държавният печат. Панагюрище завинаги свърза името си и със съдбата на Райна Княгиня, извезала върху българското знаме пламтящите думи “Свобода или смърт”. Едновременно с тях, днес почитаме и самоотвержеността на Павел Бобеков - председателя на революционния комитет и на Привременното правителство. Но редом с тези имена, които познава и тачи всеки български гражданин, сме длъжни да помним хилядите незнайни, без чието патриотично себеотрицание днес навярно не бихме били тук.

Затова Панагюрище е мястото, където най-добре можем да усетим кръвната връзка между априлската епопея и следващия връх на българското национално възраждане – успешната мисия на Учредителното българско народно събрание – приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. Забележително е по своята дълбочина и историческа стойност израстването на българския народ от Великото народно събрание на Оборище, поело курса на въстанието и заключителния акт на първостроителите на новата българска държава, удивили тогавашна Европа със способността си да изработят една от най-демократичните и напредничави за времето си конституции.

Сред творците на Търновската конституция свое особено място заема панагюрецът Марин Дринов, професорът основоположник на българската историография и пръв председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Но той е и забележителен държавен строител със свое открояващо се участие във формирането на новото държавно управление и в обсъждането на Търновската конституция.

На 16 април тази година на своята тържествена сесия, посветена на 130-годишнината на първата ни Конституция, Народното събрание на Република България единодушно прие Обръщение към българския народ. В Обръщението се откроява оценката, че интелектуалното начало на Търновската конституция е мерило за държавност, валидно и до днес, доказало своята непреходност като ярка изява на българската идея за българска държава. Защото Търновската конституция същевременно е и вдъхновяващ израз на идеите на модерната епоха, на патоса и идеалите на Европа на Просвещението.

Днес всеки един от нас – гражданите на съвременна България е изправен пред едно общо предизвикателство – как да градим живота си като същевременно градим и страната си. В обществото ни усещаме силата на разочарованието, на недоверието към норми и институции, едва ли не в собствените си сили да надмогнем корупция, престъпност и безнравственост. От това как ще отговорим на тези предизвикателства, ще зависи и каква ще бъде България утре, и как ще се чувстваме ние като граждани в собствената си страна.

Вярвам ще се съгласите, че за верния отговор на тези въпроси жизнено необходим ни е образцовия пример на априлци, чието историческо дело бе увенчано от търновските първостроители. Те, апостолите на свободата и учредителите на Конституцията еднакво ярко изразяваха дълбоките демократични въжделения на възродения за свой живот български народ, на бленуваната от него мечта за своя държава, на дълбоко залегналата идея за широко народно представителство във върховната държавна власт. Добродетели, наредили нова България със свое достойно място в семейството на европейските народи.

Конституцията на Република България от 1991 г. въплъти в навечерието на новото хилядолетие същите тези въжделения и добродетели в своите основни принципи и норми. Тя е нашият основен закон, тя е основата на която сме призвани да продължим градежа на днешния и утрешния си ден като синове и дъщери на майка България, като граждани на републиката, призвана да реализира своята нова европейска перспектива.

Да бъдем верни на заветите на нашите предци! Да бъдем готови за предизвикателствата пред нас! Да бъдем достойни за повелята на днешния ни ден – съграждането на България като добър дом за всеки нейн съзнателен гражданин, като държава на свободата, справедливостта и солидарността!

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





    Последни новини